Пред тебе, любезни читателю, е една от най-необикновените и най-важните творби на човешката словесност. Написана е преди около хиляда и шестотин години, между 397 и 400 г., от свети Аврелий Августин. Подготви се да го последваш - но не само в пътя му в мира сего, път достатъчно известен от неговите собствени произведения. Роден е на 13 ноември 354 г. в нумидийския град Тагаста в Северна Африка. Учи в родния си град, после в Мадавра (367 г.) и Картаген (371 г.). Преподава граматика и реторика в Тагаста (от 375 г.) и Рим (383 г.), Медиолан (дн. Милано) от 384 г. Получава светото кръщение на 24 април 387 г. в Медиолан. ... |
|
|
Второ издание. ... Ако човек живее, той все в нещо вярва. Лев Толстой - благородник по рождение, осиротял рано, взел участие в Кримската война, пожънал нечуван писателски успех с романи като Война и мир и Ана Каренина - преживява пълен духовен крах на 51-годишна възраст. По време на този срив именитият руски класик поглежда назад към живота си и го определя като безсмислено зло. Между страниците на Изповед Толстой запаметява своето вътрешно обръщане, в пълно отрицание на досегашните си ценности. Есето утвърждава за пръв път основните принципи на новия толстоев светоглед, които ще бъдат неуморно повтаряни през ... |
|
|
"Не ще се уморя да повтарям, че четящият човек е по-знаещ, по-можещ и по-добър! Убеден съм, че всеки любознателен човек, който се докосне до тази книга и я прочете, ще открие в нея частица от себе си!" Паун Гашев "Една изповед не стига на света. Кога тепърва туй ще проумея, че животът ми е пълен с красота, която не успях да изживея?" Из Изповед ... |
|
|
"Нека си кажем правото: "Аз направих това", защото като изповядаме грешките си, ще се поправим. Ако прочетете изповедта на Толстой, ще намерите добър пример за това: Той стана велик, когато изповяда прегрешенията си. Само един - два такива примера има в историята." Петър Дънов ... |
|
|
"Женски изповеди" беше спряна през 1982 г. в издателство "Народна младеж" и изтеглена от печатницата като заглавие, оклеветяващо "социалистическия" морал. Ксерокопия на ръкописа се разпространявали "по върховете" и се четели с интерес от привилегировани другари и другарки, но до обикновения читател "опасните" изповеди не бяха допуснати. Като вътрешен рецензент, а после и като служител в системата на книгоиздаването аз участвах в няколкогодишните борби на автора да освободи труда си от забрана... Книгата "Женски изповеди" ще придобива все по-голяма значимост като ... |
|
|
Книгата е първа част от дългоочакваната автобиографична трилогия Изповед на Йорданка Христова. Том първи е озаглавен Триумфалната арка на ул. Цар Иван Александър и е посветен на детството и началото на музикалния път на певицата."Това, че съм Йорданка Христова, е съдба. Певческия си талант дължа на македонския род на татко от Кукуш. Вкъщи винаги се пееше - и делник, и празник. И най-много обичах да слушам мъжкото многогласно пеене на татко, чичо Гошо и братовчедите. Пееха като грузинци! Оттогава ми е слабост и сама си правя всички вокали в записите. Въпреки строгостта на родителите ни съумях да се преборя с ... |
|
|
С изповедите си Цанко Серафимов отново ни потапя в голямата тема Македония. Този път той се явява като събеседник пред екип на списание България - Македония, пред Румен Леонидов в разговори в предаването Премълчаната история в БНР и за Fakel.bg, пред агенция БГНЕС, пред Паулиана Новакова за подкаст радио Без граници, пред Бетина Георгиева за в. Струма. Твърде болезнени и съдбовни за българите са въпросите, на които авторът дава отговори - борбата за спасяване на българската идентичност в Македония; проникновения прочит на историята на страдалната земя; опит за портрет на Иван Михайлов - познатият непознат; ... |
|
|
"Днес необикновеният характер на интервютата, както и личността на Петър Увалиев, изискват повече от един предговор или от встъпителна оценка. Ще се опитам да създам един "конгломерат" от различните му културни увлечения, да покажа богатата палитра на постигнатото от нашия голям българин." Из книгата Книгата съдържа четири интервюта на Бригита Йосифова с Петър Увалиев, похвално слово за българския език и из "Търнър: Структурен разрез". ... |
|
|
Най-малките градчета крият най-зловещите тайни. В живописното градче Холоус Бенд престъпността не съществува, царят тишина и спокойствие. До деня, в който в местната закусвалня влиза голо момиче с окаляни крака и безчет врани връхлитат върху витрините. Непознатата не може, или отказва да отговори на задаваните ѝ въпроси, дори името ѝ остава в тайна. Паниката е неописуема, на хората е забранено да напускат Холоус Бенд, те са откъснати от света. Внезапно се развихря буря от престъпления, следите водят към Езерото на мъртвите извън очертанията на града, което не фигурира на нито една географска карта. Събитията ... |
|
|
Авторката на бестселърите "Цигуларят от Венеция" и "Най-красивата жена във Флоренция" се завръща с роман за страстта и падението на най-могъщата фамилия в Италия. "Изповедта на Борджиите" потапя читателя в свят на безскрупулни амбиции и тъмни желания, в който любовта се оказва единственият път към спасението. Рим, 1492 г. Родриго Борджия се възкачва на папския престол. Като папа Александър VI той е твърдо решен да превърне Борджиите в най-могъщата династия в Европа, използвайки всичко и всеки - включително собствените си деца. Макар да мечтае за военни подвизи, най-големият син на Родриго - ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Женската памет". ... С чувство за хумор, с очарование и поезия е наситен разказът на Беса Мюфтиу за изчезналите места на нейното детство в Албания. Авторката избира перспективата на едно малко момиче, което наблюдава своето обкръжение. Описани са умелите стратегии за оцеляване и съпротива срещу режима на Енвер Ходжа на странните и симпатични роднини. В романа на Беса Мюфтиу е съхранен отминалият свят на 60 -те и 70 -те години. А в паметта ни остава констатацията на авторката: "Вманиачаването по красотата беше... болест, поразила цялата албанска нация... Твърдят, че Енвер ... |
|
|
"Часът е 9:30 сутринта. Времето - чудесно, почти пролетно. Настроението - почти шестица по шестобалната система. И така - сядам на стола, а пред мен на масата - белия лист. Гледам го дълга и не много дружелюбно, все повече се вторачвам в него и изведнъж усещам, че започвам да хихикам, отначало леко и плахо, а след малко хи-хикането се превръща в силен, неудържим смях, след което чувам собствения си глас: "Ти сега, що щеш тук, пред този бял лист?" Това "що щеш" често го употребяваше един от дядовците ми..." Из предговора на книгата "На моя читател и зрител поднасям своето голямо ... |
