"Зная, че никога не съм се готвил за голямата книга, в която ще кажа всичко. Писателят знае, че никога не казва всичко и големи книги се готвят да пишат само дилетантите или професионалистите, живеещи в покрайнините на литературата. Вярвах по-скоро, че сред всичките ненужни, припознати с неспокойна и нечиста съвест и все пак неизбежни съчинения по конкретен повод веднъж ще съумея в някой ред или пасаж да кажа онова, което никой друг не може да каже вместо мен. Предполагах, че казаното от мен няма да бъде особено умно, фрапиращо самобитно, ослепително духовито. Възможно е като му дойде времето и мястото, да се наложи ... |
|
Фани, "кралицата", влачи след себе си тежко минало, но предпочита да мълчи за всичко, сполетяло я през годините. Бележникът, който нейната внучка ѝ подарява с молба да опише спомените си, стои неотворен на нощното шкафче. Но образите и събитията от детството, от младостта, от живота ѝ на зряла жена стремително нахлуват в дните и нощите ѝ и все по-натрапчиво обсебват съзнанието ѝ. Потъналото в забрава събитие се оказва само на един сън разстояние от днешния ден."Романът се състои от кратки белетристични сегменти, които са като изящни студии за това, което може да спаси една човешка ... |
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
Тук Шефър разглежда основните въпроси, пред които е изправена епистемологията - по какъв начин се осъществява нашето познание, от къде идва увереността ни, че "знаем". Витгенщайн в своя "Трактат" намира само тишина в сферата на ценностите и значенията. Бергман изразява същото разбиране във филма си "Мълчанието". Книгата на Шефър е едно предизвикателство към техния песимизъм - Бог е там и Той не мълчи. В последните години на своя живот, Франсис Шефър основа института "L'Abri Fellowship" в Швейцарските Алпи. В това място на духовно усамотение идват с въпросите си хиляди млади ... |
|
Своеобразно продължение на смразяващото изследване Бивши хора. ... В настоящата книга, на основата на документи, той разказва за създаването на БКП като една от най-верните секции на Коминтерна, за парите от Москва за организиране на въстания, разбойничество и терор срещу буржоазната държава и за съветската агентура в България преди 9 септември 1944 г. Книгата отговаря и на въпросите кои са хората, които след девети овладяват ръководните длъжности в армията, МВР, министерствата и посолствата на НРБ в чужбина, с какво заслужиха привилегиите си активните борци против фашизма и капитализма и защо от техните родове и ... |
|
Творбата е роман, издаден през 1886 г. в който Зола е изобразил себе си и своите другари, роман, който предизвиква остра реакция от страна на най-добрия му приятел - художникът Сезан."Той отпусна глава, с неопределен жест и угаснал глас пророни: – Боже мой! Какво страдание! Тогава Кристина го привлече с ръце до устните си. Целуна го нежно, докосна с топлия си дъх сърцето му. – Мълчи, мълчи, обичам те! Възхищаваха се един от друг след случката с картината, която постепенно ги беше свързала, приятелството им завърши с тази нежност. Мракът ги обви, те останаха прегърнати, изгубени, облени в сълзи при тази първа радост ... |
|
"Ива Спиридонова има дълбоко уважение към думите, което я застрахова да ги употребява напразно. Разпознаваема е нейната поезия, което я прави автор с физиономия, с послания от сърцето, но от грамотното сърце, което първо се е научило да обича, а после да пише, че обича. "От мен до другото безсмъртие" е любовна книга. Но не само. Откровена книга. Но не само. Смела книга. Но не само. Това "още нещо", което я прави безспорен литературен факт, е точно този респект от думите - много близко до призванието, до неизбежната потребност да се разголиш до сричка и до... душа." Камелия Кондова, редактор ... |
|
Любовта е когато мълчиш, защото всичко друго в теб трябва да говори, инак ще ти се пукне сърцето. В (С)цената на светулките читателят ще види героите през калейдоскопа на възела, в който здраво са оплетени минало и настояще. Поставени в една съвсем различна светлина, те или търсят, или вече имат отговор на дребничкия въпрос: Подменя ли се любовта? Пък било то и любовта към шоколада."Ана заподскача и запляска с ръце. - Ми така кажете бе, значи щом любовта боли, слагаме лейкопласт, един аспирин и готово. Я да ида да видя дали имаме. Джо беше донесла. Ако някой го боли от любов, да идва да му сложа лепенка на пръстчето ... |
|
Прекрасно подаръчно издание, изработено изключително луксозно. Книгата съдържа в себе си вечните Шекспирови сонети както в оригинал на английски език, така и в най-добрия български превод - този на Валери Петров. Книга за ценители!"Красавецо, младежкия си чар прахосваш ти за собствена изгода, но този чар го дава не във дар, а само в заем щедрата Природа. А щом е тъй, скъпернико красив, защо ѝ харчиш влога без остатък - нали затуй, чаровнико, си жив, живот и чар да предадеш нататък? Ти алчен си за себе си, но знай, човек така сам себе си предава, и щом Природата ти каже: "Край!", каква ще ти е ... |
|
Полезно е за здравето. А ако щастието е просто избор? Ако е достатъчно да промениш представата си за света, за да промениш живота си? Именно това предлага авторът чрез тази книга, базирана на цитати, често елегантни и забавни, за да ни накара да се замислим и да ни помогне да бъдем по-щастливи в ежедневието си. Осланяйки се на поети и велики мъдреци, авторът ни води към едно вдъхновяващо и изпълнено с хумор философско пътешествие, изпъстрено с конкретни примери. В него откриваме значението на простотата, на споделянето, на необходимостта да поемаме отговорност за своите избори, да се осмеляваме, да обичаме, да вярваме в ... |
|
През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: "Господа, нека след три дни отново се съберем тук - надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без ... |
|
"Скъпи читателю, Трябва да направя една изповед. Аз мълчах за нещо, което трябваше да извикам от къщните покриви. Това е най-чудесната информация на света и аз се чувствам ужасно виновен за това, че съм я задържал. Другите, които знаят тайната, се чувстват също толкова виновни за това, че си мълчат. По всяка вероятност това е причината да ти дадат тази книга. Единствената причина, поради която човекът, който ти я е дал, е чакал толкова дълго, е, защото той знае, че съществува риск ти би могъл да си помислиш, че той е луд. Но любовта на този човек е надделяла над страха му и сега ти имаш този подарък в ръцете си. Не ... |