Роман. ... 1949 година. Йозеф Менгеле пристига в Аржентина. Скрит под фалшива самоличност, бившият лекар палач от "Аушвиц" смята, че ще може да започне нов живот в Буенос Айрес. Аржентина по времето на Перон е благоразположена към бегълците, целият свят иска да забрави нацистките престъпления. Но преследването започва отново и лекарят от СС е принуден да бяга в Парагвай, а след това в Бразилия. Скитането му от скривалище в скривалище, предрешен и разкъсван от тревога, няма край... чак до загадъчната му смърт на един плаж през 1979 г. Как лекарят от СС успява да се измъкне от всички опити за залавянето му в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Оливия не може да си намери място от радост, когато родителите ѝ решават да осиновят малко котенце от приют. Сивчо също е много щастлив в новия си дом. Оливия няма търпение да покаже котенцето на приятелките си. Но по-големият ѝ брат Бен я изпреварва и кани на гости приятеля си Роб. Двете момчета са известни пакостници и Оливия се притеснява, че ще напакостят на котето. Страховете ѝ се сбъдват - Сивчо изчезва. Дали Роб има нещо общо с това? И къде ли е сега Сивчо? ... |
|
|
Астрид Брикар е блестящ дизайнер. Предизвиква революция в модата през 70 -те, като освобождава жените от оковите на строгото офисно облекло. Но светът я запомня само с една скандална снимка в жълтите медии. И с нейното изчезване. Майка ѝ - Миза Брикар, е невъзпят герой от Втората световна война. Вдъхновение за Кристиян Диор. Също блестящ дизайнер. И също заклеймена заради предполагаемия си съмнителен морал. Блайт Брикар носи славата и срама на своите предшественички - тегло, което не ѝ позволява да има собствена кариера, защото всички очакват от нея да бъде като своята изоставила я при раждането ѝ майка ... |
|
|
От авторката на „ Ръката, която първа пое моята “. ... Единбург през 30-те години на ХХ век. Семейство Ленъкс има проблеми с по-малката си дъщеря. Есме е пряма, неконвенционална и непрекъснато предизвиква доброто общество. Дори Кити, обичната сестра на Есме, започва да губи търпение. Нещо трябва да се направи. Години по-късно в същия град млада жена на име Айрис Локхарт получава писмо, което я информира, че има пралеля в психиатрична клиника и че предстои тя да бъде изписана оттам. Айрис никога не е чувала за Есме Ленъкс, а единственият човек, който би трябвало да знае повече, баба ѝ Кити, е твърде отнесена в ... |
|
|
"Колко различна е новата самота не прилича на никоя от предходните камерни каменни самоти колко е шумна не разпознавам дори собственото си мълчание." Илко Димитров Прозрение с птица По някаква причина из плетеницата от птичи гласове Започнах да чувам само един, определено различен От останалите, сякаш нарочно лишен от мелодия, Дълбок и монотонен, стряскащо монотонен. Слушах няколко минути и изведнъж осъзнах, Че това, което ме бе привлякло, което се бе открило От всички останали птичи гласове, не може да се слуша Самостоятелно, ще се побърка човек от тази Монотонност и дълбочина. В плетеницата от гласове ... |
|
|
От автора на "Мъжка страна", финалист за "Man Booker". ... "Понякога отсъствието на татко ме притиска като дете, седнало на гърдите ми..." Нури е съвсем малък, когато губи майка си. Сякаш нищо не може да запълни празнотата, оставена от смъртта в притихналия апартамент в Кайро. И нарушена едва когато баща и син срещат Мона - неустоима в жълтия си бански край басейна на луксозен хотел в Александрия. Щом Нури я вижда, околният свят изчезва. Но красавицата се влюбва в бащата, а по-късно се омъжва за него. Щастието на двамата наранява момчето и у него се заражда абсурдната мисъл, че иска баща му ... |
|
|
Франц Фердинанд Трота е последният от славния род Трота. Живее нощ за нощ, а дните си проспива. Докато не идва Голямата война, която променя света му и го белязва с вината, че е несправедливо оцелял. Романът "Гробницата на капуцините", писан през 1938 г., е документ за онова време и за разпада на Хабсбургската империя, а днес заема достойно място на рафта с най-великите произведения в световната литература през ХХ век. За автора Йозеф Рот (1894 - 1939) e скиталец, журналист, пияница, мечтател. Роден в градчето Броди в Източна Галиция, учил във Виена, воювал като доброволец от Хабсбургската империя на ... |
|
|
"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, на 99 години почина баща ми. Една година преди смъртта си, научавайки, че в последната си книга не съм се церемонил с човек от родното ми село, в кратък, но драматичен телефонен монолог той ми каза, когато дойде неговият час, да не ходя на погребението му. Когато научихме за кончината, аз стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Гледах навън към малко езеро с оранжеви златни рибки, когато една чапла с широко разперени криле се спусна в края на езерото. В този момент на тъга и щастие си помислих: "Значи, ... |
|
|
"И като нокти окови нови ни растат. А магията на родната ни реч с тихия си говор вече на този свят объркан пречи." Из “Зимовища на душата“ ... |
|
|
Антихристът е тук. Не идва с огън и мълнии, а с машини, пари, безверие и безразличие. Йозеф Рот пише Антихристът в изгнание - през 1934 г. във Франция, малко след като е напуснал Германия заради възхода на нацизма. Този текст е смесица между манифест, молитва и предупреждение, както и среща между вярата и отчаянието на автора. Това е неговата страстна реакция срещу новите идоли на времето - техниката, войната, безбожието и тоталитаризма. Антихристът е гневно и пророческо есе - вик срещу духовния разпад на Европа и загубата на човешкото лице на света. Рот осъжда новите богове на модерността - прогреса без съвест, ... |
|
|
С таланта на психолог и умел майстор на прозата Йозеф Рот разказва затрогващата история за пропадането на един почтен човек в среда от мошеници, търговци и дезертьори, където е трудно да се живее според закона и правото. ... |
|
|
Една история за времето след Първата световна война. Как се променя ежедневието на хората и как те започват да се делят сами помежду си. ... В центъра на този роман е Габриел Дан, завърнал се след края на Първата световна война и три години на плен в Сибир. Намерението му е да продължи своя път към дома, но се нуждае от финансовата помощ на богати роднини. Той се настанява в хотел "Савой" и се сближава с хората, живеещи на горните му етажи, които трудно успяват да платят наемите си и са принудени да залагат онова, което имат. Опознава и богатите гости на хотела, които среща всеки ден. От плен се завръща и ... |
