Един отчаян баща, загубил преждевременно малката си дъщеря и разделен с останалите членове на семейството си, търси утеха в "живите картини", които дъщеря му е нарисувала, преди да си отиде от този свят. Ще му помогнат ли те да намери отговорите на най-важните въпроси в живота, които измъчват сърцето му в Голямата страна на неговото емигрантство? Калин Михайлов (род. 1966 г. в София) е поет, есеист и литературовед, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на четири стихосбирки, на сборника с есета "Забравената мая" (2020) и на три ... |
|
|
Калина Александрова е автор на Сезоните на нашите кризи и стихосбирката Аз избирам. В новата ѝ стихосбирка Аз съм преобладават темите житейска философия и екзистенциална лирика. Тя впечатлява с дълбочината на замисъла, систематичната последователност на стихотворенията и художествените си достойнства. Илюстрациите на художника Георги Мишков са графики в специфичен стил, които също изпъкват със своята символика и естетика. "Детето в теб изпълнено с Вяра, че този сят е щедър, благодатен и вярва във Човека с пълна мяра, че той е силен и могъщ, и знатен. Детето в тебе вярва в теб самия. Към Истинската Вяра се ... |
|
|
Отвратителна София! Ноемврийски мъгли. И да искахме повече, пак не бихме могли. Една цяла вселена е изчезнала. Не! Тя е просто смалена до едно кафене. Вънка времето в локвите се стопило на мрак. И останало колкото да ти стисна ръка. И това е животът ми – две студени ръце. Всичко друго е опити да не мисля за теб... ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
|
Тази книга събира мнението на 64 български творци за българския език, словото, буквите, делото и празника на светите братя Кирил и Методий, за училището и учителите, за книгите и Деня на народните будители. Някои текстове са класически оди за просветата и се изучават в училище, други са почти неизвестни дори на високообразованите читатели. Някои са мащабни творби, а други - почти елементарни римушки за съвсем малки деца. Но всяко от включените произведения прелива от обич, възхищение и истинска грижа за родния език и писменост, защото авторите им до един болезнено съзнават огромната роля на словото и езика ни за ... |
|
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
|
Автобиографичният роман "Дума по дума" е подписан от неповторимата Силви Вартан. ... На седем години тя напуска родната България, десет години по-късно записва първата си песен в Париж... Звездата Силви Вартан, която всички познаваме покрай "Облаче ле бяло", пише своята изящна, изпълнена със здрав разум и блестяща като самата нея изповед! Трогателните страници за нашата родина, излезли изпод перото на сценичната вълшебница, покорила Франция и света още в 60-те години на миналия век като "йе-йе момиче", несъмнено ще развълнуват всички българи, но и ще ни покажат как в едно свободно общество ... |
|
|
На кого ще повярваш? ... Докъде си готов да стигнеш, за да скриеш лъжите си? През лятото на 1999 г. Кит и Лора пътуват до фестивал в Корнуол, за да наблюдават пълно слънчево затъмнение. Кит е преследвач на затъмнения, а Лора никога преди не е виждала явлението. Млади и влюбени, те са сигурни, че това ще е първото от многото, които ще споделят. Но в приглушените моменти след преминаването на сянката се случва нещо, което променя живота им завинаги. Лора прекъсва мъж и жена. Тя знае, че е видяла нещо ужасно. Мъжът го отрича. Нейната дума застава срещу неговата. Жертвата изглежда благодарна. Месеци по-късно, след делото в ... |
|
|
Тази книга е вгледана в духовния и светски модус на нашето битие, в тяхното изумително и драматично вплитане. В нея са изящните есета можем да откроим два големи топоса - църковният храм и домът, свързани по удивителен начин с градските улици, по които авторът размишлява за минувачите, за себе си и за Бог, който е с и в нас."Ще започна с изричането на един парадокс. Празникът, смятам аз, чества нещо, което е в дните постоянно, но което обикновено не успяваме да видим и да усетим именно поради дните, в които то е. Това е вярно дори за най-частните, за най-интимните празници. Защото, нима наистина във всички мои дни, в ... |
|
|
Книгата е носител на Европейската награда за литература. "Има ли кой да ви обича" е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Снощи прочетох два пъти текста на Калин Терзийски и натиснах "харесва ми" във фейсбук. Легнах си със смътното усещане, че май не всичко ми хареса. Събудих се в 4 ч. посред нощ от вика на един въпрос, който настояваше за отговор: Защо натиснах "харесва ми"? Станах, застанах до прозореца и вперих поглед в тъмнината, а въпросът наедря от уточнения: Заради това, че Калин Терзийски звучи така, сякаш е откровен? ... |
|
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. ... Няколко думи от автора: "Читателю, бъдещ приятел,обръщам се към теб с молба! Предавам в ръцете ти десетгодишен свой труд. Десетгодишен свой син. Представи си нощите, в които не съм спал, замислен, уплашен или измъчен от съмнения или измъчен още повече от възторг, защото и възторгът понякога измъчва... Представи си вълненията, които съм изпитвал, представяйки си как всеки разказ от тези тук ще попадне при теб - и ще бъде оценяван. А ти си друг човек - тоест друг космос! И аз не знам болен ли си, здрав ли си, обичлив ли си или мразител, снизходителен ... |
|
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски, защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
