"Тази книга беше замислена като политическа публицистика. Тя трябваше да бъде нещо като продължение на моя цикъл от произведения Зад завесата на соца, Зад завесата на прехода, Зад завесата на демокрацията, Зад завесата: Големия брат. Обаче най-неочаквано пред очите ми тя се превърна в нещо като криминален роман. В нещо като нашенски прочит на известното детско стихотворение Десет малки негърчета. Главните герои в нея са шест трупа, плюс Каскет, Череп, Феномен и Чистач. Книгата се промени, защото в нея се огледа нашият живот. В него: мафията се настани на жълтите павета; сутеньорите свалиха превръзката от очите ... |
|
|
"Животът е история, разказана от луд, пълна с врява и безумство, в която няма ни капка смисъл... Така аз бих представил в едно изречение пиесата на Уилям Шекспир Макбет - най-кратката, но и най-известната му трагедия. Основана е върху разказ на шотландския крал Макбет (1005 - 1054). Бардът от Стратфорд на Ейвън я е посветил на покварата от властта и на предателството. Избрах този стих за мото на книгата, защото покварата от властта и предателството са главните причини за пропадането на България. Покварата на хора, които през всичките години на Прехода предаваха миналото и бъдещето на България, нейната природа и ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
|
Издирването на най-зловещия убиец през Студената война. Лондон, септември 1978 г. Прокуденият български дисидент Георги Марков е убит посред бял ден на моста Ватерло, като е използван чадър с отровен връх. Случилото се става най-зловещото неразкрито убийство през Студената война. Много години по-късно журналистът Улрик Скоте получава покана за среща. Дадена му е взривоопасна информация за мъжа, за когото се предполага, че е отговорен за смъртта на Марков - агент с кодово име Пикадили, който работи за българските тайни служби. Срещата поставя началото на издирването на убиеца, продължило повече от четвърт век, при което ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
|
"Антипедагогично Деца, деца, не спете! Иначе ще порастете. Ще станете големи и намръщени. А няма връщане. А няма връщане..." Стефан Цанев Книга от поредицата Съчинения в 12 тома. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
"Колкото повече натрупвам годините върху раменете си, толкова по-често се връщам в незабравимото детство, когато малкият човек с широко отворени очи опознава разнообразния свят. Приседнали пред кръчмата или бръснарницата на площада в Калофер, старите бойни другари често се отнасяха върху крилете на спомените към младините през войните в редиците на 28-и Стремски пехотен полк. Аз слушах с любопитство за техните героични и съдбовни приключения, но когато поотраснах и започнах да чета внимателно учебника по история си позволявах и да задавам уточняващи въпроси. Дядо Стефан ме изглеждаше с добродушно снизхождение и се ... |
|
|
"В предлаганата на вниманието на любознателните четци книга не се наемам да се произнеса "от последна инстанция", а се стремя да покажа и докажа, че "Съдбата в Историята" е многолика и не взема пристрастно страната на силните на деня. Тя е в състояние да преобърне благоволението си и да накаже самозабравилите се галеници, както и да подаде ръка на давещия се нещастник, подценил подводните камъни поради привидно тихата повърхност. Ако сме искрени пред себе си и другите, недоразуменията няма да се превърнат в беди. Никой не е надхитрил Съдбата в стремежа да я спечели изцяло на своя страна. Добре ще ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
