Разказите в тази книга са като полски букет. В тях има много красота, необичайни комбинации, резки смени в настроението и голямо разнообразие. Има абсурдни моменти пъстроцветни като лудостта на дъгата. Много чудати образи преливащи се от едни тонове в други. Много нежни спомени претрупани с цвят по цялата си същност. Но най-вече парченце от бъдещето - стръкче надежда, че този свят, който ни носи през пространството на вселената ни води към едно по-добро място. Там, където не сме просто неволни пътници на кабинковия лифт, а свободни хора - странни, но пълни с истини. Книгата предлага разнообразни картини на света, който ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Възхвала на провинцията е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях - по традиция, започнала с Атанас Далчев - може да определим като фрагменти. Тази книга е правена като сал на корабокрушенец. Само че не корабът на автора се е разбил, а светът около него. Александър Секулов взема всичко, което се носи по вълните на реалността и въображението. Салът става все по-голям, все по-нужен, ... |
|
|
Софи е съкрушена от смъртта на майка си Линдзи, известна художничка. Прибира се в празната къща, където сред дрехи и бижута, напоени с аромата на майка ѝ, тя открива кутия със снимки. Започва да ги разглежда и спомените ѝ нахлуват... За хубавите им години заедно. За летата на майка ѝ, когато е пътувала сама до Гърция за вдъхновение и е оставила прекрасни картини от онова време. За подкрепата на майка й в труден момент... Внезапно вниманието на Софи е привлечено от снимка с картина на Линдзи - великолепен морски пейзаж, плаж в обятията на руините на средновековен замък, загадъчна фигура на мъж и надпис: ... |
|
|
8 -те тайни навика, за да постигнете най-богатия си живот. Един революционен метод, за да станете наистина богати. Богатството, което не се купува с пари ви предлага нова философия и методология, която води до пълна промяна, за да се радвате на истински богат живот, изпълнен с лична сила, необикновена автентичност, изключително удовлетворителна работа и красив лайфстайл, за да почувствате, че най-после истинският късмет ви се е усмихнал. Основан на учебния модел 8-те форми на богатството, който Робин Шарма - легендарен експерт в личното развитие и прославен ментор на милиардери, професионални спортисти суперзвезди и ... |
|
|
"Александър Пелтеков (р. 1934 г.) е един от доайените на колекционерите в България. Неговите интереси са съсредоточени главно и борбите на българите в Македония и Одринско за свобода и народност. Той е успял да издири ценни документи и предмети, свързани с живота и делото на изтъкнати дейци. Една голяма част от тях предостави на Регионалния исторически музей в Благоевград, където е образуван фонд на неговото име. Най-интересните експонати са изложени в постоянната експозиция на музея. Висока оценка за изследователското дело на Александър Пелтеков дава проф. д-р Костадин Палешутски в предговора си към монографията ... |
|
|
Биографично Зад завои от думи, през капани опасни, сред ехтеж от куршуми как успях да порастна? Сухраних чучулига да ми пее в сърцето. А в мечтите достигам до съня на небето. Като роза разцъфвам, с аромат се обвивам. В сто посоки се пръсвам и с тревите се сливам... Потърсете поета - вечно броди наблизо. Като светла комета той в душите ви влиза. Павлина Павлова ... |
|
|
Съставители: Иван Величков и Бранимир Събев. ... Клуб "Lazarus" се завръща и си търси секундант. На теб, читателю, се пада честта да участваш в уникален литературен дуел. Осем двойки умели фехтовачи в писането на страшни истории ще кръстосат пера на полето на хоръра. Ще се осмелиш ли да застанеш редом с нас? Да всееш хаос по бреговете на Дунав в един невъзможен "Косплей"? - Александър Драганов, Иван Димитров Да се впуснеш във вендета за невинно пролята кръв със "Спомен за дъжд"? - Димитър Цолов, Милен Димитров Да станеш "Колекционер на души" по улиците на Детройт? - Донко ... |
|
|
Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Златко Ангелов е уловил една неразработвана тема - за комунистическите пари, която, за разлика от издевателствата и доносничествата, все още не е експлоатирана в съвременната българска литература. Властта и доминацията са движещи мотиви в романа. Те се разпределят естествено, очертавайки промените в средата и героите, те са основната им контурна линия. "Хотелът на спомените" се вписва в едно развиващо се самостоятелно течение в българската литература - течение, изследващо близкото минало през погледа и спомена на преките му наблюдатели. Това е отглас на нуждата от преосмисляне, от пречупване на отраженията. ... |
|
|
"Дървото на спомена", припомня автори, литературни сюжети, културни пластове, но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване. В съвременния свят, който като че ли все по-често живее само в пласта на днешното, където паметта е все по-краткосрочна, авторката посочва тъкмо отстояването на спомена за миналото като особено важна способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра-всъщност те се превръщат в етически залог на ... |
|
|
Изящен роман. ... Бивша циркова актриса плаща с остатъка от дните си, за да издири колекция от истории за мъжа, с когото е била 2 дни, 17 часа, 43 минути и няколко неизмерими секунди. Прекосява пустини, плава сред ледове, губи се из неизследвани земи, но събира всички двайсет и осем истории за високия прегърбен вълшебник с оранжева риза и щастливо-отчаян поглед. Намира ги записани върху ябълкова кора, пламтяща хартия, глинени делви, пчелен восък и сребро... И ги чете неизменно с ментово листо под езика. "Не прилича на никоя друга книга, писана от български автор." Литературен вестник "...от онези автори ... |
