"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е в състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметта, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много ... |
|
Острова от тази хроника го няма на картата, но съществуването му е извън съмнение. Описаните събития са познати до болка, макар да липсват в учебниците. Тук средновековието се преплита със съвременността, общото - с личното, трагизма - с гротеската. Пресветли князе и революционни председатели са съседи, разминават се хронисти и пророци, срещат се говорещ котарак и повелител на пчелите. Древно предсказание вещае, че Острова го чакат големи изпитания. Ще може ли той да премине през тях, когато земята започва да тресе под краката? Евгений Водолазкин е роден в Киев на 21 февруари 1964 г. Завършва филологическия факултет на ... |
|
Върви без страх! Събужда се в болничното си легло - без биография, но със смътни спомени. Изглежда млад - на трийсет и нещо, макар да е връстник на века, както през 1999 г. наричат родените през 1900 г. Името му е Инокентий Платонов. За да върне паметта си, записва спомените в дневник. Може би е бил художник или авиатор, а може би не. Със сигурност обаче е обичал и е бил обичан. Със сигурност Инокентий е бил и в Соловки - най-големия концлагер в СССР. Там след дни на непосилен труд и изтезания е замразен от акад. Муромцев... "Авиатор" е история за престъпления и наказания на отделни личности и на цяла държава. ... |
|
Паганизъм и християнство в ранния и средновековен Созопол. ... Книгата "Между лавъра и кръста" проследява нишката на приемственост между паганизъм и християнство в историята на античния и средновековен Созопол. Някои малко известни, но значими обстоятелства и епизоди, го оформят като полис и раннохристиянски център, а по-късно като един от най-важните духовни и интелектуални центрове в близост до Константинопол, чиято слава достига до самия Лоренцо Медичи. Религиозната история на града демонстрира сложен и многопластов динамизъм на противодействие, застъпване и асимилация през вековете на различни религиозни ... |
|
Трето допълнено и разширено издание. ... "Тази книга е един нов сполучлив опит за разкриване истинската история на българския народ, на българската държава и на българската духовност и култура. За първи път на едно място са представени толкова много факти и доказателства в един систематизиран и увлекателен социално-исторически коментар, които разкриват нашата история като неделима част още от възникването на човешката цивилизация. Авторът в самото начало на книгата посочва, че това заглавие не е негово, а го взаимствал от такива световни личности, като французите ген. Шарл де Гол и Франсоа Митрен, италианския ... |
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
Книга с благотворителна кауза. ... Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети - както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов, Борис Христов и Цочо Бояджиев, така и млади, но вече разпознаваеми, а също и такива, които тепърва изграждат своето име - са включени в антологията Поезия срещу войната. С участието си в нея поетите искат ясно да изразят своето желание за помощ и съпричастност, да покажат ужаса на войната. Книгата съдържа и произведения на класически и на съвременни украински писатели като Тарас Шевченко, Юрий Андрухович, Сергий Жадан, Любов Якимчук и други. Приходите от ... |
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
Евгений Сачев произхожда от стар български род от района на Битоля, Македония. Роден е на 09.12.1952 г. в Червен бряг, Плевенска област. Учил е във ВНВУ "В. Левски", Велико Търново (сега Национален военен университет), в СУ "Св. Климент Охридски" и в Университета за национално и световно стопанство. Той е единственият в България професор по културно наследство и национална сигурност. Евгений Сачев е и доцент по социокомуникативна музеология, магистър по история, философия и икономика, доктор по социология и доктор на икономическите науки. Научен сътрудник първа степен по етнология. Бил е член на ... |
|
Нашата 1984-а: комунизъм, контрол, корупция."Дефицит беше сценарий, после филм - истински, от тези, които ги прожектират на голям екран. Филмът се снима в киностудия Бояна през лятото на 1989 година и много хора смятаха, че няма да види бял свят. Бил много смел. Досега такъв филм, занимаващ се с корупцията в развитото социалистическо общество, не беше правен в България. Дефицит излезе на екран в края на годината - броени дни след 10 ноември. Сега мненията бяха, че бил много мек......Филмът се опитваше да разкаже за реалния и морален дефицит в България - някъде в средата на 80-те години. Случващото се тогава обаче ... |
|
За Пловдив – с любов и омерзение. ... Евгений Тодоров е известен телевизионен журналист, цял живот се рови в историята, за да извади личности и истории, които обясняват защо Пловдив е различен град и защо пловдивчани трябва да ходят с гордо вдигната глава. Поводите за гордост се редуват с поводи за горчив размисъл - неслучайно подзаглавието на тази книга е "За Пловдив – с любов и омерзение." Да живееш в град, за чиято история не знаеш нищо, това е все едно да спиш с проститутка. Има и по-лош вариант - да се ожениш за жена, за която уж знаеш всичко, но да се окаже, че имате несходство на характерите. Тази книга ... |