"За времето между 1927 и 1932 година проф. Л. Владикин публикува 7 исторически изследвания по проблеми от държавноправен характер. В тях се разглеждат отделни институти на монархията като форма на държавата - регентство, системи на престолонаследие, наследяване на царската власт и др. Сред тях са "Правната природа на библейската монархия" и "Опит за установяване на престолонаследните системи на Древния Рим". Какво може да се научи от исторически държавноправни изследвания, публикувани преди повече от 80 години? Имат ли те познавателно значение след толкова време? Не всички, но тези - да. ... |
|
|
Съставител: доц. д-р Ива Пушкарова, гл. ас. д-р Дилян Начев. ... Сто и тридесет години от историята на висшето юридическо образование в България са повод да бъде направена равносметка на изминатия път. И ако трябва да се върнем назад, към онзи далечен 2 ноември 1892 година, когато са проведени първите лекции по право пред двадесет и двама студенти, чийто брой само в рамките на същата академична година нараства до деветдесет и четири, или приблизително половината от студентите, обучаващи се в Софийския университет, то трябва да бъде отбелязано, че юридическото образование и днес продължава да привлича вниманието на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Пиеси ... Драматургичните текстове в тази книга си приличат в две неща. В основата им са произведения на други автори, отдавна присъединили се към достопочтената фамилия на класиците. Втората прилика е, че всички по различен начин са били "поискани" от режисьори и театрални директори. Юрий Дачев притежава вроден усет за театралната материя на текста. Той доказва умението си да прониква в екзистенциалните проблеми, с лекота да ги превръща в увлекателна и вълнуваща театрална игра, да откроява в тях своето авторско мислене и гледна точка с изящество на стила и богата култура. Юрий Дачев е роден през 1963 г. в ... |
|
|
В своята биографична книга "Една фурия на 90", в съавторство с драматурга Юрий Дачев, Стоянка Мутафова разкрива "гаменския" си нрав, както сама го определя. Деветдесетте години не са я укротили, не е притихнало любопитството ѝ, нито са се замъглили преценките ѝ. Нито пък е станала по-лесен човек. Не, не е! Същата непредвидима, бушуваща виелица си е и сега, както и преди. Стояна и на сто ще бъде дете, което бързо забравя лошото, опасностите, разумните доводи. Любопитството ѝ ги изтрива. Как да не завиждаш? Светът минава през сетивата ѝ, дава им острота и сила, които са наистина ... |
|
|
Григор Вачков - обичан, щедър, силен, немногословен, открит, тайнствен, с изпънати рамене крачи през страниците на тази книга. В нея няма пълзене по биографична последователност и рецензентски редове за прекрасните му роли. Тя е опит, чрез осветени спомени и кадри, да настигнем мъжкото време, което той донесе с присъствието си. Писма, дневници, неизвестни събития, премълчани или недовършени признания на големия български актьор събират надежда, че последното лято на това мъжко време не се е изнизало. И че близо пред нас, като през прорасла родопска пътека, разсича тръните човекът, който твърдеше: "При мен всичко ... |
|
|
Петър Петров Дачев (1896–1968) е роден в Котел, но е израснал в равнинния Добрич и в морска Варна. Куфарчето, с което тръгва към Босфора, е повече от леко, понеже в него не са подредени излишни предубеждения и никому ненужни нагласи. Този повече от скромен магьосник на багрите и думите, на сенките и светлините открива и успешно завладява за българското изобразително и словесно изкуство една не толкова (о)позната художествена територия, каквато представлява Истанбул, поради което отдавна е заслужил да бъде не само възкресен за ново творческо битие, но и да бъде вграден във фундамента на българско-турското приятелство. & ... |
|
|
Избра и подреди Светослав Игов. ... "На Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
|
|
"Свирих Свирих на твоя глезен, китара. Музиката без звук бе твоето изражение. Ноти чрез моите устни го променяха. Бах и Бетовен застинаха подобно облак над нас." Лъчезар Лозанов ... |
|
|
Баладична поема за България, за Русия, за Възкресението. ... "По всичките посоки на света въздишките на ветрове вековни неизтребими семена разпръскват. И тези пръски неуморни на замислените в студ вселени възкръснали селения създават. Една от тях ли през прозорците усмихнати на моя дом, завинаги отворен, като мироздание най-трайно в мене се пресели. Лети Глухарчето - на вест, на труд, на бъдеще обречено, през угаснали и будни ери - към обичта, на кръстопът замръкнала сред нощи черни." Лъчезар Еленков ... |
|
|
Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90 -те години на миналия век. Завършил българска филология и журналистика в Софийския университет, днес Лозанов е журналист във в. "Българска армия". Автор е на отпечатаната в библиофилски тираж стихосбирка "Скъсай опаковката!" (1995) и на направилата силно впечатление на критиката книга "Звярът" (1999). В книгата " ... |
|
|
"С втората си книга, романът Тунел към изгрева, Лъчезар Ангелов ни пренася в един виртуозно нарисуван с думи свят, видян през очите на художник, загубил близките си, но срещнал Мойрите, опитващ се да избяга от себе си и да намери отново смисъла на съществуването в безнадеждни автопортрети или в крилете на албатрос. Свят, до който се стига през тунела на живота, който често е непрогледно черен, като дъга, изгубила всичките си цветове, защото вече си ги изживял. Свят, в който идваш и си отиваш с онази необяснима вселенска тъга в очите, защото тъкмо тъгата е най-наситеното чувство и може би най-човешкото. Свят без ... |
|
|
"Мъртъв ли е наистина Бог? Или е жив? Или днес вече не се интересуваме от него? Може ли да е смъртен, наранен от чедата си, дали не е преходен, ако е човекоподобен? Има ли разлика между набожния и религиозния човек? Грях ли е да си атеист? Търсим ли божественото начало или ни e достатъчен масовият материализъм, който властва над планетата чрез бездуховните си политически и бизнес елити? Тази книга не дава отговори на тези въпроси, защото целта на проф. Гроздински е друга - не да дискутира или да морализира, а преди всичко да просвети със знанията си съзнанието на съвременния български читател. Поради това в ... |
