"Музеят на моето време е урок по микроистория. През личния разказ за едно семейство, преминаващ през четири поколения и две смени на политическата система, през лични загуби и обществени сътресения, през безцветието и странните колоритни личности, които поддържаха живота жив. Книга свидетелство на цялото ми поколение." Яна Букова "Музей ли? Не, тук няма нищо застинало като в музейна експозиция. Слава Янакиева определя книгата си като фрагменти - жанрова хибридност, разположена между художествената прозата, есето, мемоарната публицистика и... киното, само че режисирано с думи. Разказваш себе си, ... |
|
|
"Матусаил живял деветстотин шестдесет и девет години, но на шестстотин изглеждал толкова млад, че никой не му давал повече от триста и петдесет."Алфред Сови Към генерал Ожеро:"Генерале, по-висок сте от мен с една глава, но ако говорите непочтително, ще залича незабавно тази разлика." Наполеон "Ритне ли те магаре, не му отвръщай със същото." Плутарх "Първото задължение на жената е да угажда на шивачката си. В какво се състои второто й задължение, досега не е изяснено." Оскар Уайлд "Процентът грамотни и неграмотни си остава постоянен, само че в наше време неграмотните могат ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
|
Всичко в тази книга наистина се е случило. То е съхранено в родовата памет на два български рода, а чрез съдбите на главните герои капитан Никола Кръстев и Георги Голомехов се разкрива не само трагичната съдба на бившите хора в земния ад на комунизма, но и се рисува моралният портрет на цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето. На страниците на романа в интимна, неизвестна за широката публика светлина оживяват образите на Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов - освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров-Майстора, Елин Пелин, ... |
|
|
"Историята е съвременност и сегашното се превръща в история в момента на случването си. Но всъщност какво от случващото сега ще влезе в историческия разказ на бъдещите поколения може само да се предполага. Въпрос е на избор, интерпретации, политики... Не случайно се спори дали и доколко е наука историята. И не е ли тя просто сбор от различни разкази за миналото, от които всеки може да си избере онзи, който му харесва или отговаря на образованието и възгледите му. Свидетели сме, че сегашният наш национален исторически разказ, за разлика от онзи канонично определен, в който беше обучавано моето (и не само) поколение, е ... |
|
|
Да живееш в интересни времена е известно китайско проклятие, така актуално по нашите географски ширини. Единствената ни утеха е, че интересните времена провокират интересни размисли. Такива ще откриете в настоящата книга - Magnum opus на един доктор по квантова химия, ексдепутат от VII ВНС и екскандидат за вицепрезидент на първите преки президентски избори (1992) - Румен Воденичаров. През трийсетте години на епично-драматичната трансформация, придобила печална слава с името Преход, Румен Воденичаров безспирно се бори със силата на словото да помогне на своите сънародници да се възвисят на нивото на предизвикателствата, ... |
|
|
"Свободата на избор съществува в демократичните общества, макар и твърде много зависима от управляващите, и ще се променя към добро в следващите години на развитие на света. И нека не се вайкаме, няма абсолютна свобода. Свободата е дълг, свободата е нашето действие, нашият успех, нашият избор." Йордан Вълчев ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". Ояр Вациетис (1933 - 1983) е едно от най-големите имена на латвийската литература, народен поет на Латвия, един от стълбовете на модерната латвийска поезия през втората половина на ХХ век, оказал силно влияние на няколко поколения поети. Досега у нас са публикувани две книги на Вациетис: "Избрани стихотворения" (1966) в превод на Константин Павлов и "Леден витраж" (1987), съдържаща избрани стихотворения в подбор на Здравко Кисьов и Георги Белев и включваща преводи на Константин Павлов, Здравко Кисьов и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Роман за Пандавите". С предговор от Рик Риърдън. ... "Случвало ли ви се е да четете книга и да си помислите: "Ех, как ми се иска аз да я бях написал!?" За мен "Ару Шах и краят на времето" е една от тези книги. В нея има всичко, което обичам: хумор, екшън, страхотни герои и разбира се, невероятна митология! Ако не сте запознати с индийската митология - леле, тогава ви предстои истински празник!" Рик Риърдън Ару Шах забърква страхотна каша! В отчаян опит да впечатли надутите си съученици и засрамена, че живее в музея, където работи майка ѝ, тя ... |
|
|
"В тази морска книга всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва. Книгата създава друга реалност, която е допълнение на природата, и в същото време е самата природа. Владислав Христов притежава високоразвита поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот." Палми Ранчев Владислав Христов е роден през 1976 година в град Шумен. От 2018 година ... |
|
|
В своя монографичен труд Пеньо Столаров разглежда архитектурата на XX век като част от двуцентричния културен модел на европейската култура. В подкрепа на тази теза той сравнява архитектурните школи Баухаус в Германия и Вхутемас в Съветска Русия. В един кратък обзор авторът разглежда развитието на европейската архитектура до 60 -те години на XX век и обръща особено внимание на постмодерното котекстуално мислене в годините след това. За контекстуалното формообразуване съществена форма играят ограничено израсналите структури на европейските градове. Богатството на форми и присъствието на сгради от различни епохи на ... |
