"Не само хората имат любими животни. Животните също имат любими хора. Особено тези, които живеят близо до човека. Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек. Разбират се помежду си с думи и без думи. В литературата това е правено отдавна. Всичко в литературата е стара песен на нов глас. Тук гласовете са по два във всеки разказ. Единият да тегли към минор, другият - към мажор. Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава, който продължава старателно да отмерва човешките времена. Иван Станков Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във ... |
|
"Във всичките ми книги се чете най-вече обичта ми към децата. Заповядайте в двете кралства, влезте, разгледайте! Там, в Кралството на Щастието ще видите как изглежда графиня Честност, къде живее принц Доверие и ще разберете защо кралица Любов е толкова могъща. Надникнете и в Кралството на Нещастието. Да, не е много приятно, но пък е доста интересно - там са барон Гняв, херцогиня Болка, принц Срам, както и много други. Разбира се, ще видите и кралица Омраза и ще разберете защо е толкова важно да я държим далеч от нас." Катя Антонова В ръцете си държите книгата, която години наред ни помага да опознаваме ... |
|
Следващите страници са извлечени от Книгата на златните правила - книга, връчвана на учениците в мистичните школи на Изтока. Изучаването им е задължително в онази школа, чието учение приемат мнозина теософи. Известно е, че в Индия методите за психическо развитие на всеки Гуру са различни и не само защото те принадлежат към различни философски школи - шест на брой, но и заради това, че всеки Гуру има своя собствена система, която обикновено държи в строга тайна. Но отвъд Хималаите методите в езотеричните школи не се различават един от друг - освен в случая когато Гуру е просто лама, съвсем малко по-сведущ от учениците си. ... |
|
Утринни слова: година III (1933-1934) - том 1. ... "Бог е път, Истина и Живот. Но това е външната страна на живота. Има една вътрешна страна и в този път трябва да ходите." Учителя ... |
|
Спомени за вода. Dm разказва живота и смъртта на анонимно крайдунавско село на Северозапад. Съдбата на жителите му е белязана от водата - голямата вода на Дунава. Водата, падаща четири години неспирно от небето, водата, заливаща душите и задушаваща печалните вопли. Нещата се случват вчера и днес. Разказите в книгата се държат за ръце. Тя не разчита нито на Историята, нито на историите. Някои от тях са действителни. Останалите са истински. Иван Станков е роден в с. Гомотарци, Видински окръг, през 1956 г. Автор е на литературоведски книги върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил ... |
|
Сигурно не е толкова лесно, след като си прочел стотици хиляди страници (от ученическа и студентска поезия до най-високите образци на световната поезия), да съставиш собствен том. Но Светлозар Игов е направил точно това - събрал е в една книга най-добрите свои стихотворения, създавани през годините 1963 - 2002. "Поетичните периоди" в неговия живот (циклите Критика на думите, Високи води, Там, Атически нощи, Отсъствие, Монолог за два гласа и т.н.) тук присъстват един до друг, създавайки нов и любопитен за читателя образ на автора, основно познат като литературен критик и историк, а дори и като чудесен прозаик ( ... |
|
След огромния успех на Мозайка от убийства и Огледални убийства в Убийства с продължение Антъни Хоровиц отново ни среща със Сюзан Райланд - редакторката, чийто живот се преплита със случаите от книгите на покойния писател Алан Конуей. Макар временно да се е оттеглила от издателския бизнес, Сюзан напуска своя мечтан рай на гръцки остров, разделя се с приятеля си Андреас и се връща в Англия с надежда за нов живот. Работата, която успява да намери, е последното, което би искала да върши - трябва да редактира продължение на романите за Атикус Тип, озаглавено Последният случай на Тип. Мрачните спомени от последната ... |
|
Съставител: Александър Шурбанов. ... "Обхватът на антологията е голям и във времето, и в пространството. Тя започва със самото зараждане на съвременния английски език и неговата литературна битност през XIV век с творчеството на Джефри Чосър, за да стигне до произведенията на поети, които творят и днес. Разпростира се от Англия през Уелс, Шотландия и Ирландия до Америка и Австралия. При този широк размах, естествено, немалко заслужаващи внимание автори и творби ще останат извън подбраните, но изчерпателността в едно подобно начинание едва ли е възможна и при най-добро желание. По-важно е да кажем дали е достатъчно ... |
|
Той и тя седят на инвалидните си колички в резиденция за възрастни хора "Есенна радост". И двамата гледат апатично пред себе си. Изведнъж прозвучава музика, двамата скачат и са отново млади. Така между настояще и минало преживяват различните възрасти в заедно прекараните десетилетия от брака си. Щастливи моменти, наранявания, възторзи и провали - всичко се слива в едно. Накрая се връща и любовта. Това е майсторско произведение на Петер Турини за нематериалността на времето. Мястото на действието е представено с пестеливи средства. Голо помещение и един високоговорител, от който се чуват два гласа. Само един ... |
|
"Откровения Василеви" е сборник със стихове от Василий Казимировски. Василий Казимировски (творческо име на журналиста Красимир Кривчев) е роден в Пловдив. Завършил е висше образование - българска филология във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Работил е като журналист във вестник "Отечествен глас", вестник "Глас", Радио Пловдив, вестник "Марица". През 2012 г. излиза първата му стихосбирка "Манастира между два свята", след това през 2013 - "Ендемитни оди от Едем", "Симфония Balcanica" и "Омразата е по-сърдечна" ... |
|
"Мислейки за Ботев ние мисли за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на героизма, ... |
|
„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |