Идеалният квартал е идеалното място да се скриеш... Кой не би искал да живее в Брайтън Хилс? Тази ексклузивна общност на брега на Орегон перфектно съчетава лукс и природни красоти. Поразителни къщи и зелени дворове, които свършват на езерния бряг. На такива места съседите гледат да се грижат едни за други. Някои гледат малко по-отблизо... Кора мисли, че съпругът ѝ Фин ѝ изневерява - просто трябва да го хване на място. Пейдж е изгубила сина си предната година при инцидент на пътя и е потънала в дълбока скръб, която я кара да върши неразумни неща - шпиониране на съкварталците, търсене на доказателства, че ... |
|
|
В едни други, по-различни времена... Тук децата нямат смартфони, нито следят в захлас новите интернет знаменитости. Те са на улицата, увлечени в своите въображаеми игри - и понякога попадат в съвсем истински приключения. И стават главните герои в тях. "Следите остават" и "Произшествие на тихата улица" са любими на цели поколения приключенски романи, които учат децата да са не само дръзки и наблюдателни, но и честни и достойни личности. Нещо, което сякаш се позабравя в нашето съвремие. "Идеологическият фон не може да бъде изтрит, но центърът на всичко е Приключението - това Приключение, към което ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Бинокъл за убийства" ни пренася в един приятно поднесен съвременен свят, който е подвластен на времето и мистиката. Тиха улица в София се превръща в невралгична точка, която преобръща живота на куп хора. Малко момиче чрез един много мистериозен бинокъл става свидетел на няколко убийства и се оказва обречено да развали едно древно проклятие. Едно ченге е по следите на наркобанда, но е въвлечено в разплитането на зловеща тайна, която ревниво пази един бивш цирков акробат. Трима влъхви-антиквари трескаво издирват една книга, в кориците на която е оръжието срещу заклинанието. Докато се лутат в лабиринтите на ... |
|
|
Книгата Заек в дъжда. Стихотворения е дебютна за автора Елко Чернев."Елко Чернев ми припомни времето, когато той, 16-17-годишен, изпращаше свои интересни творби в ученическото списание Родна реч - на което бях 10 години главен редактор. Какво мисля за неговата позакъсняла първа стихосбирка, почти половин век по-късно? В най-сполучливите от тези стихотворения виждам юношеска, даже на места - детинска, непритворена искреност, съчетана с любопитна, понякога изненадваща образност. За някои доста смели метафори авторът може да бъде поздравен. Лично на мене ми харесват такива негови лирични хрумки, в които той иска " ... |
|
|
Това, което по-късно бе наречено "Намерени инсталации", започна през 2002 г. като опит да се документират и колекционират следите, които оставяше житейския поток в центъра на София по времето, когато столицата видимо се разпадаше на множество разбягващи се градове и човешки траектории. Като че ли по нечия заповед изведнъж настъпи взрив от неконтролируеми, разюздани енергии, които промениха лицето на града. Всъщност, намерените инсталации са знаците, които безмилостните жители на София са поставили навсякъде из града. Видян чрез образите на тези находки, взети в завършен вид от "социалната фауна", ... |
|
|
"Земята на българите" е един безценен сборник с пътеписи и впечатления от пътуванията на великия български писател Ангел Каралийчев. На страниците ѝ оживяват красотите на родината и се чувства силната гордост на автора от това, че е българин. Книгата съдържа всички написани от него пътеписи за България, излезли от печат за първи път в далечната 1939 година. Но със своя стил и описателност те пленяват читателя и днес, рисувайки прелестите на българската природа през всички сезони и времена. Същевременно в нея има и автобиографичен елемент от личните преживявания на твореца и много впечатления от ... |
|
|
Празник Колко хубаво и ведро стана тук, улиците станаха тихи и празни, няма ги убийците омразни, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро стана тук, хората по улиците оцеляват и усмихнати се поздравяват, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро стана тук, състезателите не се състезават, катаджиите гладни си остават, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро беше тук, сега със двеста жънат се житата, търкаля се във своята кръв раята, прасетата се върнаха от юг. Владимир Гюров ... |
|
|
2000 километра с автомобил от Кънектикът до Алабама. През 1920 г. младоженците Скот и Зелда Фицджералд поемат на спонтанно пътешествие от Уестпорт, Кънектикът, до Монтгомъри, Алабама, със старата си раздрънкана кола, която нежно наричат Таратайката. Следват осем дни на пътя, изпълнени с живописни пейзажи, колоритни срещи и забавни, абсурдни и драматични моменти, разказани с много хумор и самоирония. Водени от желанието си да закусят с бисквити и сочни южняшки праскови под топлото слънце, двамата ще пропътуват 1200 мили до родния дом на Зелда в сърцето на Юга. Сравнявана с Трима души в една лодка от Джером К. Джером, ... |
|
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
|
|
"И тъкмо по това време, някъде около 20 септември 1994г., се случило следното: Късно една вечер майка ми, след като ме приспала, слязла по няколкото стъпала на балкона откъм "Лермонтова" и се облегнала на перилата. Било топло и тихо, но по улиците нямало жива душа, само караулът крачел по тротоара пред къщи, на няколко метра от нея. Изведнъж тя чула да се подсвирва една мелодия "You are my sunshine", която им била сигнал с баща ми. - Чувам, че мелодията е същата - разказвала ми е майка ми, - и в същото време разбирам, знам, че не я свири баща ти. Разтревожено се заоглеждала, като внимавала да не ... |
