Улицата на прасковите

Улицата на прасковите Франсис Скот Фицджералд Времетраене: 1:03 мин. Франсис Скот Фицджералд Времетраене: 2:55 мин. Тайната на тайните - Дан Браун (The Secret of Secrets - Dan Brown) Времетраене: 1:21 мин. В зоната без млечни и без глутен Катина Герова Времетраене: 1:00 мин. Обречената любов на Ататюрк Лиляна Серафимова Времетраене: 1:05 мин. Розовият балон Антоанет Пепе Времетраене: 1:01 мин. Параноичното родителство Франк Фюреди Времетраене: 1:02 мин. Когато Хитлер открадна розовия заек Джудит Кер Времетраене: 1:15 мин. Прочети и построй! Студената светлина Саран Тейлър Времетраене: 1:17 мин. Комплексното посттравматично стресово разстройство Пийт Уокър Времетраене: 1:15 мин. Монтгомъри Бонбон: Убийство в музея Аласдър Бекет-Кинг Времетраене: 1:17 мин. Финално предложение К. Бромберг Времетраене: 1:09 мин.

2000 километра с автомобил от Кънектикът до Алабама.

През 1920 г. младоженците Скот и Зелда Фицджералд поемат на спонтанно пътешествие от Уестпорт, Кънектикът, до Монтгомъри, Алабама, със старата си раздрънкана кола, която нежно наричат Таратайката. Следват осем дни на пътя, изпълнени с живописни пейзажи, колоритни срещи и забавни, абсурдни и драматични моменти, разказани с много хумор и самоирония. Водени от желанието си да закусят с бисквити и сочни южняшки праскови под топлото слънце, двамата ще пропътуват 1200 мили до родния дом на Зелда в сърцето на Юга.

Сравнявана с Трима души в една лодка от Джером К. Джером, тази книга запечатва един от най-щастливите и безоблачни моменти от бурния съвместен живот на Скот и Зелда и се превръща във важна част от творчеството на Фицджералд, както и в класика на пътешественическата литература.

"Тази книга е истинско съкровище, което твърде дълго е стояло скрито."
The Rumpus

"Слънцето, което от час потропваше по затворените ми клепачи, изведнъж ме удари по очите с грамадни, жежки чукове. Стаята се изпълни със светлина и чезнещите игриви сенки по тапетите се заоплакваха от крещящия триумф на обедните лъчи. Събудих се, за да се озова отново в Кънектикът и в един нормален свят.

Зелда беше станала - очевидно, защото след миг влезе в стаята, пеейки с цяло гърло. Когато пее тихо, обичам да я слушам, но извиси ли глас, от инстинкт за самосъхранение запявам с нея. И така, подхванахме песен за бисквитите. Разправяше се за това как всички добри хора в Алабама закусвали бисквити и затуй били хубави и мили и щастливи, пък в Кънектикът ядели яйца с бекон и препечени филийки, та ставали сърдити, отегчени и нещастни - особено ако като деца са хапвали бисквити. Накрая песента свърши и аз полюбопитствах дали е питала готвач...
– О, тя дори не знае какво значи бисквита - прекъсна ме жално Зелда. - А как ми се ядат и праскови...

В този миг ме осени щура идея, която побърза да ми се покаже в целия си блясък.
– Сега ще се облека - прошепнах тихо аз, - после ще слезем долу и ще се качим в колата, която, както забелязах, снощи е останала на двора, защото беше твой ред да я прибереш, пък ти беше твърде заета. Ще се настаним отпред и ще поемем към Монтгомъри, Алабама, за да ядем бисквити и праскови.
Със задоволство отбелязах, че тя изглеждаше порядъчно впечатлена. И все пак само ме погледна очаровано и рече:
– Не можем. Колата няма да стигне дотам. А и не бива.
Сметнах, че това са чисти формалности.
– Бисквитиии! - натъртих аз въздействащо. - Праскови! Розови и жълти, сочни...
– Недей! О, недей!
– Топло слънце. Ще изненадаме вашите. Няма да им пишем, че пристигаме, и просто ще цъфнем на вратата им след седмица и ще кажем, че не сме намерили нищо за ядене в Кънектикът, затова сме решили да се отбием, за да хапнем биск...
– Няма ли да е хубаво? - примоли се тя, жадна за насърчение.

Заех се да рисувам приказна картина: как ще се носим на юг по искрящите булеварди на градовете по тихи улички и уханни алеи, където клоните на бъзовите храсти ще рошат косите ни с дългите си, сладки пръсти, към червените, запрашени провинциални градчета, в които новоизлюпени почитателки на модата с широкополи сламени шапки учудено ще гледат тържественото ни преминаване...
– Да... - възрази печално тя, - само да не беше колата.
Та така стигаме до Таратайката.

Таратайката беше родена през пролетта на 1918 година. Принадлежеше на високопарния модел Експенсо и в невръстна възраст се продаваше за над трийсет и пет хиляди долара. Естествено, макар по име да беше Експенсо, неофициално си беше таратайка и като такава - кола точно за нас. Горе-долу веднъж на пет години някои от производителите пускаха на пазара таратайки и търговският им представител веднага дотичваше при нас, защото знаеха, че ние сме хора, на които следва да се продават таратайки. Когато се озова при нас, конкретният екземпляр беше прехвърлил най-добрите си години. По-точно, беше претърпял гръбначна травма и след неуспешно лечение имаше склонност да върви приведен на една страна; освен това страдаше от хронични стомашни неразположения и астигматизъм на двата фара. В същото време обаче беше изнервящо, разхлопано и неимоверно бърз.

Що се отнася до аксесоарите, Таратайката беше твърде нехайна към собствената си личност и беше изпогубила всичките си инструменти с изключение на един очукан крик и един гаечен ключ, които при правилно приложение биха могли да способстват за смяната на капла с гръмнала или пукната гума с такава, върху която все още има здрава. Но всички тези слабости бледнееха пред факта, че беше Експенсо и името на модела ѝ се кипреше най-отпред, което несъмнено си беше повод за гордост."
Из книгата

Франсис Скот Фицджералд е американски писател, един от водещите представители на така нареченото "изгубено поколение" в литературата. Най-голяма известност му носи романът Великият Гетсби, както и редица романи и разкази, представящи американската Ера на Джаза от 1920^-те години. Неговите творби са преведени на множество езици, а посланията, които носят са запазили актуалността си и до днес.

Франсис Скот Фицджералд е роден на 24 септември 1896 година в Сейнт Пол, Минесота, в заможно католическо семейство, с ирландски корени. Момчето получава добро образование. Започва да пише още като ученик в Сейнт Пол, като първия си разказ Загадката на ипотеката на Реймънд публикува когато е едва 13-годишен. Учи в престижния Пристънски университет, но е изключен поради отсъствия, след което през ноември 1917 година постъпва в армията на САЩ, но така и не взема участие в сраженията. Две години по-късно Фицджералд е демобилизиран от армията и известно време работи като рекламен агент в Ню Йорк. Още по време на военната си служба той се запознава с амбициозната млада писателка Зелда Сеър, като това запознанство се явява повратна точка в живота на Фицджералд, оставяйки отпечатък върху цялото му творчество. През 1920 година Фицджералд публикува първия си роман Отсам рая. При написването му той ползва материали от други свой роман - Романтичният егоист. Книгата веднага се превръща в бестселър и носи голям успех на автора си. В нея Фицджералд описва по един доста оригинален, на моменти скандален за времето си, начин на живот на младите хора, поради което романът успява да разбунтува духовете и печели симпатиите на критиците. След успеха на книгата, материалното положение на писателя значително се подобрява и още същата година той се оженва за своята любима Зелда. Година по-късно се ражда и дъщеря им Франсис. Популярността на романа отваря пред Фицджералд пътя към света на великата литература. Неговите произведения започват да се печатат в престижни списания и вестници - Scribner's, The Saturday Evening Post и други. През 1922 година авторът публикува втория си роман Красиви и прокълнати, в който описва болезнения брак на двама талантливи и привлекателни представители от артистичните бохемски среди. Книгата е посрещната добре и се радва на читателски интерес. Същата година Скот написва и новелата Диамант голям, колкото хотел Риц.

През 1924 година семейството заминава за Европа, където се установява във Франция. Докато живее в Париж Фицджералд се запознава и сближава с друг велик литературен гений - Ърнест Хемингуей. Именно в Париж Скот завършва и публикува най-известния си роман - Великият Гетсби. Това е книга, която мнозина от критиците, както и самият Фицджералд считат за шедьовър на американската литература, символ на Ерата на джаза. В романа писателят обрисува света на привилегированите и богатите, разсъждавайки върху въпроса - дали американската мечта е нещо истинско, или просто една илюзия. Въпреки отличните рецензии, които получава книгата, продажбите ѝ не вървят толкова добре, колкото се очаква. Фицджералд се отдава на алкохола. През 1926 година Великият Гетсби е адаптиран за сцена и се играе в Ню Йорк, същата година романът е и успешно екранизиран. Впоследствие книгата е екранизирана многократно, като последната екранизация е от 2012 година, а главната роля е поверена на талантливия Леонардо ди Каприо.

През 1930 година Зелда получава психическо разстройство, от което така и не успява да се възстанови. Това от своя страна допълнително потиска Скот и той започва да пие още повече. През 1934 година Фицджералд написва романа Нежна е нощта, който е до голяма степен биографичен. В него писателят описва своята болка, битката за запазването на брака си и обратната страна на техния луксозен живот. Голяма част от критиците оплюват книгата и през първите няколко години не се слави с големи продажби, но днес тя се счита за една от най-въздействащите и популярни творби на автора.

През 1937 година Фицджералд заминава за Холивуд, за да работи като сценарист. Пише за студио Метро Голдуин Майе и работи върху сценария на Отнесени от вихъра - най-касовият филм в историята на киното. Там той среща Шийла Греъм, влюбва се в нея и остава до края на дните си с нея. Две години по-късно той започва да работи над петия си роман - Последният магнат, описващ живота в Холивуд, който остава незавършен. Скот Фицджералд умира от инфаркт на 21 декември 1940 година в Холивуд, в дома на приятелската си Шийла.

Вакон ООД
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 2
vakon.vakon@abv.bg