Подир сянката на кондора е разказ за едно епично, двумесечно, кошмарно-комично, 6 000-километрово пътуване по гръбнака на Южните Анди, от Сантяго де Чили, през Боливия, Перу, Еквадор и Галапагос, до Богота, Колумбия. Без маршрут, план и резервации. А както бързо става ясно - и без адекватна подготовка. Смелият пътешественически екип се състои от майка и дъщеря, и двете известни с огнен балкански темперамент и несъкрушим източноевропейски инат, както и с противоположния си подход към предизвикателствата на живота по принцип, и пътуването в частност. Двете покорителки на света следват сянката на легендарния андски кондор, ... |
|
|
Празник Колко хубаво и ведро стана тук, улиците станаха тихи и празни, няма ги убийците омразни, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро стана тук, хората по улиците оцеляват и усмихнати се поздравяват, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро стана тук, състезателите не се състезават, катаджиите гладни си остават, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро беше тук, сега със двеста жънат се житата, търкаля се във своята кръв раята, прасетата се върнаха от юг. Владимир Гюров ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Пътепис в думи и снимки. ... "Кой не е мечтал да тръгне по дирите на капитан Кук, да стъпи на древната земя на инките или да се озове в сърцето на джунглата? Стремежът към пътешествия по далечни земи не отслабва и остава завинаги скътан дълбоко в душата като малко уютно пристанище за укриване от несгодите на всекидневието. Случи се така, че успях да посетя Южна Африка, Замбия, Перу, Австралия и Нова Зеландия, а напоследък Сейшелските острови и Танзания. Какво обединява тези толкова различни страни, пръснати в различни краища на света? Само това ли, че се намират на юг от екватора, че нощем звездите са по-различни от ... |
|
|
"Представете си дълги ветрила от поли и фусти и клоширани наметки, нежни женски лица, освежени с руж, чепици от плат или шевро, везани със златни и сребърни нишки, и ръце в атлазени ръкавици, опънати до лактите... О, какви ли не образи са стигнали до нас от фотографчийницата на "Либих" в Русе преди войната. А после се опитайте да чуете кокетното питане "Вярно ли?!" и лекия кикот, щом заглъхне отговорът. И ако не ви е неудобно, пак се колебайте: "Откога Русчук е разцъфтял? А не беше ли подир Освобождението?" Не, читателю драг! В навечерието на Руско-турската война от 1877 / 78 г. над ... |
|
|
"За алкохола: Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола. За жените: Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е. За писането: Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите. За вярата: Вярата е за онези, които я имат. Само не ... |
|
|
"През 1948 г. Стайнбек се връща в Салинас и започва да работи върху На изток от рая. Завършена е през 1951 г., а през ноември 1952 г. оглавява всички листи на най-продаваните книги. Романът е мащабно платно, показващо постоянната борба между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата. Действието се развива в рамките на петдесет и шест години и описва три поколения от два големи рода. Според самия автор книгата е резултат от единайсет години мисловна бременност, една година непрекъснато писане, 300 молитви, 36 топа хартия, 350 000 думи и много твърд мазол на пръста на дясната му ... |
|
|
От една добруджанска легенда се ражда вълнуващ роман за стремежа към истината, силата на любовта и белезите, които всички носим в душите си. "А предполагам и за тебе... Добруджа е раят. Благодатното слънце, житните полета и морето с този привкус на свобода." През 30 -те години на миналия век, в една пролетна утрин млад мъж пристига в село Саръ меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна ... |
|
|
„Пътуване на юг” е роман-калейдоскоп, построен като разказ в разказа. В основната сюжетна линия – разследване на две неразкрити убийства, се преплитат текстове, присъщи на различни литературни жанрове, дори цял един роман, чиито букви са от огъната тел. Демони и роботи участват в историите наред с хората, светещи червеи пишат на морското дъно загадъчен текст, на сцената се играе балет по идея на Кантовата „ Критика на чистия разум ”. Кабалата е сюжетна нишка в комикс, таоизмът – в научнофантастичен филм. Иронизират се трилъри и екшъни, идеите на ренесансов философ и пликче гумени бонбони са еднакво важен ключ за ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
Всеки иска славата на Исус, никой не иска да носи кръста му. ... |
|
|
Книга втора от поредицата Сладките магнолии на Шерил Удс. ... Действието се развива в малкото градче Серенити в Южна Каролина. В центъра на сюжета са група приятелки, наричащи себе си Сладките магнолии. За тях приятелството е вечно. Целият живот на Дейна Сю се променя в деня, в който след шумен скандал, привлякъл вниманието на всички съседи, тя изхвърля своя неверен съпруг заедно с вещите му - направо на моравата. Сега тя има най-доброто ресторантче в своето градче, добри познати и най-добри приятели - до един безнадеждно любопитни. Има и дъщеря си, но не иска да признае, че тийнейджърката Ани сериозно уврежда ... |
|
|
"Спирки из рая" на Димитър Кирков само условно може да се нарече мемоарна литература. Защото за това произведение спомнянето и пътуването са две модулации на един и същ духовен процес, който се явява генератор на живота и в този смисъл притежава дълбоко екзистенциални измерения. "Погледнат в близост до смъртта", казва авторът, "всеки човешки живот е несполука, но нима само там е истинският наш живот. Съдбата неизбежно ни води към скръбта и все пак точно в спомена ние можем да спрем където пожелаем. Прагът под моста на Тунджа сега бучи глухо и чуждо, но стига да поискам, и ще върна ония води, които ... |
