Продължението на книгата - Назови ме с твоето име Никой роман в последно време не е говорил на съвременните читатели така трогателно за естеството на любовта, както завладяващият Назови ме с твоето име на Андре Асиман. Романът е приветстван като любовно писмо, призив... изключително красива книга (Стейси Д'Ерасмо, Ню Йорк Таймс Буук Ревю). Книгата впоследствие се превърна във филм с Тимъти Шаламе в ролята на младия Елио и Арми Хамър в ролята на Оливър, аспиранта, в когото Елио се влюбва. В Намери ме Асиман ни показва бащата на Елио, Самуел, по време на пътуване от Флоренция до Рим, за да посети сина си, който е ... |
|
Една покана, две сватби и двайсет и четири часа, които променят всичко. В един дъждовен априлски ден Жан-Пиер Морел получава покана, която ще промени живота му завинаги. Изненадващо Пол, негов бивш най-добър приятел, с когото не са се виждали от години, го кани на сватбата си в замък в Южна Франция. В деня на сватбата всичко се обърква. Жан-Пиер тръгва на път, но забравя поканата и не е сигурен къде точно трябва да стигне. След много перипетии, той най-после намира живописното имение, а сватбата вече е в разгара си. И кого да види - младата червенокоса жена, която по-рано дръзко го е прередила на бензиностанцията! ... |
|
Два мащабни тома, които събират всички разкази на великия Кърт Вонегът."Събрани разкази е библиофилско издание, което съдържа всички - да, всички! - разкази на Кърт Вонегът. В тези два тома читателите ще открият забележителното остроумие, хумор, човечност и литературно майсторство на всепризнатия за един от най-големите разказвачи на XX век писател. Колекцията съдържа цели деветдесет и един разказа, публикувани както приживе, така и след смъртта на Вонегът. За първи път читателите ще получат възможност да се срещнат и с непубликувани досега истории. В предговора на Дейв Егърс и придружаващите текстове на ... |
|
Защото Париж винаги е добра идея... Преди години Джулиет оставя частица от сърцето си в Париж и сега, разделена със съпруга си и с децата си, е време да се върне там. Така че тя слага най-хубавото си червено червило, резервира уютен тавански апартамент и тръгва със следващия влак от Лондон за Париж. Пристигайки на Gare du Nord, спомените нахлуват: оживени улични кафенета, евтино вино в баровете и красиво момче с блестящи очи. Но тя пази огромна тайна и започва да осъзнава, че е невъзможно да продължи напред, без първо да се върне назад в миналото. В сърцето на този магичен град тя среща любовта, която някога е оставила ... |
|
Сефарадската жива памет."От края на Средните векове в големите балкански градове на Османската империя са живели общности, говорещи езика на Сервантес (староиспански). Това са били голяма група евреи-сефаради, прокудени от Испания след Инквизицията през 1492 г. В техния фолклор читателят ще открие чудния изказ на джудео-еспаньол. Обиквах го, влюбих се в силата и красотата на мъдростта, в начина, по който ме кара да мисля, да възприемам света. С наслада слушах и четях малките разкази, наречени еврейски - ясни и самокритични. Какъв е фолклорът на евреите? Той не е само съвкупност от устното народно творчество, а ... |
|
"Не е имало предумисъл от моя страна: докато пишех тези разкази, си въобразявах, че се отдавам единствено на удоволствието да разказвам. Чак когато препрочетох сборника, се усетих за единството на неговото вдъхновение: личните ми демони за пореден път ми бяха попречили да изляза в отпуск. Привидно ироничният ми и весел стил няма да подлъже никого: човекът като явление продължава да ме изумява и да ме кара да се люшкам между надеждата за някаква биологична революция или просто за някаква революция." Ромен Гари "Първият сценарий, който ще напишеш и който сам ще режисираш през 1968 г. е адаптация на " ... |
|
"Неудобни думи" е книга дневник. Тя представя моите наблюдения и размисли върху политическия живот у нас в периода 2013 - 2019 година, както и отношението ми към ярки личности и събития от нашето минало недавно. Документира и позициите ми по външнополитически проблеми, представя и първите ми работни седмици в Европейския парламент." Александър Йорданов ... |
|
"Когато любовта върже люлка, в нея могат да седнат само двама. Двама избрали се и избрани от Вселената. Валентина Петкова - журналистката, чиято авторска рубрика Двама в люлката години наред представя на читателя звездните двойки на България, сега събира тези откровения в книга. Книга, която не само буди интерес да надникнем в семейния живот на хората, които познаваме от екрана, от сцената, от стадионите, от страниците на книгите и пресата, но и да хвърлим едно око към кухненската им маса и дивана в хола им и да ги сравним с нашата къща, с нашите отношения, с нашия си съвместен живот. Човешки, без грам жълтини, с ... |
|
Второ допълнително и преработено издание. ... "Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история - не е предистория. Затова и неслучайно, и ненапразно интересът към тях е толкова жив. Поради това сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една "История на ... |
|
Краят на Първата световна война е оповестил началото на ново време не само в икономическия и политическия живот на Европа. На сцената на културата също ври и кипи - освободени от ужаса на окопите и от мисълта за утрешния хляб, творци търсят нови вдъхновения. Ако реалността не е достатъчна, защо да не ги намерят отвъд, в сюрреалното? В тези години на кипеж една млада и интелигентна жена е оставила с болка опустошената си родина и е намерила своето място в центъра на културния водовъртеж на Европа - Париж, в обществото на сюрреалистите. Променила е дори рожденото си име Елена на Гала, но винаги ще ѝ липсва снежната ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Възходи и възраждане."Бащата на историята Херодот пише за прадревните ни деди тук, че са били най-многобройният народ след индусите. Населявали са Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до поречието на Днепър и Днестър, областите около Карпатите и Панония, земите от Черно море до реките Морава и Вардар, територии в Северозападна Мала Азия... Но не виждали благоденствието в напъни да направят от това империя. Нито им трябвало да завладеят и останалия свят. Развивали своите умения да живеят творчески и съумявали да оцеляват без чуждите богатства, защото разбирали, че спечеленото с ... |