Книжката, част от поредицата "Аз се уча да чета", е предназначена за деца между 4 и 7 години. ... "МОЕ СИ Е!" Елеонора не обича да си дава нещата и дори написва правила, според които изобщо не се налага да го прави. Но един ден се случва нещо, което я кара да се замисли и ѝ помага да промени решението си. Тази книга е предназначена специално за децата, които сега се учат да четат. Съдържа увлекателна история, написана с кратки изречения и подходящ едър шрифт. Допълнителната ценност на книжките от поредицата "Ставам по-добър" е, че те учат децата ни как да бъдат по-смели, по-дружелюбни, ... |
|
|
Защо не носим постоянно едни и същи дрехи? Защо са ни нужни връхни дрехи? Защо не ходим с пижами на детската градина? Отговорите на тези и на още много въпроси ще намерите под капачетата." Из книгата Книгата е част от поредицата Първи въпроси и отговори на издателство Фют. ... |
|
|
Съставител: Станимир Йотов. ... Тази книга представлява синтез на идеите и философията на големите духовни учители, мислители, поети и воини от историята за душевното спокойствие, удовлетворението и щастието. Спокойствието е храм, който се крепи на петдесет колони, всяка от които има съществена роля за неговите устои. Ако всяка от тях е здрава и солидна, ние ще имаме красив и хармоничен живот, изпълнен с удовлетворение. Ако в някои от колоните се появят пукнатини обаче, ще бъдем завладени от душевния смут и ще трябва да започнем да ги градим отново, стълб по стълб, за да предпазим храма на нашето душевно спокойствие от ... |
|
|
21 неща, които носят щастие и които трябва да ги има във всеки дом. Великата българска лечителка и пророчица Ванга през целия си живот се е стремила да прави добро на хората. От хилядите хора, на които е помогнала, само малцина, и то за кратко, са били нейни ученици. Далеч не всички от тях разказват за познанството си с нея - притеснявали са се, страхували са се, че никой няма да им повярва. Но времената се променят и става ясно, че това, което е казвала Ванга, вече не може да се крие. А и нейната цел е знанията да се предават не на отделни хора, а на всички, които намерят в себе си сили да тръгнат по правилния път и ... |
|
|
– Каква е тя? – Необходима. – Как изглежда? – Първоначално е плашеща. – Къде живее? – И близо, и далече. – Сама ли идва? – Понякога сама, понякога чака да я поканиш. – Колко струва? – На някои им се струва скъпа, други са готови да платят цената ѝ. – Тежка ли е, или лека? – В началото ти се струва тежка, но после усещаш лекота. – Носи ли нещо? – Носи новото. – Взима ли ти нещо? – Старото, ненужното, изхабеното. – Приятел ли е, или враг? – Зависи как я възприемаш. – Какво работи? – Преобръща животи. – Стара ли е, или млада? – Мъдра. – Как се казва? – Промяна. ... |
|
|
Най-важните уроци не ги пише в учебниците. А в сърцето. Мила не е просто героиня. Тя е гласът на всички деца, които понякога се чувстват различни, уплашени, влюбени, сами или смели - без дори да го знаят. Тази книга е дневник на порастването - с всички негови зададени и незададени въпроси, разочарования и малки победи. За децата - тя казва "Разбирам те." За родителите - тя показва онова, което не винаги се казва на глас. Не обещава отговори. Но носи нещо по-важно - усещането, че не си сам. В книгата е използван шрифта Adys, който е предназначен да улеснява читатели с лека до средна степен на дислексия. ... |
|
|
Либерата Макри, машинописка и мечтателка, живее с убеждението, че невидимото е истинската мярка за света. Голямата ѝ страст са фотороманите, които колекционира и цени безкрайно, особено когато главният герой е актьорът Франко Гаспари. Самотните ѝ дни в малкото градче в Южна Италия, смущавани единствено от жизнерадостната ѝ приятелка Джудита, се променят, когато среща Лувио, новия работник в сервиза на баща ѝ. За един миг Либерата сякаш се превръща в героиня на някой от нейните фоторомани и сънищата ѝ оживяват. Но може ли истинската любов да достигне съвършенството на разказаните истории? И ... |
|
|
Жаждата на Рийв за отмъщение продължава да гори - както и любовта ѝ към Каан Вейгор, непоколебим фар от минало, с което тя все още не се е осмелила да се изправи. С кръвта на Рек все още прясна по ръцете ѝ, тя научава, че светът е изправен пред най-опустошителния лунопад досега - и това я принуждава да избере път: да преследва смъртта. Или живота. Отчаян да спаси кралството си от гибел, Каан никога не е усещал короната си толкова тежка. Множеството му послания към пръснати приятели и роднини остават без отговор, а времето неумолимо изтича. Докато съюзници се обединяват, а врагове надигат глава, водени от ... |
|
|
"...По мостовете в устата на статуите топи се сняг. Глад... Студ... Под краката ни земята изстива. Зная, че трябва в по-топли страни да отидем, но не мога да мръдна оттук, другаде няма аз да те срещна, само тук преди девет години в алеята със въздишащи статуи..." Из "Мигът завинаги" ... |
|
|
"Написах тази книга такава, каквато е, защото нямам понятие как другояче следва да се подходи, ако човек все пак търси своите си стойностни отговори за нещата, които носят смисъла. Направих си словесно харакири, самоизкормих се доста болезнено, но искрено и простодушно, каквото бива да е - според мен - всяко изповедално самоизкормване. Така и ще си отида един ден - с убеждението, че ако отделяме повече внимание и харчим повече жизнена енергия за изповедалните ни равносметки, тогава реалната история на човеците би била съвсем различна. А не такава изкормена. И за жалост - не само словесно. Защо "Броеницата" ... |
|
|
"Окото трябва да се превърне в Слънце, за да осветли нещата отвътре. Това е Окото, посветило себе си на Бога. Погледът е Дар от Бога. Само искрено търсещият може да привлече този Дар. Дарът на Погледа е Посвещение в Мъдрост. Всяка крачка в Пътя на Мъдростта е скъпо изкупена. Кой достигна до края на Пътя? Този, който е възлюбил най-малката крачка. Това е крачката на Бога в човека." Елеазар Хараш Книгата е част от поредицата "Из Словото на Учителя Петър Дънов". ... |
|
|
Личността му винаги носи нещо неочаквано, той е необикновено съчетание от на пръв поглед несъчетаеми прояви. Той е цялостен, защото следва свои търсения, открива нови светове, неуморен е... Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност! Той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в театралната академия. Гонен и местен по театралната карта като неудобен, Даниел днес е една от най-безспорните фигури в театъра ни. Това са обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си, ценностите си. Мирослава Кортенска ... |
