Тристан, не особено желано дете на двойка родители, прекалено обсебени един от друг, открива любовта, когато се ражда по-малката ѝ сестра Летисия. Поради липсата на родителско внимание Тристан се чувства безлична, недостойна за обич, но когато се появява Летисия, става чудо. Две души се откриха и отекнаха една в друга. Две планети застанаха така съвършено в една линия, че породиха доловима само за двете момиченца музика, която никога нямаше да заглъхне. Не една беда сполетява сестрите, леля им, любимата им братовчедка и родителите им, но с присъщия си и отдавна доказан талант Амели Нотомб успява да разкаже една ... |
|
|
През 2020 г. Ковид 19 отнася бащата на Амели Патрик Нотомб, с когото тя не успява да се сбогува. Прави го по-късно с романа Първа кръв, изразявайки своята дълбока почит към дипломата от кариерата и превръщайки трагичното събитие в силно литературно произведение. Под формата на разказ на самия Патрик Нотомб дъщерята разказва живота му от дете до първия му дипломатически пост и свързаните с него събития. Разказва и за рода му, без нищо да му спестява - надменния дядо, отсъстващата майка, жаждата и глада, ледената зима в Ардените... Прави го с любов и хумор, с уважение и ирония, с всичко онова, което характеризира тази ... |
|
|
"В древнояпонския имперски протокол е указана, че към Императора трябва да се обръщаме с изумление и трепет. Тази формула винаги ме е възхищавала. Тя ми напомня за японските филми, в които самураите се обръщат към своя шеф с глас, разтреперан от свръхчовешки респект. Господин Ханеда беше началник на господин Омоши, който беше началник на господин Сайто, който беше началник на госпожица Мори, която беше моята началничка. Аз нямах подчинени. Би могло да се каже и иначе. Аз бях подчинена на господин Сайто, и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред можеха да прескачат йерархичните нива. Иначе ... |
|
|
Осемдесет и три годишният Претекстат Так, автор на двайсет и два романа, Нобелов лауреат, е намерен мъртъв в дома си. Два месеца преди да угасне от рядък вид рак на хрущялите, журналисти от цял свят идват да интервюират заядливия и дебел старец, ненавиждащ жените и човечеството. От петимата журналисти, допуснати до вечно киселия Претекстат Так, четирима биват позорно изгонени, тъй като не са чели нито ред от него. Петата, Нина, ще разкрие тайната му именно защото е изчела всички книги на противния старец, една от които - незавършена - носи следното заглавие: Хигиена на убиеца..."Бих искал да ви обясня, че удушавайки ... |
|
|
Тя има живот мечта - прекрасна къща, две мили деца, работа, който обича, и идеален във всяко отношение съпруг. И въпреки това след петнайсет години брак тя иска още - иска да се обичат като в самото начало. Любовта ѝ е взискателна, крайна, болезнена, обсесивна, предизвикваща у читателя съчувствие, учудване, понякога усмивка. Лудо влюбена в мъжа си, тя следи - и записва в тематични бележници - всяка негова дума, всеки негов жест, наказва го за всеки пропуск, прибягва до всякакви необичайни средства, залага му капани, за да го хване в недостатъчно внимание, в изневяра, в предателство. Мъжът ми е роман трилър за ... |
|
|
Ако властва лудостта, кого тогава наричаме Безумец? ... Тя е доброто момиче. Той е лошото момче. Те не се познават, защото се движат по различни маршрути и в различни часове. Нейният и неговият живот нямат пресечна точка. Той влиза в съдебната зала, той е свикнал да се движи по ръба на закона. Тя е в тога, тя е законът. Погледите им се срещат и в този миг тя е само жената, а той е просто мъжът. Съдия Надя Черняк е красива и успешна. Уважавана е от общността в града, има отдаден съпруг и две обичани деца. Животът ѝ е уреден. Образцов. И задушаващ. Доминик е баск, който търси бягство в България от потайно и вероятно ... |
