Книгата на сестрите

Амели Нотомб Времетраене: 0:59 мин. В зоната без млечни и без глутен Катина Герова Времетраене: 1:00 мин. Обречената любов на Ататюрк Лиляна Серафимова Времетраене: 1:05 мин. Розовият балон Антоанет Пепе Времетраене: 1:01 мин. Параноичното родителство Франк Фюреди Времетраене: 1:02 мин. Когато Хитлер открадна розовия заек Джудит Кер Времетраене: 1:15 мин. Прочети и построй! Студената светлина Саран Тейлър Времетраене: 1:17 мин. Комплексното посттравматично стресово разстройство Пийт Уокър Времетраене: 1:15 мин. Монтгомъри Бонбон: Убийство в музея Аласдър Бекет-Кинг Времетраене: 1:17 мин. Финално предложение К. Бромберг Времетраене: 1:09 мин. Пленници на нашите мисли Алекс Патакос, Илейн Дъндън Времетраене: 1:03 мин.

Тристан, не особено желано дете на двойка родители, прекалено обсебени един от друг, открива любовта, когато се ражда по-малката ѝ сестра Летисия. Поради липсата на родителско внимание Тристан се чувства безлична, недостойна за обич, но когато се появява Летисия, става чудо. Две души се откриха и отекнаха една в друга. Две планети застанаха така съвършено в една линия, че породиха доловима само за двете момиченца музика, която никога нямаше да заглъхне. Не една беда сполетява сестрите, леля им, любимата им братовчедка и родителите им, но с присъщия си и отдавна доказан талант Амели Нотомб успява да разкаже една тъжна история по свой чист и светъл начин и за поредна, трийсета есен, да зарадва верните си читатели.

"Любовта на Флоран беше първото събитие в живота на Нора. Тя знаеше, че няма да има повече нито друга любов, нито друго събитие. Никога не ѝ се случваше нищо.
Нора, 25-годишна, работеше като счетоводителка в един автосервиз в град в Северна Франция. Тя мислеше, че да се скучае така, е нормално.
Флоран, 30-годишен, беше шофьор в армията. Когато проверяваше гумите си в сервиза, той виждаше Нора да пуши навън. Тя го заплени и той започна да идва всеки ден.
– Ако ми бяха казали, че ще ме хареса военен!
– Не съм военен.
– Нали работиш в армията.
– Ти като работиш в сервиз, да не би да си автомонтьор?
Беше луда любов. Двамата си говореха малко, защото нямаше кой знае какво за казване.
– Как ме намираш?
– А ти мене?

Всеки път, когато бяха заедно, мистерията започваше наново. Докосванията им предизвикваха искри, целувките – замайване.
– За това си има хотели – казваха им.
Те го знаеха. Но знаеха също колко важни са отделните етапи. И най-кратките раздели предполагаха драматични сбогувания, всяка нова среща изискваше безкрайни излияния. Нямаше как да е иначе, любовта не идва наготово.
Околните им предричаха:
– Ще ви мине. Страстта е до време.
По въпроса за срока мненията се различаваха и предвижданията се движеха между два месеца и три години любовни трепети. „После ще настъпи спокойствие“, твърдяха добронамерени хора.
Странно, макар и напълно невежи по въпроса, Флоран и Нора бяха убедени, че другите се лъжат, но не изпитваха нужда да им противоречат. Насаме Флоран казваше на Нора:
– Те не могат да разберат. Обречени или благословени, какви бяха двамата влюбени?
Беше им все едно и приемаха безусловно съдбата си.
– Ще се оженим ли? – питаше той.
Което нямаше нищо общо с традиционното „Ще се омъжиш ли за мен?“.
– Да – отговаряше тя така просто, сякаш ставаше дума за цвета на завесите в спалнята им.
Обявиха новината. Сватбата трябваше да се състои на 26 февруари.
– Изчакайте пролетта – посъветваха ги.
– Защо?
Датата остана непроменена.

Настаниха се в малка къща. Животът заедно ги очарова. Сутрин Флоран откарваше Нора до сервиза, после се отправяше към задълженията си. Работеха сериозно и всички им го признаваха. По това време все още нямаше мобилни телефони. В края на работния ден съпругът се обаждаше на жена си в сервиза. Тя очакваше това обаждане с вълнение.
Вечерите преминаваха в неописуема радост. Разхождаха се из полето. Отваряха бутилка хубаво вино. Готвеха заедно. Лягаха си с наслада. Отиваха на работа с още лепнещи за сън очи.
Изминаха три години в облаците. Околните вече едва ги изтрайваха.
– Няма ли да си родите дете? – съветваха ги.
– Защо? – Нали за това служи любовта!
Не се бяха замисляли.
Скоро Нора забременя. Хората въздъхнаха с облекчение. Зад гърба на двойката си разменяха мъдри думи.
– Това ще ги усмири.
– Нищо не може да сложи край на медения месец така лесно както едно новородено.
Бременността подсили любовния им плам. Влюбените възхитени откриха нови хоризонти за чувствата си.

Коментарите не закъсняха:
– Да си поживеят сега! След няколко месеца край на свободата!
– Ние с Жилбер, откакто се роди малкият, все се караме.
– Ще разберат какво значи умора и безсънни нощи.
На 13 ноември 1973 година Нора роди момиченце, което нарече Тристан.
– Прилича на теб – каза тя на младия баща, – бледа и руса.
Заслепени от щастие, младите родители се прибраха вкъщи веднага щом това стана възможно. Стаята на бебето, съседна на тяхната, беше готова. Тристан се оказа плачлива. Флоран и Нора се редуваха до люлката ѝ. Даваха ѝ бебешкото шише, взимаха я на ръце, не знаеха как точно да постъпят. Допитаха се до педиатъра, който изрече модерната за времето препоръка:
– Не ѝ обръщайте внимание. Ако я вземате на ръце веднага щом се разплаче, тя ще плаче още повече. И ще стане разглезено дете.
Проблемът беше в това, че ревът проникваше през стените. Не можеха да се правят, че не чуват.
Една нощ Флоран взе бебето в ръцете си и започна да му говори строго:
– Тристан, изглежда, че си приличаме, затова ти казвам направо: престани. Мама те обича, аз те обичам, всичко е наред. Край на ревовете!
И Флоран се върна в леглото.
– Доста твърд беше – прошепна Нора.
– Мисля, че тя ме разбра.
Малката повече никога не се разплака."
Из книгата

Тя е ексцентрична и дръзка, винаги ходи в черно, обожава шапките и пише на ръка. Когато я питат защо не ползва компютър, тя отговаря: "Отчасти защото съм глупава. И защото връзката ми с писането е твърде физическа." Това е Амели Нотомб, съвременна белгийска писателка, един от най-четените към момента автори във Франция. Тя пише романите си на френски език, като всичките ѝ книги се изкупуват практически веднага след публикуването им. Нейните романи са преведени на над 30 езика, като тиражите им достигат рекордни цифри. За романа си Изумление и трепет Нотомб печели през 1999 година литературната награда на Френската Академия.

Амели Нотомб е родена през 1966 година в Етербек, Белгия в семейството на беглийски дипломат. Заради честите служебни пътувания на баща си, малката Амели прекарва първите пет години от живота си в Япония, след това живее в Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бирма и Лаос. Този период от живота на писателката оставя значителен отпечатък върху творчеството ѝ. Когато е на 17 години тя се премества в Белгия, където изучава романска филология в Свободния университет в Брюксел. Любовта ѝ към Изтока, където винаги е мечтала да се върне, я подтиква да научи японски език, след което започва работа като преводач в голяма компания в Токио. Нейните задължения там обаче са се свеждали единствено до правенето на кафе и всеки опит да поеме каквато и да било инициатива не довежда до желания резултат. След като едногодишният ѝ договор изтича Амели се връща в Европа и се установява в Париж.

През 1992 година Нотомб издава първия си роман Хигиена на убиеца, в който тя типично по своему решава наболелия проблем за съвместимостта на гения и злодея. Дебютът ѝ е повече от успешен и за него младата писателка получава наградите Рене Фале и Ален Фурние през 1993 година. Бъдещата слава на Амели може да се предскаже с публикуването на този роман. Репутацията ѝ на талантлив автор потвърждават следващите ѝ книги - Любовен саботаж (1993 г.), Против Катилина (1995 г.), Атентат (1997 г.), Живак (1998 г.) и Козметика на врага (2001 г.), като последният е успешно екранизиран през 2008 година. Любовен саботаж е автобиографичен роман, в който писателката разказва за живота си в Китай по време на господството на Бандата на четиримата, за първата детска любов, за превратностите на растежа и съзряването. Книгата впоследствие е превъплътена в театрална пиеса и опера. Друг автобиографичен роман на авторката е Биография на глада (2004 г.). В него държавите се сменят като на кинолента: Япония, САЩ, Бангладеш, Бирма, Лаос, Белгия, Китай. Сюжетът разказва първоначално за Амели като малко момиче, след това я представя като тийнейджър, с всички онези типично момичешки чувства и преживявания, любов, разочарования и страст към екзотиката, хората и езика. През 2007 година за романа си Нито Ева, нито Адам писателката получава литературната награда le prix de Flore (създадена от Фредерик Бегбеде). Две години по-късно авторката публикува романа Зимно пътуване, като името на книгата пренася към едноименния вокален цикъл на Франц Шуберт. През 2011 година е публикуван деветнадесетият роман на Амели -Форма на живот, който е номиниран за първата селекция на наградата Гонку. Последните няколко романа на Нотомб - Да убиеш бащата (2011 г.), Синята брада (2012 г.) и Щастливата носталгия (2013 г.) също се радват на голям читателски интерес и получават одобрението на критиката.

Към днешна дата Амели Нотомб прекарва по-голямата част от времето си в Париж, където продължава да пише нови истории, с които да радва многобройните си почитатели по света.

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg