Портретът на мълчанието е роман за непреходните екзистенциални тревоги на човека. От страниците му изплува образът на лутащ се в чувствата си, търсещ и неудовлетворен от средата си виртуозен музикант, който отчаяно се стреми към осъществяването на своите желания - дори и с цената на загърбване на любима и семейство и отказване от блестяща кариера. В началото ясни и определени, постепенно тези желания избледняват и го оставят да извърви мъчителния път към себепознанието сред суровата и красива природа на Света гора, в послушание и търсене на вътрешен мир. Няколко съдбовни срещи в манастира го карат да прозре човешката си ... |
|
|
Втора част на най-великата трилърова поредица на всички времена, в която Ханибъл Лектър се освобождава! Садистичен сериен убиец, наричан Бъфало Бил, похищава жени, а безжизнените им тела са намирани в различни щати. Младата Кларис Старлинг, която се обучава в академията на ФБР, получава неочаквана задача от началника на Отдела по поведенческа психология Джак Крофорд - да интервюира в затвора най-опасния жив човек на планетата: доктор Ханибал Лектър. Надеждата е той да съдейства за залавянето на убиеца психопат и в замяна на това да получи облекчаване на свръхстрогия режим. Но кой може да си играе с гениалния Ханибал ... |
|
|
Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
|
Книгата запълва липсата на оперативна литературна критика, на трибуна за оценка и анализ на творбите на българските писатели. Роза Боянова в книгата си "Ескизи към портрети на писатели" споделя спомени-щрихи към портретите на обичаните поети Иван Пейчев и Христо Фотев, представя и 32 литературно-критически текста за съвременни писатели, творили в началото на 21 век. Това са бургаски творци ( Керана Ангелова, Атанас Радойнов, Манол Манолов и други), както и гости на литературната общественост на морския град ( Петър Чухов, Иван Вълев, Джина Василева, Борче Панов, проф. Росица Йорданова и други), а в края ... |
|
|
Книгата е единайсета от цикъла Последното царство, започната през 2002 г. През 1994 г. се оттегля от функциите си в Галимар, във Версай, в Концерта на нациите, за да се приюти в къщата си в Сенс, да се почувства защитен и далеч от доброволното робство, да се посвети на литературата, на работа над книгите, на ерудицията."Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка от мълчание, под която се крие една... изместена във ... |
|
|
Андрей Филипов е роден през 1965 г. в София. Следвал е във ВТУ "Св. Кирил и Методий", Щатския университет на Ню Йорк в Олбъни, завършил е в СУ "Климент Охридски". Бил е драматург в Столичния репертоарен театър на Ню Йорк "CapRep" и в Народния театър "Иван Вазов"; в момента е драматург на Театър 199 "Валентин Стойчев". Сред пиесите му са "Среднощен град", "Липсващият разказ", "Времетръс", "Снягосници", "Скапано време", "Убийство без убийство", поставяни у нас и в чужбина, превеждани на английски, руски, полски, ... |
|
|
Ейми и Изабел разказва за Изабел Гуудроу, която от петнайсет години живее в самоналожено изгнание заедно с дъщеря си Ейми. Засрамена от миналото си и аферата с бащата на детето, тя се е скрила в монотонността на безперспективната си работа и неизказаната любов към шефа си. Но когато Ейми - търсеща внимание и емоция, които майка ѝ отказва да ѝ даде - започва тайна връзка с учителя си по математика, Изабел е принудена отново да се изправи срещу собствените си демони. През една дълга, задушна лятна ваканция, докато животът в малкия град се движи с обичайната си непредсказуемост, майка и дъщеря съществуват в ... |
|
|
Книга, носеща своеобразна метафоричност, олицетворения като взривове от смисъл, акт на преразказването на света, погледнат през изкривената призма на завоите без изход. Театрална пиеса, свидетелски показания на жертва на живота, в които наблюдението отстрани, не само на личния свят, но и този на другите, е налице. Любов, изписана като страдание, като бездна и грях. Поезия на плаващите пясъци, в които потъваш сам, в отчаян опит да обясниш причината за думите. "В залеза свети мрак” носи усещане за кинематографичност, сякаш влизаш в късометражен черно-бял филм на ужасите, където действието често се случва в ... |
|
|
Томчето включва стихове, писани в периода 1994 - 2013 година. ... "Нито вълк, нито брат. Човек за човека е българин." Из "Тъжна светлина" Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил "Философско-историческия факултет" на "Софийския университет". Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961 - 1971). Първи заместник-министър на културата (1975 - 1979). Председател на "Съюза на българските писатели" (1979 - 1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей". Първата му книга " ... |
|
|
"Има мигове когато ти си открита пропаст а аз съм камък наречен да падне в любовните клопки на твоето тяло грабя мигове сам плячка на мигове мярка за дължина моето падане ми е дало страстта из основи се разлюля и времето пак се раздвои на две самотни и на две тела" Владимир Кршиванек Владимир Кршиванек е роден на 7 май 1951 г. в Колин над Елба. Част от детството си прекарва в Пекин, а от юношеството си - в Хавана, където баща му е представител на родни промишлени обединения. Завършва Педагогическия факултет на "Карловия университет", Прага. От 1990 г. е преподавател по чешка литература към ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
