Портретът на мълчанието е роман за непреходните екзистенциални тревоги на човека. От страниците му изплува образът на лутащ се в чувствата си, търсещ и неудовлетворен от средата си виртуозен музикант, който отчаяно се стреми към осъществяването на своите желания - дори и с цената на загърбване на любима и семейство и отказване от блестяща кариера. В началото ясни и определени, постепенно тези желания избледняват и го оставят да извърви мъчителния път към себепознанието сред суровата и красива природа на Света гора, в послушание и търсене на вътрешен мир. Няколко съдбовни срещи в манастира го карат да прозре човешката си ... |
|
Книгата запълва липсата на оперативна литературна критика, на трибуна за оценка и анализ на творбите на българските писатели. Роза Боянова в книгата си "Ескизи към портрети на писатели" споделя спомени-щрихи към портретите на обичаните поети Иван Пейчев и Христо Фотев, представя и 32 литературно-критически текста за съвременни писатели, творили в началото на 21 век. Това са бургаски творци ( Керана Ангелова, Атанас Радойнов, Манол Манолов и други), както и гости на литературната общественост на морския град ( Петър Чухов, Иван Вълев, Джина Василева, Борче Панов, проф. Росица Йорданова и други), а в края ... |
|
Андрей Филипов е роден през 1965 г. в София. Следвал е във ВТУ "Св. Кирил и Методий", Щатския университет на Ню Йорк в Олбъни, завършил е в СУ "Климент Охридски". Бил е драматург в Столичния репертоарен театър на Ню Йорк "CapRep" и в Народния театър "Иван Вазов"; в момента е драматург на Театър 199 "Валентин Стойчев". Сред пиесите му са "Среднощен град", "Липсващият разказ", "Времетръс", "Снягосници", "Скапано време", "Убийство без убийство", поставяни у нас и в чужбина, превеждани на английски, руски, полски, ... |
|
Книга, носеща своеобразна метафоричност, олицетворения като взривове от смисъл, акт на преразказването на света, погледнат през изкривената призма на завоите без изход. Театрална пиеса, свидетелски показания на жертва на живота, в които наблюдението отстрани, не само на личния свят, но и този на другите, е налице. Любов, изписана като страдание, като бездна и грях. Поезия на плаващите пясъци, в които потъваш сам, в отчаян опит да обясниш причината за думите. "В залеза свети мрак” носи усещане за кинематографичност, сякаш влизаш в късометражен черно-бял филм на ужасите, където действието често се случва в ... |
|
Томчето включва стихове, писани в периода 1994 - 2013 година. ... "Нито вълк, нито брат. Човек за човека е българин." Из "Тъжна светлина" Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил "Философско-историческия факултет" на "Софийския университет". Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961 - 1971). Първи заместник-министър на културата (1975 - 1979). Председател на "Съюза на българските писатели" (1979 - 1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей". Първата му книга " ... |
|
"Има мигове когато ти си открита пропаст а аз съм камък наречен да падне в любовните клопки на твоето тяло грабя мигове сам плячка на мигове мярка за дължина моето падане ми е дало страстта из основи се разлюля и времето пак се раздвои на две самотни и на две тела" Владимир Кршиванек Владимир Кршиванек е роден на 7 май 1951 г. в Колин над Елба. Част от детството си прекарва в Пекин, а от юношеството си - в Хавана, където баща му е представител на родни промишлени обединения. Завършва Педагогическия факултет на "Карловия университет", Прага. От 1990 г. е преподавател по чешка литература към ... |
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Магистралният човек е поетична книга от автора Матей Стоянов."Забравихме добрия, кротък делник. За звуците му весели сме глухи. Каруци пъстри в сънищата ни не пеят. Къде отиде онзи прах златист, по утринните пътища понесен? Забравихме въпроса "Закъде сте?" Матей Стоянов ... |
|
В свят, в който затрупаната от сняг природа крие от човешките очи своите тайни, Дървеният костюм ни повежда по следите на една история, която никой не иска да разкаже докрай. В безлюдни села, сред хора, останали в периферията на живота, един труп без име става причина за абсурдна и зловеща одисея. През студа, мълчанието и мнимата загриженост на властта, Милко Корабов и неговият непоклатим спътник, художникът Статулов, ще трябва да разберат не само кой е починалият, но и какво всъщност значи да си жив. Сурова, пропита с черен хумор и пронизваща тъга, тази история е портрет на една реалност, която уж всички познаваме, но ... |
|
Пътешествие из бита, морала, философията и храната на японците. ... "Какво е истинското лице на народа, за чийто портрет чуждестранните автори най-често са използвали само две бои: или само розова, или само черна - описвайки или гейши в кимоно, или самураи, които си правят харакири?" Във "Вишнево клонче" Япония разцъфва в цялото си пъстро многообразие като ароматен вишнев цвят. Мирогледът на японците, самобитната им култура, хармоничната връзка с природата, философията на ритуалите им са клончета от голямото национално дърво, които от векове събуждат любопитството и подхранват въображението. Още от ... |
|
В Афганистан свободата има само мъжко име. Рахима е една от петте дъщери в семейство без син – истинско проклятие в Кабул, където на жените е забранено да напускат дома без мъж за придружител. Единствената им надежда е древният обичай баче пуш, според който тя ще бъде отгледана като момче до момента, в който стане време да се омъжи. Изведнъж пред нея се отварят улиците, училището, пазарът – цял един свят, който ѝ е бил забранен. Но тази свобода, получена под чуждо име, не може да трае вечно. Сто години по-рано нейната прапрабаба Шекиба също е принудена да се бори с жестокостта на съдбата. Обезобразена, отхвърлена и ... |