През 1983 Били Андерсън, Трой Карпентър и Мелъди Уайз от колежа Йорк в Пенсилвания потеглят с кемпер по шосетата из Западна Вирджиния. Задачата им за курса по американистика е да заснемат документален филм за саморъчно изработените крайпътни мемориали на жертвите на катастрофи в този район и да анализират произхода им. Изглежда, че ги очаква вълнуващо приключение, намекнато от преподавателя им: Ако се вгледате достатъчно внимателно, ще откриете невъзможното. Не след дълго обаче започва да ги обзема тревожно предчувствие. Задминава ги ухилен велосипедист с окървавено лице, сякаш покрито с червена маска, една нощ някой ... |
|
|
Мащаб и въображение, сравними с Омировия епос! В опустошения континент Дженабакъз се е родила нова империя: Панион Домин. Кипнала над земята като неумолим прилив от покварена кръв, тя поглъща всичко, което отказва да се покори на словото на Пророка на Панион. На пътя й застава един крехък съюз: Воинството на Дужек Едноръкия и ветерана на Подпалвачите на мостове Уискиджак с техните стари врагове - силите на Бойния главатар Каладън Бруд, Аномандър Рейк и неговите Тайст Андий, и народът на ривите от Равнините. Далеч по-малобройни от своя враг и недоверчиви помежду си, те трябва да известят потенциалните си съюзници, сред ... |
|
|
Мария Степанова навлиза в трудните, но много важни за съвременния човек въпроси за природата на паметта. Паметта, която ни мами и подвежда, докато мислим и разказваме живота на нашите мъртви близки. Паметта, която така често насилваме и изкривяваме в търсене на егоистични, себеутвърждаващи ползи или пози. Такъв роман-изследване не се е появявал досега не само в руското, но и в европейското културно пространство. Книга, предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, ключ за реабилитация на паметта и историята като частно, интимно достояние за всеки от нас. Мария Степанова (р. 1972, Москва) е руска поетеса, ... |
|
|
Илюстриран с авторски рисунки, факсимилета, фотографии, този сборник представя за първи път по-цялостно личността и творчеството на без време оставилия ни Веско Булев (1974-2007). Драмата на неговото поколение, посрещнало промените от края на XX век в най-крехката и ранима възраст; драмите на обикновените хора, на „унизените и оскърбените", които се поднасят на общественото внимание само когато придобият скандален вкус; родилните - но както се оказва трайни недъзи на разбиващите се съвременни обществени порядки, морал и псевдокултура, са разказани от него с покъртваща автентичност, за да защити своето кредо: важното ... |
|
|
Книгата съдържа 90 стихотворения и хайку, разпределени три дяла. И ако първият цикъл е своеобразен дом на любовта, където интимната изповедност достига крайния предел на пълното отдаване на мисълта за любимата, вторият цикъл очертава небесното измерение на личния свят - високата метафизична цена, която всеки човек неизбежно заплаща, за да удържи високия на смисъл на съществуването си. Третият дял на книгата не просто е посветен на войната срещу Украйна, а осъществява най-трудното - сливане с болките и надеждите на воюващите за свободата си украинци и изживяване чрез българското слово на украинската участ като българска ... |
|
|
Майкъл Мейс, началник на охраната на свръхсекретен изследователски център, отваря очи в импровизирана морга двайсет и четири часа след събитие, в което всички са загинали - включително той и най-добрият му приятел. Вследствие на инцидента Майкъл има достъп до интернет и компютърните системи, без да е необходимо да използва електронно устройство. За да почете паметта на мъртвия си приятел, Майкъл влиза в ролята на защитник на Нина и сина ѝ Джон, чийто баща е решил, че е време Джон да се присъедини към него и да се отдаде на живот на престъпления и насилие. След опит да осуети този план Нина е мишена на банда убийци, ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
|
Хайме Хил де Биедма (1929 - 1990) е испански поет, ярък представител на поколението на 50-те години на XX век, включващо писатели новатори, добили известност след Гражданската война. Роден е в Барселона, в заможно семейство от кръга на висшата буржоазия. Следва право в Университетите на Барселона и Саламанка, през 1953 г. заминава за Оксфорд, където се запознава със съвременната англоезична поезия, оказала силно влияние върху цялото му творчество, най-вече Елиът, Одън, Спендър. Самият Биедма споделя, че смята Англия за своя втора родина. Не по-малък интерес предизвиква у него поезията на френските поети символисти ... |
|
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
|
В прашния мрак на малък киносалон един мъж ще се запознае с млада жена, дошла в България, за да изследва колективната памет на делфините. От нея ще научи, че само допреди десетилетия тези забележителни създания са били масово избивани в Черно море и ще предприеме дръзко пътешествие в миналото на своето собствено семейство. В разгара на Втората световна война, един учител по история ще срещне във влака любовта на живота си. Малко след венчавката им обаче, той ще бъде пратен на фронта, където дългът към Родината ще се сблъска с една нова политическа реалност. България, заради която воюва ще се промени завинаги, на власт ще ... |
|
|
В книгата са събрани 12 балади на немския поет, сред които "Горски цар", "Коринтската невеста", "Легенда за подковата", "Сватбена песен" и други. Горски цар Кой с коня си вихрен препуска в нощта? Това е бащата с дете до гръдта. Притиснал сина си към топлия скут, над него той бди и го пази от студ. – Какво ти е, чедо, защо се боиш? – Там дебне ни Горския цар, татко, виж! Корона е сложил, опашка развял... – Не се плаши, сине, мъгла си видял. – Детенце прекрасно, ръката си дай! Очакват ни чудни игри в моя край. Брегът ми с красиви цветя е богат, а майка ми шие ти златен халат. – О, ... |
