"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
|
"Световната история на киното слави чехословашката Нова вълна (чешкото чудо) на 60 -те, хвали полската филмова школа, признава охотно приноса на унгарското кино, а от петнайсетина години румънската Нова вълна е все така на мода. Българското кино все още го няма на световната, на европейската, пък даже и на източноевропейската карта. А то, особено онова на 70 -те, на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Едуард Захариев, Людмил Кирков, Иван Андонов, Борислав Шаралиев и още, и още, си е свършило работата и очаква своето международно разпознаване, признание и подобаващо място между големите ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Всеки град или село си имат своите чешити. Но в това отношение Бургас е колоритен. Тази книга разказва за оригиналния самобитен талант на Петко Благоев - Пандира, когото се опитват да пречупят в Белене и за останалите бургазлии от миналия век - широко скроени, бохеми, обичащи живота."Пандира имаше специфичен речник и начин на изразяване, а историите му са безброй. Той е от приказните хора. Умря един град с него." Рангел Вълчанов "Петьо Пандира беше един спомен, намек за Дон Кихот. Един тъжен човек, обичан и неразбран, струва ми се, по-скоро ненавиждан. ... |
|
|
И така, няма нищо по-красиво от една приказка, но и нищо по-недостоверно! И няма нищо лошо в това - никога, ама никога човек не трябва да приспива детето в себе си. Никога не трябва да загърбва този чист порив към неизвестното, това спонтанно влечение към приключението и познанието. А на приказките точно това им е работата - да те накарат да мечтаеш, да те накарат да се почувстваш поне за малко герой или откривател! Лошото е, когато една приказка реши да се превърне в Приказката и да заеме позицията на фундаментална наука. Когато на основата на тази Приказка и куп митологии някои народи решат да изградят своето минало. ... |
|
|
Книгата е част от серията "Любимци на публиката". ... "...Бях осемгодишна, когато за Коледа ме избраха да играя "Танца на снежинката“ край общоградската елха. Ушиха ми пачка от бяла разтегателна хартия, цялата обсипана с лъскави пайети..."Такава е Надя Тодорова през 1933 -а, когато още не предполага каква популярност ще ѝ донесе киното и колко награди - театърът. Но дали сме я познавали истински? Ето че с тази книга имаме шанса да я доближим така, както не сме си и мечтали. "Книгомания" за пръв път публикува последната изповед на любимата актриса - пет изписани на ръка тетрадки. ... |
|
|
В Биография на моите филми - част 2, авторът Георги Дюлгеров започва и завършва с неслучили се проекти, които са му били и остават особено близки. Както и в първата книга, текстът е допълнен с подбрани видео откъси, които читателят може да гледа посредством QR кодове."Филмите на Георги Дюлгеров ни откриват истини за самите нас чрез съдбите на други хора, за народопсихологията, за сломените души, за въздигането и пораженията, за копнежите, мечтите, болката и пропилените чувства, за времето, социално и лично - и още много други неща. Дюлгеров започва писмената си епопея заради внуците, на които я посвещава. Но не е ... |
|
|
50 знакови интервюта с политици и интелектуалци."Валерия Велева е между малкото жени, чийто образ човек вика и когато е зле, и когато е добре. Когато е зле - да му светят, когато е добре - да им се радва. Една странна жена, която е можела да построи живота си върху красотата и очарованието си, а го е построила върху труда и вдъхновението си. Трябва да ѝ бъдем благодарни първо, че ни осиява със светлината на очите си и светлината на духа си. Второ - това е човек, който е писал много. Винаги е писал храбро, което в България е доста страшничко. И бидейки невероятно женствена, тя всъщност ни дава уроци по ... |
|
|
В Насаме с незабравимите ви очакват 45 разговора с някои от най-обичаните българи, които вече не са между нас, но винаги ще помним. Ще се запознаете отблизо с някои от най-известните и великите български актьори, писатели, кинаджии, художници, учени, сред които са имената на Катя Паскалева, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Георги Данаилов, Валери Петров, Леда Милева и много други."45 срещи от стотици и не по-малко вълнуващи други, които съдбата ми подари като журналист през отминалите три десетилетия. Избрах да споделя в книга точно тях, без да се опитвам да сравнявам значимостта и таланта на ... |
|
|
Книгата включва интервюта, рецензии, кратка биографична справка, снимки от личния архив на Божана Апостолова и библиография, изработена от НБ "Иван Вазов" - Пловдив. ... Пет томчета за 50-годишен творчески живот - много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? "Нейните книги са повече от хубави. Те са измежду онези книги, които са важните за придвижването на една литература. Като звездата, която огъва с гравитацията си космическото пространство, творчеството на Апостолова огъва литературното ... |
|
|
Том номер 12 от Събраните съчинения на Йордан Радичков е финалният том от поредицата. С него читателите ще разполагат с пълното литературно наследство на майстора на словото. Финалният том от поредицата съдържа публицистични текстове на автора, писани по различни поводи, големи събития и злободневни такива. В тях отново отчетливо се чува авторския почерк на Радичков. Заедно с публицистичните текстове, читателят ще открие множество слова по различни поводи и есета, текстове за изтъкнати писатели и хора на изкуството. Една от най-любопитните части на тома са текстовете от архива на автора. Това са различни никога ... |
|
|
"Не всичко, което чух, записах, не всичко което написах, чух. Така схващам разликата между рупора и ехото. Наивно е да се усилват изкуствено гласовете на хората, които на следващите страници разказват за себе си, те са пределно мощни. Откъде извира тази мощ обаче, ако си решил да не тълкуваш вещо, а да се довериш, очакваш да разбереш, когато гласовете се залутат търсещо между баирите от бръчки и пристрастия, снишени до приятелски шепот. Силно ме блазни желанието да се нарека техен приятел, но било злоупотреба с дълбокия смисъл на древната мъдрост - "Кажи ми кои са приятелите ти..." - би било провинциално ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Сравнително малко християни смятат за необходимо да познават църковната история. Това е доказателство за духовната немощ на съвременната религия. Църковната история извисява представата ни за Бога и ни показва какво означава истинската вярност към Христос и Неговото Слово. Всеки, който е свързан с Църквата, трябва да познава нейното минало, нейната история, за да има ясна представа за нейната историческа съдба и по този начин да може правилно да оцени значението ѝ в живота на обществата. Докато не се осъзнае значимостта, която църковната история има за християните, и не се замислим върху стойността ѝ за ... |
