Философските закуски не са типични детски книги, не са приказки, нито пък са детски енциклопедии. Те са изненадващи с начина, по който внимателно превеждат децата (а и техните родители) в една територия за свободно общуване по някои не съвсем лесни теми. В книгите няма готови формули, а истории-примери (някои доста забавни), които са много близки до ежедневието на децата. Чрез тях може да бъде поставено началото на разговор за демокрацията и диктатурата, войната и мирът, успехът и провалът, същността и външността, любовта и приятелството, насилието и ненасилието, а вече и за смеха и сълзите. "И смехът, и сълзите ... |
|
|
Халил Джубран (1883 - 1931) е писател и художник от ливански произход, но живял и творил в САЩ. Сравняват го с Ницше и Уилям Блейк, а творбите му са преведени на десетки езици. Поетично-философското му слово, наподобяващо библейското, се разгръща в своеобразни притчи за земното, божественото, космическото и тяхното единение - и проникновението му го издига в модерен пророк на една модерна вяра. "Не бих разменил смеха на сърцето си за всичките богатства на света; не бих изпитвал никаква радост да преобразувам сълзите си в безметежност, ако към това ме приканва изтерзаното ми същество. Храня горещата надежда, щото ... |
|
|
Какво се случва, когато четири много различни млади жени се съберат под един покрив? Четири сестри, всяка от които гради професионалната си кариера в различните краища на света, се събират заедно, за да се потопят в уюта на къщата от кафяв пясъчник в Ню Йорк, да бъдат опора една на друга и на сломения си баща и да се опитат да съберат разбитите късчета на живота си, докато една от тях се опитва да излекува болното си тяло и наранената си душа. Така спонтанно започва нова глава в техния живот в шумната и оживена къща, която много скоро се изпълва със своеволни кучета, смях, сълзи, приятели, мъже и онази открита и ... |
|
|
Сестрата е изключително специален човек. С нея споделяте радостите, смеха, сълзите, тайните на съвместното израстване. И тези спомени ще са с вас завинаги. Приятелите идват и си отиват, но онова, което ще става все по-силно през годините, е връзката със сестра ви. Тази малка книжка е специален подарък за всички споделени спомени, любов и приятелство с любимата сестра. Настоящата книга се предлага в удобен, джобен формат. ... |
|
|
33 неизпратени писма. ... Човешкият живот е като вечна люлка между и раздяла, между радост и тъга - все в търсене на щастието и все в орбита на смъртта. Толкова много емоции и страсти, смях и сълзи... А ни е нужна само една любов, която да засити душите ни завинаги. ... |
|
|
Добре дошли за последен път в уютния хотел Зимна улица - време е за още една вълнуваща Коледа с преминалото през какви ли не изпитания семейство Куин. Защото какво е празникът, ако не време за съкровени разговори, неочаквани признания и тихи чудеса? И най-вече - какъв шанс има коя да е драма пред любовта? Година след година семейство Куин се завръщат на приказния остров Нантъкет, който ги привлича в своята топла прегръдка дори през най-студените месеци. Те най-сетне са готови да превърнат своите грешки, страхове и неразбиране в смях, сълзи, малки прошки и големи прегръдки. Зимно слънцестоене е нежното и затрогващо ... |
|
|
Новата автобиография. ... Преди 50 години сър Ричард Брансън полага основите на Virgin Group - конгломерата, в който днес влизат над 400 компании и чиято уникалност не може да остане незабелязана. Новата автобиография Как открих наивността си започва оттам, където Как изгубих наивността си завършва - в зората на новото хилядолетие. Това е продължение на историята на една от най-динамичните марки в света, която през последните 20 години не спира да разширява границите на възможното. В Как открих наивността си Ричард Брансън споделя всички възходи и падения на Virgin и все повече насочва предприемаческия си поглед към ... |
|
|
"Защо по нощница се пише най-добре? Какви са причините един мъж да не звъни на жената, която му е хвърлила око? (1. Умрял е и 2. Не иска) Как да се отървем от вътрешната си тревожност и да заприпкаме игриво по улицата, дарявайки околните със слънчева усмивка, без да опустошим хладилника преди това? Кое е по-добре за психиката - чаша вино или споделяне в приятелски кръг? А може би и двете едновременно? Всичко това в история, разказана със смях, сълзи, сополи и романтика, подправена със здравословен цинизъм. Живейте го този живот, защото е дълъг колкото два маха от крила на пеперуда, дъх на колибри и прозявка на котка. ... |
|
|
Всички човешки истории са свързани: днес, вчера и винаги. Връзката между тях е самият живот. Романът Неудачниците на Том Ракман е точно книга за живота - броеница от разкази, съединени в корена си. Въздушно леките портрети истории споделят за обикновени хора в обикновени ситуации, но по необикновен начин. Всяка лична история е цял роман, всяка кратка случка е сгъстен сюжет, в тихата драма на ежедневието дебне сянката на титаничен епос. Романът разказва историите на няколко героя, които работят в редакцията на международен вестник в Рим. Техните лични драми ще донесат на читателите смях, сълзи и вълнения, каквито рядко ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
(Не)правилно обичана е първата стихосбирка на Красимира Цочева, която завладява сърцето на читателя. Книгата разказва за любовта, за самотата, за празнината и за хаоса в разпиляната душа. Здравей Есен! Здравей, Есен! Заповядай седни! Ще ти разказвам за моето лято. За изгреви топли, за смях и сълзи. За малката птичка в голямото ято. Красимира Цочева ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
