В книгата "Социология на философията" се изхожда от предпоставката, че съществуват и би следвало да бъдат изследвани външни за философията сама по себе си потребности от едни или други идеи, които благоприятстват тяхната поява и разпространение: потребността от най-общи отговори на един или друг въпрос, които да са своеобразна координатна система, в която да се вкарват конкретни отговори на съответни проблеми - светогледна потребност потребността от фундаментален отговор на въпроса защо човек трябва да върши или да не върши различни неща - нормативно-ценностна потребност, от която зависи съществуването и ... |
|
|
Фернан Бродел - член на Френската академия, един от най-значимите учени на XX век, в "Структурите на всекидневието" показва блестящ синтез между история, социология, философия и икономика. Тази книга е дълго пътешествие през улесненията и навиците, с които съвременният живот ни засипва. В действителност то ни отвежда на друга планета, в друга човешка вселена. Разбира се, бихме могли да отидем във Ферне при Волтер и тъй като мечтите са безплатни - да беседваме надълго с него без особени изненади. В идеен план хората от XVIII век са ни съвременници: духът и страстите им са доста сходни с нашите, за да се ... |
|
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
|
В края на XX век всички бяхме вперили поглед в бъдещето. С началото на новото хилядолетие очакването приключи - пристигнахме в бъдещето. В Шок от настоящето, когато всичко се случва сега Дъглас Рушкоф, медиен анализатор и социален теоретик, ни предлага широкоспектърен поглед върху настъпилият с новото време шок от настоящето. Директна препратка към теориите на Алвин Тофлър, в книгата Рушкоф твърди, че днешният човек вече няма усещане за бъдеще, за посока, за ориентация. Връзката ни с времето е претърпяла ново развитие. Ние живеем в свят, който винаги е в настоящето и моментните приоритети са най-важните. Авторът ... |
|
|
В тази книга, превърнала се в безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага към различни ключови за модерното познание области: родствените и брачните правила, забраната за кръвосмешение и екзогамията, понятието "примитивен", отношенията между етнологията и историята, езикознанието, социологията, психологията и психоанализата; тълкуването на митовете, обредите и магическите практики; отношенията между изкуството и другите аспекти на социалния живот. Елементите в дадена система се разглеждат не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или ... |
|
|
През 2022 г. Юрген Хабермас, големият съвременен мислител на социалното, 60 години след публикуването на своя легендарен опус Структурни изменения на публичността (1962), ни предлага своеобразна втора част на тази брилянтна класика. Книгата е преосмисляне в духа на днешния ден на Хабермасовото понятие, което днес приемаме за саморазбиращо се, но навремето отключи истинска революция в мисленето: публичност. Преосмисляне, свързано с дигиталната епоха и дигиталните медии, социалните мрежи и техните претенции да бъдат ултрадемократични, докато всъщност пренебрегват фундаментални ориентири като самата истина, като ... |
|
|
Строга наука означава чиста наука. Отъждествяването на строга и точна наука е неправилно. Социологията е строга, но не се отнася към класа на точните науки, каквито са формалните науки, като математиката. Науката бива строга, синкретична, хибридна, квазинаука, наукообразна имитация или нещо подобно. Социологията е строга наука, когато остава в своите граници и избягва да се занимава и решава проблеми в други дисциплинарни полета. Социологическият империализъм е загърбване на научната строгост. Границите на социологията са подвижни, тъй като тя е полипарадигмална наука. ... |
|
|
Сборник, посветен на 60-годишнината на Кольо Коев ... Професор Кольо Коев е преподавател по социология в Нов български университет и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", главен редактор на списание "Социологически проблеми". Статиите в сборника са свързани с теми и автори, които занимават Кольо Коев през годините: класиците на социологията и философията Георг Зимел, Макс Вебер, Алфред Шютц, Валтер Бенямин, социологическата релевантност на феноменологията, социологията на всекидневния живот и на публичността, етнометодологията, методологическите проблеми на социологическото познание, ... |
|
|
Заедно с появата на планетарните измерения на бизнеса, финансите, търговията и информацията, е задействан процесът на локализиране и фиксиране на мястото. Глобализацията за едни означава локализация на много други. В наши дни свободата на придвижване - неравномерно разпределено благо - бързо става важен действащ фактор. Тази книга е важен принос към развитието на социалната теория днес. Написана е не само с най-висока професионална вещина, а и с поемане на социален ангажимент от страна на автора. Начинът на мислене, както и проблемът, който поставя, са от интерес за специалисти по социология, философия, политически науки, ... |
|
|
Мартин Канушев е професор в Департамент Философия и социология на Нов български университет. Преподава социология на властта, правото и медицината. Автор на книги, студии и статии по социология. Отговорен редактор на сп. Критика и хуманизъм и член на редакционната колегия на сп. Социологически проблеми. ... |
|
|
Авторът на книгата е съсредоточил най-напред своите усилия към изясняване на "логиката от логическа гледна точка" направил е опит да свърже модерните проблеми на тази наука с първостепенни положения на диалектическия материализъм. По-нататък, във втората част на книгата, различни логически принципи се използват за постановка и разрешение на една поредица от дискусионни проблеми из областта на философията, социологията, езикознанието, аксиологията, естетиката и етиката. Наред с главната цел - да се разкрие значението на философията в най-разнообразни научни търсения - тук са постигнати и по-специални резултати, ... |
|
|
В книгата са включени текстове по социология на религията на големия немски социолог и социален мислител Макс Вебер. Те съдържат анализи на религиозното осмисляне на света с постановения от големите религии етически баланс, т.е. идеята, че доброто бива възнаградено, а злото получава заслужено наказание. Тъй като това очевидно не е така, религиите прибягват към различни мисловни конструкции, за да примирят реалностите на живота с етическото рационализиране на света - т.нар. теодицея. Вебер изследва религиозните учения на големите световни религии с оглед на създадените от тях картини на света, светогледи и етики. Сред ... |
