Второ, подобрено и разширено издание. ... Изданието се отличава с превод от немски език на старобългарски. Съдържа 11 567 ключови думи. ... |
|
В изданието са включени заглавия, свързани с периода от края на 7-ми век (основаването на българската държава) до края на 8-ми век. Втората граница е условна, тъй като целият 8-ми век не може да се причисли към Средновековието. В духовния живот това столетие е преход от стара към нова литература, в него се появяват наченките на ново национално и авторско съзнание. По това време обаче господства ръкописната традиция и дори нови по своята същност творби като История славянобългарска се разпространяват в традиционния ръкописен стил. ... |
|
Драготиният миней е ръкопис от началото на XII в., който е запазен като палимпсест в Драготиния апостол (ръкопис от НБКМ № 880). Той е не само неоценим извор за българския език и за българската книжовност, за старобългарската химнография и старобългарското богослужение, за ранните старобългарски преводи и техните редакции, а и първостепенен охридски извор. Книгата съдържа публикация на текста, изследване на графиката, украсата, правописа и езика, издание на ръкописа с успоредни гръцки текстове и старобългарски текстове от други минеи и триоди, подробен анализ на състава и езика на десетте служби, запазени в ръкописа, ... |
|
Четвърто издание. ... В изданието са представени общите закономерности и характерните особености на българската лексикална система в три основни дяла: лексикология, фразеология и лексикография. В тях подробно се разглеждат основните понятия за лексикалната семантика, категориалните и лексикално-семантичните отношения между речниковите единици. Направена е класификация и научно описание на лексиката според нейния произход, сфера на употреба и стилистични особености. Разглеждат се основни въпроси от българската фразеология и лексикография. ... |
|
Допълнено издание. ... Старобългарски паметник от 1015 - 1016 година. Надписът на Иван Владислав български самодържец е намерен в Битоля през 1956 г. при разрушаването на джамията Чауш, той е използван от турците като строителен материал. Отнесен в музея в Битоля, той все още се съхранява там."През година 6523 (1015 - 1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на ... |
|
Диалектите не са изопачен книжовен език, а са част от българския език. Нещо повече, диалектите са много по-стари от литературния език, който се е изградил върху тях през последните две столетия. Трънският диалект, в основата си старобългарски, се е запазил и обогатил през вековете и също има своето място в многообразието на българските говори. Настоящото второ допълнено издание съдържа над 7200 думи от трънския говор с тълкувания и примери за ползването им. ... |
|
Съставител: Искра Христова-Шомова. ... Това е десетата книга от Библиотека Охридски извори. Тя е посветена на св. Наум Охридски и е дело на колектив от изследователи от Катедрата по кирилометодиевистика. В нея са включени двете старобългарски жития на св. Наум, преведената от гръцки средновековна Служба засв. Наум с неговото Проложно житие, заедно с гръцките им оригинали, църковнославянските служби за св. Наум, преведени от Калистрат Зографски и от Партений Левкийски, както и Канонът за апостол Андрей от св. Наум Охридски. Към средновековните текстове за св. Наум има речник-индекси и новобългарски преводи. В книгата са ... |
|
Предназначението на настоящия Речник-индекс на глаголическия Синайски евхологий е да допълни лексикографското представяне на най-старинните старобългарски и старославянски ръкописи, преведени в ІХ век и преписвани по-късно в различна диалектна и църковна среда. Речник-индексът е мост между научното наследство от миналия век и новите възможности за научен диалог, които предоставят електронните медии чрез общодостъпността на текста му в Интернет. ... |
|
Съставител: Анна-Мария Тотоманова, Мария Тотоманова-Панева, Явор Милтенов. ... Проф. д.ф.н. Татяна Славова преподава старобългарски език в СУ Св. Климент Охридски вече четири десетилетия. Професионалните интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика, палеография и хронология, прабългаристиката, дигитализацията на ръкописното наследство. Автор е на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод и на книгите Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина; ... |
|
Укритата слава на народа ни. ... В настоящият труд е представена напълно непознатата на широката публика история на траките. Поднесени са сведения, които сякаш са табу в нашите научни среди. Докато чужди историци и езиковеди смеят да кажат, че първата тракийска държава в Мала Азия е носила името Асува, т.е. Азия, у нас темата не се разглежда, а данните са ясни - дедите ни са хората отговорни за появата на географското название Азия. Неговото значение е страна на конете, страна на коневъдците и първоначално важи за една сравнително малка област, обхващаща Троада, Мизия, Витиния, Фригия - все земи населени от траки. Табу ... |
|
Учебникът по история на България на издателство Планета 3 е предназначен за задължителната подготовка на учениците от 11. клас и се откроява със своя голям формат и солиден обем от над 400 страници, в които са побрани 64 урочни теми. Включва 6 раздела: Българските земи през древността. Българско средновековие. Българските земи под османска власт през XV - XVII в. Българско възраждане. От Освобождението до 9.IX.1944 г. От Сталинизъм и обратно към демокрация. В авторския колектив изпъкват имената на най-добрите историци, професори в Софийския университет Св. Климент Охридски. Съдържанието е богато ... |
|
Гръцки извори. Концепцията за издаването на Симеоновия сборник - старобългарски превод от края на IX - началото на X век - в три тома, всеки с отделно предназначение, под общата редакция на акад. Петър Динеков, е едно от начинанията на Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките и на Езиково-текстологичната лаборатория при Софийския университет Св. Климент Охридски с ръководител проф. д.ф.н. Румяна Павлова. Първият том, съдържащ изследвания, текст и библиография, беше публикуван през 1991 година, а вторият том - речник-индекс на словоформите и словоупотребите в Светославовия препис от 1073 ... |