"Заглавието на тази стихосбирка е толкова категорично завършено, колкото е и тя самата като поезия. Позволявам си да го твърдя като дългогодишен редактор, чиито наблюдения върху поезията ни датират от няколко десетилетия насам. Няма да скрия резервите си към освободените от всякакви формални и съдържателни белези стихосбирки на прохождащи поети, публикувани през последните години. Сред тях е трудно да откриеш или просто да запаметиш нечие ново име или заглавие. И ако все пак това се случи, най-често е само заради ефектен жест и находка в отделни стихотворения и рядко заради цялостно художествено присъствие на книгата. ... |
|
В тази книга са включени пространни интервюта на изявени български творци от различни изкуства, правени за различни медии през последните 15 години. Всяко от интервютата само по себе си е интересно, но събрани в едно книжно тяло, те сякаш се зареждат допълнително с енергия и въздействието им многократно се увеличава. Теодора Станкова е родена на 6 май 1970 година. Завършва СУ Свети Климент Охридски, филолог и журналист по образование. Дълги години работи в различни печатни медии. Собственик и управител във фондация Софийските метафори. ... |
|
Съставители: Димитър Анакиев, Габриела Цанева. ... "Миналата година в САЩ излезе моя антология на българското хайку Човек на английски език. В нея участваха 75 автори, всеки с по едно хайку, обхващащо 50-годишен период на писане на хайку в България. Задачата на тази антология беше да представи на международната литературна публика основните черти на българското хайку като развита национална литература. Веднага след американското издание се появи необходимостта от разширеното българско издание, което да хвърли нова светлина върху българската литература и да направи българското хайку неотменимо нейна незаменима част, ... |
|
В книга 32 темата на броя е литература и театър."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
|
Моят котарак Моят котарак е грациозен, мърка и ме бута с глава, за да ме измести и да лочи от паницата с моята чорба. Ще ми избие зъбите, като се натиска любвеобилно, но всичко е защото иска да се нахрани стабилно. Показва си грациозността, когато усети, че ще се яде. През другото време пет пари не дава, тогава му пада перде. Моят котарак мърка пред пакетчето с купешка храна. Това е пример, че изкуство не се ражда от любовта. Владимир Гюров ... |
|
Из Далмация на велосипед. Пристан Лодки са накацали по клоните на пристана като редове листа, за да търсят защита от бурите, за да имат дом до сутринта. Всяка лодка с другата споделя как е преминал нейният ден. Дали вълните са били високи, а залезът с кристали озарен. Сутрин всяка тръгва по задачи. Клоните кършат ръце опустели. Притесняват се за своите листа. Къде ли са заминали, къде ли? Владимир Гюров ... |
|
Шипка днес О, Шипкс, колко си студена! Потънала в замислена мъгла, негостоприемна, осквернена, още пазиш на герои паметта. Не искаш да ни гледаш вече. Нагледа ни се вече и те заболя. Предпочиташ да стоиш далече от хора, на които липсва честта. Днес камбана вече не звъни, рушала мазилката на храма. Срамът все повече ни тежи. Не ни е нужен връх, а яма. Не пазим костите, които белеят в твоята долина. Сега търгуваме честито кръвта с поквареността! Владимир Гюров ... |
|
Генезис За да ни има нас, са загинали звезди. Всичко се разпада и отново се твори. Може би някъде има памет за това! От човешка гледна точка, нужно е да е така. Владимир Гюров ... |
|
Вечер край Струма В разгара на топлата вечер край малкото южно градче застанах на моста, под който Струма кротко си тече. Острият контур на планините се сменяше с акварелни стени и ставаше все по-прозрачен, докато мрака бавно го покри. Започна да се спуска от небето черната завеса от нови звезди. Светлинките шареха в реката, ухаеше на билки и треви. Владимир Гюров ... |
|
Хората са странни Джим откри тайната на странните хора, те се вглеждат дълго, като че са с очила. В емоциите им бавно настъпва умора и преценката им е индивидуална мъгла. Хората са странни, щом странен си ти. Виждаш само грозни лица, когато си сам. Улиците са неравни, жените все са зли, ако те е отхвърлила някоя там. Никой вече не си спомня твоето име. Хората искат да виждат усмихнати лица. Тях ги привлича светлината на слънцето и ги отблъсква сивотата на дъжда. Ти се качи на високия връх над града. Остана, на цвета на залеза се наслади. Разпиля се твоето лошо настроение и започна да гледаш света с добри очи. ... |
|
Какво му стана на този свят? Какво му стана на този свят? Малко хора си държат на думата. Извърта се и беден, и богат. Всичко зависи от сумата. Какво му стана на този свят? Политиците ни искат война. Продадоха и последния танк, но нямат нищо общо с това. Какво му стана на този свят? Тука се търгува с правосъдие! Крадат се бизнеси, прибират се дела, простотията стана оръдие. Владимир Гюров ... |