"Танцът на Смъртта" е алегоричен сюжет в живописта и литературата на Средновековието, свързан с един от вариантите на европейската иконография на смъртта и тленността на човешкото битие. През 15‒16 в., поради усъвършенстването на изкуството на гравюрата и изобретяването на книгопечатането, особено в Германия, започват да се разпространяват огромни количества общодостъпни картини на "Танца на Смъртта", във вид на отделни листа или тетрадки, където изображенията са придружени от стихотворен текст. Най-прочутото от тези издания е серията рисунки на германския художник Ханс Холбайн Млади, гравирани ... |
|
|
Настоящият сборник включва избрани разкази и новели на Алджърнън Блакуд, сред които и двете му най-прочути творби - "Върбалаците" и "Уендиго"."В неговото обемно и разнородно творчество можем да открием част от най-добрата призрачна литература на всички времена. За дарбата на г-н Блакуд не може да има спор, защото никой не е успял да се доближи до умението, сериозността и моментната прецизност, с която той записва обертоновете на странното в обикновените явления и преживявания, или до необикновената проницателност, с която изгражда детайл по детайл цялостните усещания и възприятия, водещи от ... |
|
|
И рече Бог на Каин: "Какво стори! Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене..." Битие, 4:10 ... Някои тайни никога не умират. Особено ако убиецът е от онези, които никога не спират. Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти. Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето - изхвърлен от 24-тия етаж - върху масата му се стоварва обесения труп на художника Чарлз Дюшам. Майкъл Декър - висш служител на ФБР - е открит в дома си прикован за стола със старинен щик... Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията ... |
|
|
Цветя на злото излиза в елегантно библиотечно оформление, дело на Иво Рафаилов. Поредицата включва най-доброто от световното поетическо наследство и е обърната към по-широка читателска аудитория. Целта е да постигне трудно осъществимия баланс между висока художествена стойност и естетически издържана визия, като остане достъпна за ученици, студенти и ценители на поезията. Шарл Бодлер (1821 - 1867) e френски поет, художествен критик и преводач. Данте на една пропаднала епоха по думите на Барбе д'Орвили, обърнат към класицизма, подхранван от романтизма, на кръстопътя между парнасизма и символизма, певец на ... |
|
|
Черна комедия. ... Това е книга, в която Смъртта среща хората, но хората не срещат смъртта си. Това е книга, която не взема жертви. Но това е книга, която може да ви умори от смях! Повярвайте, нито един читател не е пострадал, докато чете тази книга. Но на много души могат да им се подкосят краката, докато прелистват тези страници. Време е за равносметка и авторът господин Смърт ни помага да си я дадем много, много преди Края. Той самият е свидетел как хората живеят живота си и често се пита защо правят толкова много за тялото си, а за душата си - толкова малко. Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове - от ... |
|
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
|
100 години Вонегът. Юбилейно издание с послеслов от Салман Рушди. През февруари 1945 г., по време на Втората световна война, мирният град Дрезден е изравнен със земята и дава 135 хиляди цивилни жертви. Тези реални събития са представени от Кърт Вонегът в невъзможен разказ по единствения подходящ начин - чрез шизофренията на собствените му преживявания. Героят му Били Пилгрим се откача от времето и ни повежда в колаж от разпокъсани събития, обрисувани с кратката наситеност на поезията. В неясното бълнуване на травмираното си съзнание той прескача в различни моменти от живота си, умирайки десетки пъти и завръщайки се ... |
|
|
В романа Медальонът отвътре Гюлсерен Будайъджъоглу разказва истории, базирани на истински случаи, взети от реалната ѝ практика на психотерапевт. "Да си невидим свидетел на разговори между лекар и пациент е изкушаващо любопитство за почти всеки" споделя авторката. И докато героите отварят сърцата си и споделят най-дълбоките си тайни и терзания, терапевтката от своя страна също открито описва своите чувства, мисли и колебания по време на сеансите, докато търси със сетивата, знанията и опита си вярната посока и успешния изход за всеки отделен случай. Историите в романа са разнообразни и изненадващи, както ... |
|
|
Ноември 1933 г. Сдружението на хотелиерите организира годишната си вечеря в Торки и като примерна внучка Кити Ъндърхей е готова да загърби неприязънта си към подобни събития и да представлява подобаващо своята баба - собственичката на хотел Делфин. А и ако трябва да е честна, да прекара вечерта в танци с чаровния капитан Матю Брайънт, не е толкова лоша идея, нали? Уви, краят на танците настъпва още преди втория коктейл Белини, когато местният съветник Харолд Евертън пада мъртъв над недопитото си кафе. Кити и Мат не губят време и се впускат в собствено разследване на причините за смъртта. Двамата вече имат опит с ... |
|
|
Ян Кошка е роден на 1 декември 1936 година в Будина. Гимназия завършва в Лученец, следва словашка филология и история в Университета “Коменски“ - Братислава (1955-1960). През 1958-1959 година специализира български език и литература в Софийския университет “ Св. Климент Охридски “. Работи като редактор във в. “Смена“ (1955 и 1960-61 година), научен сътрудник в института за световна литература и езици към Словашката академия на науките (1964-1973) и в Литературния институт към САН (1973-1992). Същевременно от 1974 година преподава българска литература във Философския факултет на Университета “Каменски“. От 1992 до смъртта ... |
|
|
Сред младите български поети Радослав Чичев се отличава с особен финес и деликатност. Кратките му стихотворения са проблясъци в сумрачното битие на човека. Те са съчетание на стряскащата бездна на философското прозрение за крехкостта на живота, на любовта, на света и едновременно с това - пропити с изначалната радост от съществуването. Един внимателно взрян поглед - външно летлив, лек, но вътрешно събран, центриран. С тази си книга Радослав Чичев заявява категорично присъствие в съвременната българска поезия. Пчеларят Заведе ме накрая на градината и каза от тук можеш да усетиш при хубаво време и вятър полъха от ... |
|
|
Ритмите увличат в своето движение цялостния живот на хората и обществата: поведенията във всекидневието и естетическите преживявания, преместванията в пространството, както и порядъка на времето. Няма живот без ритъм, т.е. без различна подредба на фактите, които се повтарят, като неизменно комбинират периодичност и прекъсване. През последните два века много философи, социолози, антрополози, музиколози проявяват интерес към социалните ритми, за които още Марсел Мос казва, че определят представите за времето. Досега обаче няма история на ритмите, която да съпоставя съвременното възприемане на ритъма с това в миналото. В ... |
