5.6. Стихотворения

Сред младите български поети Радослав Чичев се отличава с особен финес и деликатност. Кратките му стихотворения са проблясъци в сумрачното битие на човека. Те са съчетание на стряскащата бездна на философското прозрение за крехкостта на живота, на любовта, на света и едновременно с това - пропити с изначалната радост от съществуването. Един внимателно взрян поглед - външно летлив, лек, но вътрешно събран, центриран. С тази си книга Радослав Чичев заявява категорично присъствие в съвременната българска поезия.

Пчеларят

Заведе ме накрая на градината
и каза от тук можеш да усетиш
при хубаво време и вятър
полъха от работилниците
меда преди да е изваден
близо до плодните дръвчета
кошерите се виждат в синьо и жълто
пчелите се лутат вършейки своето
стоях със затворени очи вдишвах
мислейки си за това как има място в живота
на което можеш да станеш
и да усетиш съществуването
вдишвайки го.

Радослав Чичев

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Проблясва съзнанието
Кръстът над църквата
Ноемврийското слънце
На повърхността
В райската градина
Тази вечер
Кара дере
Отдалече масите
Бяхме в окото на
По скалите
Вкусът на море
В нощните горски
Между голите върхове
Орачът остави
Това е ужасът
Пчеларят
Толкова много усилия
Ангели
Птици - ангели
Напълни се празната
Между мен
Събуждам се
5.6
От трептението
Оплитаме се
Човекът прилича
Великден
По време на разходка
Да приковат
Подземия
При липса на зъби
Смъртта е танц
Коя е тя
Ръцете създават това
Търси човека
Може би това не е
По време на големите дъждове
Пътят през планината
Пътуваме навътре
Гледам огъня
Езикът вирее
Влизаме навътре
Тук Дъждът
Вечността е
Знам