"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
|
|
Тази книга съдържа седемте трагедии на Есхил, които са достигнали до нас изцяло. Тя е първото пълно българско издание на великия драматически поет. Редът, в които се дават трагедиите, е съобразен с тяхната хронология. "Заслугите на Есхил за развоя на антическата трагедия са толкова големи, че към името му с право добавят: "Баща на трагедията"." Александър Ничев ... |
|
|
"Софокъл очертава характерите, изобразява ги в тяхната пъстрота и изкусно си служи с художествената идея, като възсъздава Омировата прелест. Само с едно кратко полустишие или с една-единствена дума той умееше да обрисува изцяло характера на действащото лице."Антично свидетелство ... |
|
|
Настоящото издание включва шест трагедии на Еврипид, непревеждани досега на български език или превеждани много отдавна. Те са подредени хронологично по реда на поставянето им в Атина. Най-ранната творба, достигнала до нас, е "Алкестида" - вълнуващ разказ за саможертвата на предана съпруга. "Медея" е сред прочутите произведения на Еврипид; тя е част от митологичния цикъл за пътуването на Аргонавтите, но авторът внася нови събития в мита, правейки от Медея детеубийца. "Андромаха" е част от Троянския митологичен цикъл, посветена на съдбата на вдовицата на Хектор в плен на Елада. "Ион& ... |
|
|
Лекции върху "Хамлет", "Отело", "Карл Лир" и "Макбет". ... "Шекспировската трагедия" на Андрю Сесил Брадли (1851 - 1935), публикувана за пръв път през 1904 г., се нарежда сред най-значимите произведения на литературната критика, посветена на Шекспир за всички времена. В общо десет лекции, посветени на четирите велики трагедии - "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет" - авторът демонстрира изключително проницателно разбиране на духа и изкуството на Барда. Книгата е претърпяла повече от двайсет издания и е оказала огромно влияние не ... |
|
|
Радко Василев Радков е роден на 31 януари 1940 г. в гр. Търново. Отраснал в гр. Габрово, откъдето е семейството му. Започва да пише стихове на 7 годишна възраст. Завършил е Духовна семинария през 1959 г. в Черепиш и Класическа филология в Софийския Университет „Климент Охридски” през 1967 г. Работил е като редактор в издателство „Народна култура" (1966 -1972), като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във Великотърновския университет. Основател и главен драматург на Старинен театър. Един от най-талантливите български поети и драматурзи – автор на многобройни поеми (лирика и ... |
|
|
Безсмъртните пиеси "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет" на изключителния драматург и поет Уилям Шекспир излизат в ново и обединено издание, озаглавено "Великите трагедии", като всяко от произведенията, включени в книгата, е с изцяло нов превод по оригиналния текст, дело на видния български филолог и автор проф. Александър Шурбанов. ... |
|
|
Тържествената вечеря в дома на актьора сър Чарлз Картрайт е съдбоносна за преподобния Стивън Бебингтън. Неочаквано той получава конвулсии и умира с коктейл в ръка. Скоро виден невролог загива, докато пийва бренди с приятели. Обстоятелствата са подозрителни, няма следи от отрова в питиетата, а част от гостите на сър Картрайт са станали свидетели и на смъртта на лекаря. Но най-обезпокоителна за брилянтния детектив Еркюл Поаро е липсата на какъвто и да е мотив... ... |
|
|
Ампаро и Рефухио, две осиротели момичета, са принудени да слугуват в дома на властната, невъздържана и зла Росалия Пипаон. Рефухио не издържа на униженията и си тръгва, но смирената Ампаро, наричана от господарката си Мъка, остава да търпи капризите и обидите ѝ. Уж замислена за доброто бъдеще на своята прислужница, Росалия решава, че е най-добре момичето да стане монахиня. Но идва спасение. Чест гост в дома на Росалия е Агустин Кабайеро, неин братовчед, мъж с добро сърце и с много пари, спечелени от дългогодишния му престой в Америка. Въпреки голямата разлика в годините между Агустин и красивата Ампаро двамата се ... |
|
|
Трагедия и надежда показва годините от 1895 до 1950 като период на преход от свят, доминиран от Европа през XIX в., към свят на трите блока през XX век. С яснота, перспектива и кумулативно въздействие проф. Куигли изследва естеството на този преход през двете световни войни и световната икономическа депресия. Като интерпретативен историк той показва всяко събитие в цялата сложност на неговия исторически контекст. Резултатът е уникален труд, който се отличава с няколко качества: дава представа за света от гледна точка на влиянието на различните култури и възгледи едни върху други, показва по-пълно от всеки друг подобен ... |
|
|
"В началото на януари 1921 година ми донесоха писмо от болницата в Ница. Намерили го във вещите на някакъв отчаян мъж, който си бе прерязал гръкляна. Мислели, че няма да оживее; Аз го прочетох и се развълнувах от духа на този гений. Това наистина бе нещо като огнена вихрушка на полета, признанието на един нов Максим Горки, дошъл някъде от Балканите. За щастие, лекарите в Ница успяха да го спасят. Реших да се срещна с него. Първо започнахме да си пишем и така станахме приятели. Казва се Панаит Истрати. Роден е в Браила, на Дунава, през 1884, син на гръцки търговец контрабандист, когото никога не е виждал, и на ... |
|
|
"Известно е, че светлината на звездите пътува милиони години, за да стигне до нас. Спорно е до каква степен можем да сме доволни, че Трагедия и надежда - този прекрасен интелектуален бисер - все пак пътува по-малко от шейсет години, за да стигне до нас и да освети провинциалните ни долини на незнанието. Книгата на Каръл Куигли избухва като интелектуална свръхнова в средата на 60-те години на XX в. и без преувеличение може да се каже, че е един от най-големите научни шедьоври изобщо. Комбинацията между потресаваща компетентност, широк исторически замах (неслучайно подзаглавието е История на света в наше време) и ... |
