"Златният век на българската опера" е история на успеха. Разказва за прочути артисти от Софийската опера - българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в "Ла Скала" в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в "Ковънт Гардън", Берлинската и Парижката опера. Феноменално поколение, създало легендата за "българската оперна школа", свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство. Проф. Боянка Арнаудова, повече от две десетилетия драматург на Националния театър за опера и балет в София, е свидетел на техния възход и триумф, има лични ... |
|
Изданието представя в цялостен вид играното на българска музикална сцена от първите и професионални прояви до края на сезона 1996/1997 г. Съдържа имена на автори на музикално-сценично творчество, композитори и либретисти, както и заглавия на опери, балети, оперети и мюзикъли. Редът на автори и творби е азбучен, а на постановките - хронологичен. След всяко заглавие са указани в скоби оригиналното наименование на творбата, годината и градът на първото и представяне. Следват жанрът на творбата (в скоби е посочено конкретното авторско определение), броят на действията, името на либретиста и на пиесата, по която е написано ... |
|
Театри, трупи, постановки. ... Изданието обхваща процеси в дейността на 11 държавни и 50 частни трупи за опера, балет, оперета и мюзикъл в София, Стара Загора, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Плевен, Благоевград, Велико Търново, Лом, Казанлък, Кърджали, Ямбол, Видин, Ловеч, Пазарджик, Сливен, Добрич, Кюстендил — от тяхната предистория до края на 2001 г. Целта на авторите е да съхранят паметта за изминатия път от отделните музикални театри и да потърсят паралел в тяхното развитие, като покажат с изобилие от факти (репертоар, певци, постановки) и аргументи (естетика, път на развитие) принадлежността на българския музикален ... |
|
Рецензии, отзиви, коментари. ... Последният IV том от започналата през 1995 година проектна поредица на изследователска група "Музикален театър" към Института за изследване на изкуствата - БАН е концептуализиран като първи опит за обзорно изследване на публикациите за опера, балет, оперета и мюзикъл в специализирания и периодичния печат в България за 120 годишен период. Акцентът е върху конкретните оценки на внушителен брой автори (не само оперативни критици и музиколози), успели убедително да посочат както творческите постижения в реализираните на българска сцена оперни, балетни, оперетни и мюзикълни постановки, ... |
|
По повод юбилея на Райна Кабаиванска авторът създава тази книга. Искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години се е подготвял, събирайки материали, прослушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения. Много ценна е и подробната дискография, чудесна - идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици, които прибавят ефектен щрих в книгата. Ангел Антонов е роден във Варна в семейство с артистични традиции. Първоначално се насочва към театралното изкуство и се обучава в ... |
|
Операта, обединила поезия, епос, драма и комедия с музика, песни и танц, повече от четири века разпалва въображението на творци, изпълнители и публика. Обругавана и дори презирана, тя е изкуство, въплътило в себе си многовековен духовен и интелектуален опит, мечти и емоции - преди всичко човеколюбие. Кратка история на операта на проф. Боянка Арнаудова е първата част на двутомник и обхваща периода XVII и XVIII век. В нея се разглеждат и предшествениците, и ранните образци на жанра: от Мистериите и античната трагедия, през песните на трубадурите, литургичната драма, ренесансовите пасторали, английските Маски и Комедия ... |
|
Режисьорски проекции. ... Един наистина фундаментален, "магистрален" спектакъл, за който тепърва ще трябва да се правят анализи и преценки, и който като цялостна концепция и защита от режисьора Пламен Карталов става крайъгълен камък в сценичната история на творбата и историята на българския музикален театър. Странна е съдбата на най-българската опера "Янините девет братя" от Любомир Пипков. Този катехизис на нашето национално музикално творчество. Направете хоризонтален и вертикален анализ на партитурата и ми посочете една интервална или ритмическа структура, една музикална фраза, един акорд или една ... |
|
За изкуството на операта българинът проглежда почти по едно време с балканските си съседи, едва след средата на миналия век. Ще рече, две и половина столетия след същинското начало на това изкуство. Започва се с музика към драматичните представления и с бавното проникване на интонации-късчета от популярни опери, чудато и несръчно втъкани в шарената черга на българската градска култура през късното Възраждане. Книгата ни предоставя данни и богат илюстративен материал за операта в България от сформирането на първата професионална оперна трупа в 1890 г. до 1945 г. Присъстват и подробни справки за оперите, поставяни в ... |
|
Свобода Стефанова е родена в Русе на 11 юни 1944 г., при най-голямата бомбардировка над родния ѝ град по време на Втората световна война. Прекарва детството и младостта си в Русе в дни трудни, като за всички семейства на "бивши хора", но и жизнерадостни, сред истински приятели и забележителни учители. От специалностите, достъпни за "неблагонадеждни" като нея, избира инженерството. Има две висши инженерни образования и няколко специализации в областта на електроинженерството, радио- и телевизионната техника, осветителната техника, компютърните науки. Свобода Стефанова е сред основателите на СДС- ... |
|
Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България от доц. д-р Миглена Ценова е първо монографично и многоаспектно изследване върху подобна проблематика в музикознанието. Посвещава се на 75-годишнината от установяването на двустранните отношения между България и Китай. В първия от общо два раздела се проучва релевантността на термина рецепция за представления на китайска традиционна опера в България. Подробно са изследвани дефинициите и еволюцията на термина в теории от XX и XXI век от полето на литературознанието и лингвистиката, музикознанието и театрознанието и навлизането му в китайски научни ... |
|
"Тенорите - та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове. Книгата ми има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери... че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, ... |
|
Специфика на комическото белканто в операта Дон Паскуале от Гаетано Доницети. Теоретични и режисьорски подходи. Белкантовата идеална красота притежава самостоятелен художествен смисъл, основаващ се на усещането за безграничната творческа и изпълнителска мощ и въображение от страна на композитора и певеца. Зад чисто конкретната цел на виртуозното смайване и пораждането на съвсем търсено и нарочно усещане за зашеметяване, непостижима изкусност, извънредна способност, талант и виртуозитет се крие дълбокият естетически романтичен стремеж към преодоляване и срутване на всички ограничения пред творческата личност, която е ... |