Поредицата Хрониките на Троицата преразказва библейската история в приказна форма, като същевременно се стреми да остане вярна на традиционното християнско богословие, съобразявайки се с деликатния баланс между богословската акуратност, божественото вдъхновение и художественото творчество. Хрониките на Троицата е задължително четиво за всички, които се стремят да следват древната пътека в съвременния контекст. В началото е първата книга от поредицата и предава библейския разказ от сътворението на света до човешкото грехопадение, като полага богословска основа за Божията триединност, Неговите характерни качества и ... |
|
|
Алексей Ремизов (1877 - 1957) е смятан за наследник на Достоевски. От 1923 г. до смъртта си живее в Париж, в емиграция. Автор е на демонологични повести, романи и разкази, на книги за народните приказки и апокрифни сказания. Тук специално място заемат записаните от него сънища, както и стилистиката на изумителните мистични рисунки, които ни е оставил. Изданието ще бъде от изключителен интерес за литератори, психолози, художници, фолклористи и религиоведи. ... |
|
|
Разговори с полски интелектуалци. ... "Интересът на българската интелигенция към полската култура е отдавнашен и като че винаги е бил свързан с желанието за разчупване на традиционните схеми и отваряне към съвременното европейско изкуство - за какъвто и период да се отнася определението "съвременно". Настоящата книга на Марин Бодаков е подбор от разговори с гостували у нас интелектуалци по покана на Полския институт в периода между 2011 и 2019 година, и то изключително прецизен подбор. Направен е, от една страна, от автора, който бе не само утвърден поет, но и преподавател по критика и критически практики ... |
|
|
В настоящия втори том намират място ключови текстове и аспекти от творчеството на икономистите неокласици, преди всичко на Алфред Маршал и Ървин Фишер, представителите на немската историческа школа - Адам Мюлер, Фридрих Лист, Бруно Хилдебранд, Густав Шмолер, Вернер Зомбарт, както и на Рудолф Хилфердинг, старите институционалисти Торстен Веблен и Кларънс Айръс и на големите австрийски икономисти Фридрих фон Хайек и Йозеф Шумпетер. Основната част на книгата е предшествана от аналитично проследяване на основните линии на развитие в икономическата мисъл от ранната неокласическа школа до работата на Хайек и Шумпетер от доц. д- ... |
|
|
Местообитанието е социалистическа Полша, ала то е по-скоро алегория. Героите са младежи, които не се вписват в традиционното семейство, в конвенционалното училище и в закостенялата система. Нестандартни като мислене и мироглед, като изказ, самоиронични, неизменно извън мейнстрийма. А техен прототип е провокативната естонска културна група ZA/UM, част от която е авторката. В порутена къща с мирис на кафе, стари книги и наслоен прах или сред чаровния безпорядък на артистични ателиета те разсъждават за семейството, за свободната любов, за феминизма, за новия световен ред, за несбъднатите Полши, творят авангардно изкуство, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В основата на романа "Репетиции" е грандиозният замисъл на изпадналия в немилост патриарх Никон да съгради - през XVII век, близо до Москва - Нов Йерусалим и в новопостроения храм "Гроб Господен" да повтори като мистериално действо събитията от Страстната седмица. За целта е привлечен френският комедиограф Сертан, а величествената възстановка трябва да доведе до Второто пришествие на Христос на руска земя. Замисълът се проваля, организаторите са изпратени на заточение в Сибир, самодейната трупа, състояща се от неграмотни селяни, се превръща в мистична секта, завладяна от идеята да се изиграе на всяка ... |
|
|
"В крайна сметка убих баща си. Самотната златна стрелка на синия циферблат на кулата на Московския университет на "Ленинские горы" показваше минус четирийсет по Целзий. Колите не палеха. Птиците ги беше страх да летят. Градът беше замръзнал като пача от хора. Сутринта, като се погледнех в кръглото огледало в банята, видях, че слепоочията ми са побелели за една нощ. Бях на трийсет и две. Беше най-студеният януари през живота ми." ... |
|
|
Самотната вдовица Аглая Степановна Ревкина изживява с патологичен трагизъм развенчаването на култа към личността на Сталин и за пръв път в живота си въстава срещу "генералната линия на партията". Така тя погубва репутацията си, разболява се психически и - като апотеоз на протеста и борбата си! - поставя премахнатата от града статуя на Вожда в своя дом. Тоест практически заживява с паметник... Пред нас е самобитен и във висша степен неочакван художествено-сатиричен разрез на най-новата история на руската държава. В центъра на повествованието са включени събития от съдбоносно значение за Русия през последните ... |
|
|
Само най-верни и близки от обкръжението на Ленин хора знаят, че в края на живота си, вече тежко болен, вождът на световния пролетариат се отрича от революционните си теории и прегръща учението на Христа. След първия удар на 23 март 1921 година, едва започнал да се съвзема, Ленин почти непрестанно мисли за Бог. "Бъдете като децата, защото тяхно ще е Царството Небесно" - казва Спасителят в Евангелието на Матея - и Ленин, който постепенно губи разсъдъка си и става като дете, изцяло се прониква от тази идея. Заедно с Троцки и Дзержински, в пълна конспирация, той организира таен кръстоносен поход към Йерусалим. В ... |
|
|
Грегоар Делакур е роден през 1960 г. във Валансиен, Северна Франция. Двадесет и две годишен влиза в рекламния бизнес, където печели широка известност и редица престижни международни отличия. Първият му роман "Писателят в семейството" (2011) е удостоен с пет от най-авторитетните награди във Франция за дебютна проза. Вторият - "Списъкът с моите желания" - се превръща в световен бестселър и е филмиран. С него Делакур попада в друг списък - на десетте най-четени автори във Франция. Следват романите "Какво поглеждаш най-напред" (2013), преведен на повече от двадесет езика, включително и на ... |
|
|
"Нямам никакви претенции за универсалност, не познавам живота "изобщо". Човек пише с личните си натрапчиви идеи. Това, което ме прилича, е несполуката, или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбиран този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха. Отделните глави в този роман са изградени като напълно автономни и различни един от друг разкази. Като мъниста на гердан. Тази "съзвездна" структура ми даде възможността да пиша не по ... |
|
|
Оказа се, че Руди е полицейски инспектор и че живее в Брюксел. По време на вечерята ми говори за града с горчивина. Престъпността се увеличавала - все по-често групи младежи нападали минувачите посред бял ден в моловете. За нощем да не говорим, вече много отдавна жените не смеели да излизат сами след мръкване. Ислямският интегризъм придобивал тревожни размери; след Лондон Брюксел е станал също убежище за тероризма. По улиците, на площадите все по-често се срещали забрадени жени. Отгоре на това конфликтът между фламандци и валонци се задълбочавал все повече; "Vlaams Blok" имала изгледи да вземе властта. Говореше ... |
