Първата монография върху Самюъл Бекет в българската академична култура."Пътят ми минава през плаващите пясъци между чакъла и дюните летният дъжд вали върху живота ми от мен животът ми се мъчи да бяга към своето начало към своя край покоят ми е там - в отдалечаващата се мъгла когато ще спра да преминавам през дългите подвижни прагове и да живея в пространството на врата която се отваря и затваря." Самюъл Бекет Доц. д-р Антоанета Дончева е доцент във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", катедра "Социология на правото, икономиката и иновациите". ... |
|
|
Малка книга с големи идеи. Защо хората обичат да гледат страшни филми? Трябва ли да се уповаваме на вярата в съществуването на Бог? Защо удоволствието е нещо по-добро от болката? И кога една патица всъщност не е патица? Философията накратко е завладяващо пътешествие към отговорите, които някои от най-великите умове през последните 2500 години са дали на големите въпроси за живота и Вселената. Тук са Сун Дзъ, който ни учи как да победим в настолна игра, Фройд, който разгадава нашите комплекси, Дьо Бовоар, която твърди, че майчинският инстинкт е само мит, Кант и неговата феноменология, Шопенхауер, Хегел, ... |
|
|
Книгата с избрано "Токата в до мажор и други разкази" представя Антони Либера като автор на кратки литературни форми - новели, разкази, есета. Високата езикова норма и богатият литературен фон в творбите на Антони Либера винаги са намигване към читателите с подготвен ум, с настроени на подходящата вълна сетива. Именно на тях сборникът предлага истински пир от сериозни теми, ерудиция, препратки към творбите на известни писатели, както и солидна доза ирония и самоирония. Затова много страници от тази толкова сериозна по съдържание книга будят искрен смях - поради деликатната, дистанцирана пародийност в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Критическа проза. ... Тази книга е посветена на новопроявени тенденции в българската литература от 60-те - 80-те години на XX век и по-специално на т.нар. инфантилна проза. В теоретичен аспект тя разглежда тази проза в качеството ѝ на начален етап в смяната на господствуващия тогава литературен код, а именно катафатичното (в аристотелианския смисъл) с апофатично слово - колебаещото се, нееднозначно слово, възпалително в катафатичната тъкан, схванато в онова време като силно субектно, подменящо и изместващо епическите нагласи, а днес напълно изместило ги. В този смисъл тя е реплика срещу примитивните тълкования на ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
"Стойностната поетеса Виолета Пенушлиева прекрачва лирическите граници и представя синтетична проза, каквито са тези къси разкази. Това е приятна и сполучлива художествена изненада, защото е създадено необичайно повествование с нестандартна образност и със своеобразна лексика, с която се самохаректеризират героите. Това е жива проза - образите израстват от думите свежи, осезаеми, пластично изградени. Тези разкази са са населено човешко пространство с много духовни ценности - героите са с извисена нравственост и пробудена съвест, с безкористна обич към света около себе си. Те не са социално обвързани и върху тях няма ... |
|
|
Книгата представя част от яркото белетристично наследство на големия руски писател и поет Осип Манделщам, сравнително слабо познат на българския читател. Превод от руски език Пенка Кънева. ... |
|
|
“Мерсие и Камие”, първият следвоенен роман на Бекет и първият написан на френски, е смятан от литературните историци и критици за един вид предтеча на „В очакване на Годо”. Двама души тръгват на пътешествие – накъде, с каква цел, кои са те? Отговорите са бекетовски... Романът се издава на български за първи път. Самюъл Бекет (1906-1989) е ирландски драматург, романист и поет, един от най-великите автори не само на ХХ век, но и в цялата световна литература на всички времена. Носител е на Нобелова награда за литература през 1969 година. "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Съдържа произведения на: Емилиян Станев Павел Вежинов Ивайло Петров Йордан Радичков Вера Мутафчиева Георги Марков и други ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
|
|
Подобно на редица поети от втората половина на XIX век след Бодлер, Емил Верхарен (1855 - 1916) - един от основоположниците на символизма и ярка фигура в белгийската франкофонска литература, също опитва перото си в писането на поезия в проза. Между 1886 и 1895 година той създава четиридесет и шест творби. Същинска лаборатория за поетическо изкуство и модернизъм, този жанр се превръща в повод за експериментиране с гранични изразни форми. В поемите в проза на Верхарен се смесват оригинална визия за света и слово, което руши установените синтактични, лексикални и прозодични рамки на езика. Както Рембо в "Озарения" ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
