Книгата съдържа статии за учението на Учителя Петър Дънов. Те са посветени на връзката на философията, метафизиката, езотериката и хомеопатията със словото на Учителя. Първата статия носи заглавието Философията в учението на Учителя и разглежда основни теми като битие, съзнание, ум, мислене, наука, философия, мъдрост и други. В статията за светлината и виделината се анализира връзката на Учителя с редица мистични учения, такива като херметизма, орфизма, хиндуизма, Кабала и други, както и с известни философски и езотерични личности като Платон, Питагор, Дионисий Ареопагит, Марсилио Фичино, Агрипа, Бьоме, Соловьов, ... |
|
|
"Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. "Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век... Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?" – пита се един от героите му. Привидно тези въпроси са обречени на неотговори. Но писателят знае, че не е така. Защото истинската спасителка на историята винаги е била литературата. Историята може да излъже, добрата литература - ако наистина е добра - не може. ... |
|
|
"Разказвачът на "модерните времена", както сполучливо е наречен от критиците, е може би единственият български писател, който е едновременно глобалист и антиглобалист, казано по съвременному. Екзотичното му на пръв поглед творчество е онази доста тънка нишка, която дава автентично европейско и световно звучене на литературата ни, но заедно с това и надеждно я предупреждава за „полиетиленовите ужаси” на съвременната цивилизация и така създава един свръхценен имунитет в нея. Прозорливостта на твореца Светослав Минков се доказва особено силно днес. Затова появата на тази книга на доказалия блестящо ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Пътеводител на историческия стопаджия е продължение и допълнение на сборника с есета Минало несвършено. Подборът на лица, събития и процеси в настоящата книга до голяма степен е случаен. Есетата се представени приблизително хронологично, без хронологичният принцип да се възприема като ненарушим канон. Анархистичният подбор на теми се съчетава със строга дисциплина по отношение на фактите и обстоятелствата. Направен е искрен опит за приближаване до истината, а не за пренаписване на историята заради самото пренаписване. Това, разбира се, е непосилна задача, но е важно стремежът за разкриване на истината да е искрен. ... |
|
|
Пропуснати уроци от българската история. ... Сборникът от исторически есета предлага на просветената публика кратки разрези на отделни аспекти от българското минало, които не са натоварени с тежък академичен научен апарат, но това не означава, че поднесените факти и анализи са неверни или скалъпени. Напротив, те са плод на дълго и упорито издирване чрез най-разнообразни първични източници, както и на осмисляне на тенденции и процеси, които протичат под повърхността на уж добре известни и проучени периоди. Основната цел на автора не е да пише история заради самата история, т.е. да се ограничи в сухо, системно, скучновато ... |
|
|
Книгата съдържа кратки притчи с християнско нравствено поучение. Издава се с благословението на Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий."В ръцете си държиш книга, която предлага духовната храна на словото в един не толкова модерен формат - този на притчата. Но нали освен модерните и иновативни конструкции има и такива, които са с непреходна актуалност? Притчата с голям успех може да се конкурира за някое от предните места в една въображаема класация на словесността, понеже е предпочетена и от Самото въплътено Слово - Господ Иисус Христос, Който говореше "на народа с притчи, и без притчи не им ... |
|
|
Средновековната история на България е написана от делата на българските владетели. Тази книга разказва увлекателно за победите и пораженията при управлението на 47 ханове и царе от Първото и Второто българско царство. Те превърнали България в една от най-могъщите държави в Европа. ... |
|
|
Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 - 1989). ... (Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 - 1989) - книгата на кинокритика, д-р Деян Статулов, разглежда пропагандните практики и институции в българското кино в периода 1944 - 1989 г. Монографията има за цел да разгледа механизмите, средствата и институциите, чрез които се осъществява пропагандата в българското кино (в частност игралното) в България. Това е първо по рода си изследване, което без да претендира за изчерпателност по темата, се опитва да разгледа процесите на киното в България от гледна точка на ... |
|
|
Тази книга е едно пътешествие в пространството и времето, сред красотите на природата и даровете на историята. Ще посетите стоте национални туристически обекта, като заедно с това ще се запознаете с градовете и интересните местности на страната. Надяваме се, че след като прочетете книгата, ще започне и вашето реално пътешествие до прекрасните места на България. ... |
|
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |
|
|
"Романът Бреговете на Бохемия може да бъде причислен към типа книги, фокусирани върху конкретни исторически рани, върху някакви точки на пречупване в българската политико-властова история. Действието се развива в невралгичното за България време от началото на 30 -те години на XX век: между 1933 г., малко преди "звенарския" преврат, който отменя Търновската конституция и забранява политическите партии, и 1935 г., тоест няколко месеца след него. Главният герой, бивш поручик от армията, обичащ лекия живот и забавленията, официално се подвизава като журналист, а неофициално е шпионин на царя и същевременно ... |
|
|
"Приказки, съновидения и фрагменти, дошли сякаш от онези архетипни глъбини, в които се раждат кълновете на истината и човечността, за да оформят светлия път на надеждата. Слово, като че ли откъртено от прастари надписи в храмовете на българската ни памет, с корени, губещи се във времената отпреди Атлантида. Доброта, толкова ценна и толкова на пръв поглед незначителна, като ябълкова семчица, която можем безгрижно да захвърлим, но от която може да израсте уханна ябълкова градина. Изправяне пред загадките от приказките на детството, които само този, който не е обременен от суета и себелюбие, може да разгадае. ... |
