Бреговете на Бохемия

"Романът Бреговете на Бохемия може да бъде причислен към типа книги, фокусирани върху конкретни исторически рани, върху някакви точки на пречупване в българската политико-властова история. Действието се развива в невралгичното за България време от началото на 30^-те години на XX век: между 1933 г., малко преди "звенарския" преврат, който отменя Търновската конституция и забранява политическите партии, и 1935 г., тоест няколко месеца след него. Главният герой, бивш поручик от армията, обичащ лекия живот и забавленията, официално се подвизава като журналист, а неофициално е шпионин на царя и същевременно работи за френското разузнаване. Максимално стегнатата и изчистена стилистика, живият темпоритъм на разказа, убедителният естетически усет и мярка при обрисовката на отделните сцени отправят текста от една обикновена политико-житейска сюжетност към хоризонтите на високата литература."
Кръстьо Раленков

"Бреговете на Бохемия е шпионски роман, написан по законите на своя литературен жанр, без историческият контекст да е в негова тежест. Безспорните му художествени достойнства са напрегнатият сюжет, умелото движение на интригата и поддържането на общата картина на събитията, която следва основната идея - пропагандата като фалшив преразказ на миналото, чрез който да се направят нереални изводи за настоящето и удобни внушения за бъдещето."
Деян Енев

"До края на 1933 година се срещахме няколко пъти с Петко Пенчев, който беше известен с прякора си Терсенето. Така или иначе бях влязъл в заговор от голям мащаб, но се надявах всичко да мине по вода и да направя кариера при новото положение на нещата. Разговорите, които водехме с Терсенето в редакцията на вестник Изгрев, бяха свързани най-вече с една любима негова тема:
– Пропагандата, поручик, не е средство, а цел на всяка война. Ако нашата пропаганда няма конкуренция, то след двайсет години всички ще мислят и чувстват правилно. Той поглади брадата си, която беше като на предишния ни цар, Фердинанд I. Намести пенснето си и пак запали цигара. Стаята беше одимена, сякаш в нея тлееше вълнено одеяло.
– Мержинов, я отвори малко прозореца... Може би се питаш за каква война говоря? Поручик, от изгонването на Адам и Ева от рая досега народите живеят в непрекъсната война. Хората живеят военен живот и нищо друго няма. Мир не е имало нито за миг. Когато армиите се изтощят, настъпва временно прекъсване на военните действия. Но това е относително прекъсване на войната на отделни места и по различно време, а животът е абсолютна война. Това е. Нашето с тебе място в тази война е разказът за нея. Животът е драма, защото е война. Нека хвърлим поглед върху историята на народите. Всеки народ е армия. Армията има боен строй, складова база и йерархия. Някога в древността бойният строй се е изграждал от родове, племена и народи. Всеки род е бил рота, всяко племе батальон и всеки народ полк. Когато някой народ обедини други народи със силата си, имаш империя, тоест велика армия. Та така...

Терсенето пак запали цигара. Вратата беше леко открехната и през процепа ми се мярна профилът на Кимон Георгиев, но не беше ясно с кое око е обърнат към нас - с виждащото или с изкуственото.
– Но в наше време интересното е друго - продължи Пенчев. – Както казах, на първо място армията има боен строй, на второ място - складове и интенданти, а на трето - йерархия. Склададжиите, поручик, заграбиха света. Ти какво си мислиш, какво са стоковите и финансовите борси? Светът се разглоби! Тия, които държаха ключовете от складовете на армията, станаха търговци и стопанството вече е по-важно от бойния дух. Така йерархията се разпадна и ние стигаме до онова, което наричам вътрешна война. Ако питаш мен, всяка война е вътрешна, защото произтича от военната същност на всеки човек. Всеки човек е склонен да нарушава Божиите заповеди. Нали затова е изгонен от рая, я! А точно тяхното нарушаване е израз на военния живот. Обаче е казано да не посягаш на ближния си, нали? Вътрешната война е точно това!

Пенчев беше мнителен човек и докато говореше, се приближи до открехнатата врата и се заслуша какво става в коридора. После я затвори и седна зад бюрото си. Пак запали цигара.
– Мержинов, когато йерархията е нарушена, тя трябва да бъде възстановена! Когато склададжиите интенданти започват да са по-важни от офицерите, те трябва да бъдат сложени под контрол. В България има повече от четиресет партии! Това е цирк, хаос и позор! Така. Как върви впрочем твоята драматургия?"
Из книгата

Аквариус
София 1715
р-н Младост, 4, бл. 473, вх. Б, ет. 4
info@aquarius-books.com