Книгата на акад. проф. д-р на философските науки Димитър Станков е многогодишен труд, в който се описват моралните основи на живота: що е добро и зло; дълг и отговорност; достойнство и чест; свобода и съвест; смисълът на живота и щастие; морални добродетели; благородство; благоразумие; алтруизъм или безкористност; състрадание; святост; толерантност; учтивост. Авторът е известен с фундаменталния си труд Енциклопедичен речник по морал и етика. ... |
|
Авторът търси спецификата на моралния език, като го съпоставя с езика изобщо, а също като го разглежда от гледна точка на ролята му за функционирането на морала. Така проф. Димитър Станков се опитва първо да очертае особеностите на морала, а после - да ги систематизира. Съдържанието на книгата следва логиката на установените взаимовръзки. Разглеждайки моралния език, авторът същевременно представя и дискутира темите: за природата на моралните ценности и норми; за моралните оценки и регулиране; за предназначението, ролята и възможностите на морала; за очакванията на обществото; за бинарната човешка и за ... |
|
Димитър Бурназов със сонетна благодарност в Оставайки с духовното богат. Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва Предучилищна педагогика с чужд език (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 - 2019 г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца - Трънски импресии, Април в Боховà ... |
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
Човешкото съществуване е свързано с осъзнаване не само на живота, но и на смъртта. Отношението към нея обикновено не е ведро и логично. Нещо повече - страхът от смъртта (собствената и на близките хора и общности) е един от факторите, помрачаващи нашето самочувствие. Монографията си поставя за цел да обхване във възможната пълнота един фундаментален (и вечен) философски и екзистенционално-психологически проблем. Авторът се надява изследването да открие перспективи за по-адекватно, издигащо се над традиционните предразсъдъци разбиране за смъртта и безсмъртието чрез прилагането в единство на логически и психологически ... |
|
Монографията продължава разсъжденията на автора за Бога. От отношенията между бога и човека вниманието се насочва към отношенията между Бога и света. Те се осмислят от аспекта на понятията трансцендентно и иманентно. Съпоставят се актуалистичната и фабулизиращата парадигма. Използва се алегорията "хармоника", за да се онагледи отношението между "сгънатото" и "разгънатото" състояние на света. Трансцендентното се разглежда като холистичен, "сгънат" аспект на битието, а емпирично-иманентното - като негов динамично "разгънат" аспект. Въз основа на всичко това се проследява ... |
|
"Не само хората имат любими животни. Животните също имат любими хора. Особено тези, които живеят близо до човека. Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек. Разбират се помежду си с думи и без думи. В литературата това е правено отдавна. Всичко в литературата е стара песен на нов глас. Тук гласовете са по два във всеки разказ. Единият да тегли към минор, другият - към мажор. Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава, който продължава старателно да отмерва човешките времена. Иван Станков Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във ... |
|
"Главните герои в тази книга са двама мъже и една жена. Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник. Живеят непоносимо дълго, до наши дни. Иначе са връстници на новата българска държава. Провират се през войни, бунтове, преврати. Но Историята е само декорация. Както повечето книги на света, и тази разказва за любов и за смърт. Героите трябва да издържат и на двете. И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща. Късната - привлекателна. Но мигар някой някога си е отивал навреме?" Иван Станков Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. ... |
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Грях-покаяние-изкупление-опрощение. Страдание-състрадание-добро, заради самото добро - любов. Тази ценностна верига е опора на художествения свят на Йордан Йовков. Религиозното у този автор не е ритуал, не е норма на бита, а мислене чрез категориите на най- универсалната нравственост. Чрез тях Йовков извежда своя свят до високите полета на духовно просветление, до небесната светлина на душата. ... |
|
Сборникът може да се чете като антология с 51 стихотворения, коментирани от 51 съвременни български философи, историци, писатели, журналисти, художници, изкуствоведи и литературоведи. Но може да се чете и като сборник с 51 визии за това как се чете стихотворение, всяка от които има стихотворение за илюстрация. Обединява ги на първо място общото историческо време и едва след това - обстоятелството, че стихотворенията са на един и същ поет, навършил 50. ... |
|
Спомени за вода. Dm разказва живота и смъртта на анонимно крайдунавско село на Северозапад. Съдбата на жителите му е белязана от водата - голямата вода на Дунава. Водата, падаща четири години неспирно от небето, водата, заливаща душите и задушаваща печалните вопли. Нещата се случват вчера и днес. Разказите в книгата се държат за ръце. Тя не разчита нито на Историята, нито на историите. Някои от тях са действителни. Останалите са истински. Иван Станков е роден в с. Гомотарци, Видински окръг, през 1956 г. Автор е на литературоведски книги върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил ... |
|
Книгата съдържа рецензии за даване на научните звания професор и доцент, респективно ст. н.с. I степен и ст. н.с. II степен, доктор на юридическите науки и доктор по право (кандидат на юридическите науки). Поместени са и други научни рецензии или отзиви за трудове в областта на наказателноправните науки, съдебната медицина, съдебната психиатрия и други книги, предлагани за печат. Задачата на книгата е да се покажат безспорните постижения на българската наказателноправна наука през последните десетилетия на миналия и началото на настоящия век. По този начин се изтъква високата подготовка и компетентност на българските ... |