"Български сонети. Избрано" е първата антология на българския сонет. Повече от 130-годишната му история е представена изключително изчерпателно - включени са 99 автори с над 360 стихотворения. Двутомникът съдържа както произведения на класиците Иван Вазов, Константин Величков, Пенчо Славейков, великолепни образци на символистите Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, така и стихове от началото на XXI век, някои от които се публикуват за първи път. Изданието е съпроводено с оригинални златни винетки и представлява истински шедьовър за ценителите не само на хубавата, но и на изящната книга. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и недоверието. Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. Творбата на Байрон "Дон Жуан" пресъздава образа на митичния герой не само като покорител на женските сърца, но и като вечно неудовлетворен и странстващ през епохите страстен дух, който знае, ... |
|
|
Книгата "Разгаданата усмивка", или "Книга на жените", е юбилейно издание по повод 90-годишнината на автора и съдържа произведения, създадени в периода 1961 - 2021. Марко Ганчев е поет, преводач, есеист, детски писател. На широката читателска публика е познат предимно като сатирик, но литературните критици винаги са допълвали, че той е многопластов поет, при когото лириката е сатирична, а сатирата - лирична. При неговия почерк по-скоро става дума за ирония, отколкото за злъчен сарказъм. Поетът навършва деветдесетгодишна възраст и седемдесетгодишна литературна дейност. Издал е около петдесет книги, ... |
|
|
"Този, който не обича своята страна - не може да обича нищо. В края на краищата какво е лъжа? Замаскирана истина." Джордж Байрон "Върти се тоя свят, откак светува, и с него - целият човешки род; живеем, любим, мрем и ни се струва - меним по ветровете своя ход; царува царят, лекарят лекува - и тъй отлита нашият живот; по малко въздух, обич, вино, слава - и името ни може би остава." Из Дон Жуан - част 4, песен II Книгата е част от поредицата Библиотека на ученика. Световна класика на издателство Скорпио. ... |
|
|
Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
|
Мъдрост, от която да се учим и днес, съдържа тази книга, устояла на времето и повлияла на автори като Андерсен, Паулу Коелю и Хорхе Букай. Написана е от високопоставения испански благородник дон Хуан Мануел, който е имал бурна съдба. "Граф Луканор", създадена 18 години преди "Декамерон" на Бокачо, включва 51 новели, а също притчи и афоризми, оказали огромно влияние през вековете. Новела 32. е пресътворена от Х. К. Андерсен в приказката му "Новите дрехи на царя". Хорхе Луис Борхес включва новела 11. в своя антология. Граф Луканор обсъжда проблемите си със своя мъдър съветник Патронио, ... |
|
|
"В продължение на повече от двадесет години Валери Петров сътвори 14 сатирични поеми, които по-късно обедини под общия наслов Взето на смях и догдето посмях (1965 - 1987). За поета сатирата е скалпелът, с който художникът (а и мислещият човек въобще) прави дисекция на деформациите в обществото и в душата на индивида. Поемите ни убеждават, че скалпелът на Валери Петров извършва своите операции с любов, състрадание, разбиране и нежност. Незлобивият хумор, елегантната пародия, меката и умилителна дори закачливост са характерни за критическите дисекции на поета. Навярно върху човека може да се въздейства по-добре и по- ... |
|
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
|
В книгата "И смехът е утеха" поетът Петър Велчев предлага подбор от своето хумористично творчество: сатири, епиграми, пародии, шаржове. Колко самобитни хрумвания има в тях, колко хумор и сатира, колко оригинална поезия! Те приличат на чудесните лирически стихотворения на Петър Велчев, само че са малко по-особени и придават друг чар на цялостното му стихово творчество, което вече има черти на литературна класика. ... |
|
|
Un caballero medieval, el conde Lucanor, pide consejos a Patronio, su siervo y maestro. Son consejos sobre todos los aspectos de su existencia: sobre sus propios problemas, sobre sus amigos, sobre sus enemigos, sobre lo humano y sobre lo divino. A todos nos gustaría tener en algún momento de nuestra vida un Patronio, un amigo fiel que nos aconseje a través de historias procedentes de todos los rincones del mundo. Ocho cuentos del gran clásico medieval, en el que don Juan Manuel materializa el sueño de todos: enseñar (y ser enseñados) con diversión incluida, adaptados para el nivel ... |
|
|
Малък човек с голяма уста - зинал, решил да погълне света. Иска богатство и почетни постове. Иска дворец на Канарските острови. Иска охрана и аудитория. Иска голяма роля в историята... Само че гледа на педя от земята... Казвам му името. И пускам водата. ... |
|
|
"И пак занизаха се чудни нощи с гласа ѝ леко дрезгав населявани..." Шахриар е писател, изгубил своето вдъхновение, чиито музи всяка сутрин си тръгват разочаровани от палата и разнасят славата му на убиец на жени и на илюзии. Разочарованието и за двете страни е огромно - музите си тръгват огорчени, а Шахриар всеки път посреща утрото отегчен и без творческо вдъхновение. Докато една вечер не се появява Шехеразада и приказките сякаш започват да се пишат сами. Шахриар е щастлив, а перото му лети по страниците като пламенна любов, в която има всичко - и щастие, и вдъхновение, и възторг. Но и болката от ... |
