Институции на фиктивно и ритуално родство. Към социокултурната характеристика на родството. Родството е интуиция, мисъл, символи и знаци, ценности и поведение, виртуозно моделирани на границата между съзнателното биологично съзидание на Твореца - физическия индивид, и щедрия дар на същия Творец - да вмени на отделните индивиди способност за съграждане на общество и култура като среда, корективна и допълваща природната. ... |
|
|
Родството е интуиция, мисъл, символи и знаци, ценности и поведение, виртуозно моделирани на границата между съзнателното биологично съзидание на Твореца - физическия индивид, и щедрия дар на същия Творец - да вмени на отделните индивиди способност за съграждане на общество и култура като среда, корективна и допълваща природната. ... |
|
|
Поредният том представя различни аспекти на традиционната и съвременната култура в етноложка перспектива. Анализират се методологически въпроси, свързани с динамиката на изследователските парадигми в българската етнология и с прилагането на психологически подходи към етнографията и фолклора. Студиите предлагат анализи на проблеми на социално-нормативната култура, на календарни обичаи на българите в Румъния и на хранения на общността, свързани с новороденото и малкото дете. Отделни изследвания представят пространствата на детството в София през XX в. и културните характеристики и социалните практики на пенсионирането. В ... |
|
|
В деветия том на "Етнографски проблеми на народната култура" ще намерите: ковачът - митичен герой, фолклорен персонаж, занаятчия, уважаван човек, маргинал аналитично интерпретиране на традиционното побратимяване сред българите от гледна точка на теорията за размяна на аспирирани статути в културата, представящо го в полето между приятелството и кръвното родство, а в същото време - и като моделирано от идеята за интерес, изгода и отплата апокалиптичните очаквания - роля на модернизацията, глобализацията и новите технологии за формиране на образите за края на света в съвременността погребалните обичаи на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
"Тази стихосбирка има дълга история. Врабче върху антената трябваше да бъде втората ми поетична книга. Стиховете, включени между кориците ѝ следват без прекъсване онези, които изградиха първата - Догонвам бягащия ден. Някои от тях са непосредствен отзвук на усещанията, родени след публикацията и премиерата ѝ - осъзнатата отговорност на публичността; други следват горещите политически събития от края на XX век у нас и в Европа - в тях отеква викът на изненада, ужас, отчаяние и безнадеждност; и резонансът - от съпричастност, устойчивост и тиха решимост - битката за утрешния, по-добър ден на човечеството да ... |
|
|
Заглавието на рускоезичното издание е Наедине с Богом. Литературен и езиков редактор е Виктор Макаров, а разказът е съкратен в някои части по желание на авторката. Коя е Екатерина Цанева? Тя е родена в Украйна, преди повече от три десетилетия тя пристига в България в търсене на дом, семейство и сигурност. Следва една разтърсваща житейска история и голямата промяна, която се случва след най-важната среща в живота ѝ - тази с Иисус Христос. Това е действителен разказ за духовното търсене, осъзнаването на греха, личното покаяние и новорождението. ... |
|
|
"Композиционно романът е изграден от две части - Удушеното утре - книга първа, съдържаща три раздела - Разбита тишина, Пред белия лист, Срещу света, на светло и Мъртвото днес - книга втора, състояща се от три раздела - Утре е мостът над бездната, Животът се пробужда и Каква съм - още не зная, като съдържа общо 60 глави. Всяко от заглавията е знаково за тематично-художественото съдържание и сюжетната структура, като обединяват авторовите търсения и послания. Една хибридна структура, в която историята на героите се преплита с автентични дневници, в които личността на автора се разтваря и потъва в образа на протагониста. ... |
|
|
Това е една разтърсваща, истинска история. Една жена, смазана от събития и обстоятелства, намира силите да се съпротиви. През множество премеждия излиза на правия път. Задава си вечните въпроси на човешката душа и намира отговорите им. Повечето хора не преживяват чак такива прииключения в живота си. Но въпросите не са по-различни - и днес, и в миналото, и в бъдещето, Отговорите също."Някога, когато не познавах Бога, търсех най-доброто за себе си - както го разбирах. Случи се обаче, че намерих нещо много повече. Нещо, което не можех дори да си пожелая, защото не знаех, че го има. Намерих Него..." Екатерина Цанева ... |
|
|
"Освободи се... остави думите да текат, остави ги да те измият, остави ги монотонни и диви, остави ги да потънат в шума на ушите ти, остави ги да тлеят, да вият, да скитат в чужди глави остави ги свободни! Освободи се... Думите са мъртви на всички езици..." Габриела Цанева ... |
|
|
"През последните пет години пред погледа ми преминаха много ръкописи, нови книги и текстове - поезия и проза, които рецензирах, журирах, подбирах. Имах възможност да се докосна до различни творби на визуалното изкуство, изпълнени с различни техники, дигитални изображения, скулптура и фотография, включително гранични форми, в които вербалните и визуалните изразни средства се съчетават - както в класическите хайга и илюстрация, така и в много експериментални проекти, дело да един, двама или повече автори. Търсех и намирах доброто, ценното, оригиналното в творбите, които попадаха пред погледа ми и исках това тяхно ... |
|
|
"Ще приготвя обяд от цветя, ще го поднеса в златна чиния, ще подредя на масата свещ, две чаши вода, ваза и бутилка вино. Ще приготвя обяд от цветя - нещо ароматно и зримо, като торнадо в степта и вихрушка в комина. Ще изям обяда с цветя. ще пия вода, ще измия чиниите с вино, вазата ще строша и ще чакам - свещта да изтлее. Тогава ще ме намериш." Габриела Цанева ... |
