Представете си империя, която се е затворила за света за век и половина. Никой неин поданик не може да излезе извън пределите ѝ, чужденците не се допускат, религиите им са забранени, а на идеите им се гледа с подозрение. Въпреки това съществува един малък прозорец на тази държава-крепост: изкуствен остров, свързан с пристанище на сушата, в който работят шепа европейски търговци. И макар вратата на империята да е заключена, това не може да попречи на срещата на умовете и сърцата. Годината е 1799 -а, държавата е Япония, пристанището е Нагасаки, островът е Деджима, където ни пренася панорамният роман на Дейвид Мичъл. ... |
|
Рядко в испаноезичния свят някой е обхващал с такава широта както Октавио Пас различните страни на световната култура и е разсъждавал с такава дълбочина върху проблемите, противоречията и трагедиите както на миналото, така и на своето време. Рядко някой е успявал да постигне такова равновесие между критическа строгост и поетическа интуиция, между мисъл и страст. Съвсем не би било преувеличение да се твърди, че есеистичното творчество на Октавио Пас, неделимо от неговата поезия, се числи към онези литературни произведения, които по думите на самия мексикански поет успяват да отговорят на онези въпроси, които смътно, без да ... |
|
В новата книга на Димитър Бочев са описани и осмислени исторически ситуации и процеси, движени от злото, което е възпирано и побеждавано от жаждата на човечеството за свобода и човеколюбие. Този писател и публицист не се предава никога на резигнацията и нихилизма. Принципите и истините в творчеството му са принципи и истини на живота му. Той е безкомпромисен. Обръщам специално внимание на неговата неподкупна интелектуална честност, която смятам за висша добродетел, присъща на истинските интелектуалци, които служат на своето изстрадало отечество и на заблуденото понякога човечество."Есетата на Димитър Бочев са ... |
|
Есента на един човек. Есента на една държава. Есента на света. Историите на Даниел Глюк и Елизабет Деманд са пътуване, започнало някъде през 30-те години на ХХ век и още несвършило. Той е на сто и на легло, а тя - на трийсет и две, лектор по история на изкуството. Тази книга събира в един сезон личното и глобалното и разказва по необичаен начин за уж обичайни неща - детство, влюбване, амбиции, остаряване, смърт, и в същото време ги съчетава с болезнени теми като Брекзит, екология, социално неравенство, войни. "Есен" е първият роман от поредицата "Сезони" на британската писателка Али Смит. През 2017 ... |
|
"В този сборник с радиоколежката Валентина Михайлова събрахме част от вечното радиотворчество на Василски, всекидневните му коментари, излъчвани в продължение на три години в ефира на програма "Христо Ботев" в рубриката "Коментар на деня в 300 секунди". Тези есета са образец за журналистическата находчивост, професионална позиция и принципност, на гражданска смелост. Включихме най-добрите му коментари, които се излъчваха миг след края на обедните новини. И винаги се пишеха от Георги в последния момент, най-много час преди да започне осведомителният бюлетин. И за това те бяха винаги хипер актуални, ... |
|
В тази книга са включени беседите, които Хорхе Луис Борхес изнася през 1977 г. в театър Колизей в Буенос Айрес. В тях, подобно на Сервантес, Борхес е читател, който разказва, коментира, обобщава чужди текстове. Както в много други случаи, така и тук четенето при него се превръща в акт на създаване, пресъздаване, тълкуване, популяризиране, полемика и удоволствие. С навлизането в текста този немощен, вече сляп човек започва да ни прилича на скромен историк, който със своя методичен труд сякаш несъзнателно оформя крайъгълния камък на културата и разбирането за литературата като безкрайна възможност за наслада. Философ на ... |
|
"Окото е първият кръг, хоризонтът, който обхваща, е вторият, и повсеместно в природата тази първична схема се преповтаря безкрай." Така започва есето "Кръгове", дало заглавието на настоящия сборник на Ралф Уолдо Емерсън - един от най-големите американски писатели и мислители. Книгата събира тринайсет текста на бостънския интелектуалец, чрез които богатото му творчество е представено в пълнота. "Свръхдушата", "Поетът", "За ползата от великите люде", "Торо" и най-вече едноименният "Кръгове" се фокусират върху идеята за кръговратите на съществуването, ... |
|
"Кайротични прелюди утвърждават Антоан Асенов като един от най-изтънчените есеисти в българското литературно пространство днес. По монтеновски, с увереността на един зрял дух, авторът се гмурва в есеистичното раздаване, сякаш това е най-естественото състояние на речта и общуването, превежда музиката на езика на живота, втъкава музикалното в битието. Организирани на принципа на годишните времена, 12 на брой, колкото са и месеците в годината, текстовете в този сборник са по следите на изгубеното време, но към едно наше, родно детство, което непрестанно излиза от локалното на спомена и се свързва със световната култура ... |
|
Главен герой в романа е шейх Бедредин, изключителен учен, теолог, наричан мистика с кинжал. Той е известен с ролята си във въстанието срещу Османската империя през 1416 г. във време, което подлага на изпитание властта на султан Мехмед I и османската държава. Почитан като велик революционер от Назъм Хикмет и представян като легендарен герой в редица романи и пиеси, шейх Бедредин какъвто го обрисува Йълмаз Каракойонлу, е преди всичко човек, познал любовта и страстта. Главната тема в книгата е любовта на Бедредин към Мария и съзряването му чрез нея. Йълмаз Каракоюнлу се придържа към историческите факти и проследява ... |
|
Шведският режисьор и сценарист Ингмар Бергман (1918 - 2007) работи за театъра над 60 години, през които поставя 172 пиеси и е директор на театрите в Хелсингборг, Гьотеборг, Малмьо, Кралският драматичен театър в Стокхолм и Резиденцтеатър в Мюнхен. Талантът му го отвежда и в киното, където за 40 години режисира над 60 филма за големия и малкия екран. Настоящият сборник обхваща почти цялата му кариера, от първите му стъпки в сянката на Втората световна война, до 90-те години, когато вече е приключил с киното, но продължава да работи в театъра. Текстовете са писани по най-различни поводи: част от тях са публикувани в ... |
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
"Възгледът, на който принадлежа, е възгледът на поезията. Този възглед има хилядолетна история със запазени писмени съкровища, основаващи се на много по-стари предания. Аз нямам възглед, аз принадлежа на този възглед. Човек може да има поглед за нещо, но този поглед ще бъде, основан на възгледа, на който принадлежи. Възгледът е светлината, дето осветява нещата... Погледът е мнение, а възгледът - истина. Погледът дава граници и определения, а възгледът, осветявайки ги, ги отпраща напред. Възгледът разширява света, съединява погледите, събира обектите в цялост, т.е. възгледът е синтез." Румен Денев С тези думи ... |