Животът, който ми принадлежи е продължението на романа Животът, който ми се падна. Написан без маска, без грим и без страх. Историята на Дони Василева не е просто лична изповед - тя е документ на вътрешна битка, обществена потребност и дълго чакана истина, която разтърсва не само сърцето, но и системата. Родена в София. Щастливо отгледана като осиновено дете в с. Роза, тя дълги години е в пълно неведение за биологичния си произход, Дони тръгва по пътя към най-съкровения въпрос: Коя съм аз? Този път я отвежда не само до отговорите, които променят живота ѝ, но и до промяна в закона - нейната смелост и решимост ... |
|
Притчи и стихове."Любов в поезия и проза е новата книга на Ивайло Костов. Една любовна магия, красива палитра от стихове, непринудени, искрени и емоционални, извиращи от дълбините на една романтична душа. За поета любовта е чувството, което е около нас в различни нюанси, което носи болка, макар и нежна, чувството, без което не можем, но само "... с човека верен цъфва любовта". Тя е цвят, който може да разцъфти през всеки сезон и да бъде началото на "изгрев с цвят на тюркоаз". Четейки стиховете, в нас зазвучава прекрасна любовна мелодия, която подсказва, че трябва да се борим и да бъдем в един ... |
|
Името на Иван Степанович Иванов, истинско име Иван Цанев Калянджи, не е много познато на широката българската общественост, освен, може би, на историци, които се интересуват от славното ни минало. Името на този човек е вписано с големи букви в историята на Българското опълчение и трябва завинаги да остане в паметта на потомците. Неоценима е помощта, която И. С. Иванов оказва на генерал Столетов за формиране на българските дружини в Кишинев (Молдавия), а след това в Плоещ (Румъния). Благодарение на него броят на хората в 6-те опълченски дружини нараства до 5000 преди да се отправят през р. Дунав към Отечеството. ... |
|
Наблюдавам се отстрани като в добър документален филм - гърча се от скрупули, като че ли искам да се оправдая за нещо, което е разбираемо. Всъщност какво искам да защитя - филмите си от забрава или да долажа, че животът ми не е протекъл напразно? В най-мрачните си мисли относно професията и ползата от нея стигам до извода, че съм преливала от пустото в празното. А колко по-полезна работа бих свършила, ако си останех в училището! Защото документалното кино по онова време по функциите си, не и по съдържанието си, беше елитарно изкуство. Не цялото, разбира се, но това, което ние, няколкото донкихотовци, правехме. А то ... |
|
Искам да си живея живота не е автобиографичен роман, но изразява концепциите на авторката, относно болките и житейските драми на жена, повлечена против волята си в посока, неприсъща на конвенционалната женска природа, и обременена с тежката съдба да бъде различна от нормалните жени. В класическата литература мъжките и женските образи са носители на безусловна определеност Ромео и Жулита, Хамлет и Офелия, Отело и Дездемона, Дон Кихот и Дулсинея. Съвременната действителност обаче налага много по-задълбочен анализ на сенчестата част на човешкото подсъзнание. Нестабилната анатомия на чувствата е ключът към съдбата на ... |
|
"Му" - дзен притчи, лекции върху будизма, дзен, медитация и себеосъзнаване. Книгата е създадена от аудиозаписи на беседи на Кану по време на сатсанг. Картините и рисуваните елементи в нея са на Кану. Смисълът на думите е тишината. Ако тишината бъде пропусната, смисълът е изгубен. Тази книга не предлага ново учение, доктрина или нова идеология. Тя е манифестация на тишината, проявена чрез думи. Ако я добавим към знанието, с което вече са пълни умовете - възможността е пропусната. Ако се отворим към нея, тя може да изпразни ума, да избистри взора и пречисти заблудите. Появява се ново разбиране. Разбиране с аромат ... |
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън, които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, богохулна ... |
|
Ако вкусът не ти харесва, промени съставките. Животът не е нещо, което просто ни се случва. Той е наше творение. В тази книга психологът Иван Иванов използва достъпната и въздействаща метафора за тортата, за да покаже как вътрешният ни свят оформя външната реалност. Всеки ден смесваме убеждения, нагласи, намерения, мисли, чувства, реакции и поведения. Именно с тях създаваме своята „торта“ – своя живот. Ако вкусът не ни харесва – време е да променим рецептата си. Чрез ясна теория, дълбоки психологически прозрения, притчи, упражнения, техники и пространство за лично осъзнаване, книгата ще те поведе по пътя на личната ... |
|
"Тази книга няма да ви научи как да останете ненаранени, а как да не пропилеете живота си. Някои от нас ще умрат в служба на Христос. Това не е трагедия. Да цениш живота си повече от Христос е трагедия. Знайте, че ще се моля за вас без значение дали сте студент, който мечтае за големи достижения в живота си или сте пенсионер, който се надява да не пропилее последните години от живота си... Засега, благодаря на Бог за вас. Радостта ми расте с всяка душа, която търси Божията слава в лицето на Исус Христос. Помнете, Бог ви е дал само един-единствен живот - не го пропилявайте." Джон Пайпър ... |
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |