Леонардо, Рафаело, Микеланджело. Животът на трима велики представители на италианския Ренесанс през погледа на Джорджо Вазари - техен съвременник, автор на голям трактат под надслов "Животописи на велики художници, скулптори и архитекти". Илюстрациите към книгата носят наслада за очите и душата, а текстът на Вазари ни потапя във времето, в което тези трима майстори са създавали творбите си, показвайки ни вечно търсещия дух и гения на Леонардо, стремежа към слава, богатство и любов на изтънчения Рафаело, перфекционизма и трудолюбието на Микеланджело. Три прекрасни фрагмента от пъстрата мозайка на една епоха, на ... |
|
Още една поредица от десет блестящи майстори на изкуството, предложени от Вазари в неговите Животописи. Плеяда от зашеметяващи творци, принудили преводача да провокира мисленето ни със сполучливото заглавие към предисловието, приканващо ни на лов за великани и лилипути. Но въпросът за големите и малките в изкуството стои не от вчера. И въпреки това, ако ние считаме за лилипути фигури като Чимабуе, който пръв в Италия се опитва да разчупи византийския канон в живописта и показва ново отношение, чувствата и емоциите на човека; Мазачо, който се старае да изобразява реалистично фигурите без скованост и прекалена ... |
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
По отношение на влиянието, което е оказал, Исус от Назарет е най-значимата фигура в човешката история. Неговата личност е и обект на най-много дискусии и описания. Най-ранният запазен документ, който се отнася до него (Първото Послание на Св. Павел до Коринтяните), е бил разпространен в писмена форма през петдесетте години от първия век след Христа, около двадесет години след смъртта на Исус. ... |
|
Ликург създал не писания и думи, а реализирал едно неподражаемо държавно устройство на дело. И така на тези, които настояват, че често обсъжданото мъдро устройство е неосъществимо, дал пример с една цяла държава, обичаща мъдростта, и съвсем логично надминал по слава всички гърци, занимавали се някога с устройване на държави. Поради същата причина и Аристотел е на мнение, че Ликург е получил в Спарта по-малки почести, отколкото заслужавал да получи, макар да бил удостоен с най-големите, защото той имал храм и му се принасяли жертви всяка година като на бог. Говори се още, че когато тленните му останки били донесени в ... |
|
Единственото, което може да надмине творчеството на художничката Фрида Кало, е нейният забележителен живот. Изпълнен с много страст, творчески възходи и непосилни физически страдания, той е увенчан и от необикновената ѝ жизнерадост. Още млада, Фрида претърпява катастрофа, с последиците от която се бори до края на дните си. Тя се посвещава на рисуването, прикована към леглото, а талантът и необикновеният ѝ стил я превръщат в един от най-разпознаваемите, влиятелни и скъпопродавани творци. Самата Фрида не се възприема за артист. По време на живота си тя е преди всичко посветена на брака си с Диего Ривера - ... |
|
Създаването на НАТО след края на Втората световна война е следствие от ясното убеждение, че западните демокрации могат да избегнат глобален ядрен конфликт само ако работят в тясно сътрудничество. 75 години по-късно това е най-дълго просъществувалият военен съюз в историята, унищожителната война със СССР е избегната, а същевременно Атлантическият пакт се превърна в най-големия световен политически, стратегически и дипломатически фактор. И все пак това е история не само на триумфи, а и на страховити кризи, на постоянна борба за съществуването и функциите на съюза, която противопоставя лидери като Айзенхауер, Чърчил, Дьо ... |
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
Тибетски будизъм, история и култура. ... Падмасамбхава (Роденият в Лотоса) е знаменит индийски будистки учител, пренесъл тантрическия будизъм Ваджраяна в Бутан, Тибет и съседните им страни през VІІІ век. В тези страни той е известен и като Гуру Римпоче ("Скъпоценният Учител"). В първата тибетска будистка традиция Нингма, чийто основател е Падмасамбхава, той се приема като втори Буда на нашето време. Падмасамбхава се ражда в Индия в страната Удияна, става известен учител, негова първа духовна съпруга е индийската принцеса Мандарава от царство Захор. По-късно бива поканен в Тибет от цар Трисон Децен (742-797), ... |
|
"Световната история на киното слави чехословашката Нова вълна (чешкото чудо) на 60 -те, хвали полската филмова школа, признава охотно приноса на унгарското кино, а от петнайсетина години румънската Нова вълна е все така на мода. Българското кино все още го няма на световната, на европейската, пък даже и на източноевропейската карта. А то, особено онова на 70 -те, на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Едуард Захариев, Людмил Кирков, Иван Андонов, Борислав Шаралиев и още, и още, си е свършило работата и очаква своето международно разпознаване, признание и подобаващо място между големите ... |
|
В Биография на моите филми - част 2, авторът Георги Дюлгеров започва и завършва с неслучили се проекти, които са му били и остават особено близки. Както и в първата книга, текстът е допълнен с подбрани видео откъси, които читателят може да гледа посредством QR кодове."Филмите на Георги Дюлгеров ни откриват истини за самите нас чрез съдбите на други хора, за народопсихологията, за сломените души, за въздигането и пораженията, за копнежите, мечтите, болката и пропилените чувства, за времето, социално и лично - и още много други неща. Дюлгеров започва писмената си епопея заради внуците, на които я посвещава. Но не е ... |