Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
За деца на 6 - 7 години. ... Познавателната книжка Моята приказна пътечка по български език и литература осигурява индивидуалната работа на 6 - 7-годишното дете по направление Български език и литература през цялата година. Съдържанието на книжката е структурирано в интересна и занимателна форма в 102 теми и е насочено към покриване на очакваните резултати от шестте образователни ядра. Умело са съчетани темите с чисто езиково съдържание с темите за литературно обучение. Работата с книжката е ориентирана към стимулиране на езиковото и речевото развитие на бъдещите ученици. Внимателно подбраните приказки, стихотворения, ... |
|
Софи е съкрушена от смъртта на майка си Линдзи, известна художничка. Прибира се в празната къща, където сред дрехи и бижута, напоени с аромата на майка ѝ, тя открива кутия със снимки. Започва да ги разглежда и спомените ѝ нахлуват... За хубавите им години заедно. За летата на майка ѝ, когато е пътувала сама до Гърция за вдъхновение и е оставила прекрасни картини от онова време. За подкрепата на майка й в труден момент... Внезапно вниманието на Софи е привлечено от снимка с картина на Линдзи - великолепен морски пейзаж, плаж в обятията на руините на средновековен замък, загадъчна фигура на мъж и надпис: ... |
|
"Събраното в страниците на този свитък написах преди доста години, разхождайки се и търсейки в мислите, или разхождайки се в мислите, или търсейки в разходките... Записките бяха спонтанно нахвърлени в тефтера, докато крачех, наслаждавайки се на деня или бързайки за някъде. Строфите са изсипани от естественото им движение, без да са творчески изстрадани. Може би в това е ценното и чарът - лекотата и непринудеността на излятото в настоящата книга. Опитах да подредя идеите и картините, като обособих два раздела на написаното, с оглед да му придам определена структура и визия. С надежда за интересно четиво, поднасям на ... |
|
"Каква странна жена!" - казваха за нея. Винаги твърдяха, че е най-най-, а не беше блестяща хубавица. Говореха за нея, че е недостижима с остротата и прозорливостта на ума си! Не беше най-изисканата в обществото, но странно... На приемите, на празничните вечери, тя бе кралицата... Всяко нейно движение бе аристократизъм, финес, изящество. Никой не можеше да обясни харизмата, с която покоряваше.. Минаваха дни, месеци, години и все говореха за нея!... Помнеха в детайли роклята, обувките, огърлицата ѝ от перли! Помня новогодишната вечер - шумно, весело, празнично... В миг всичко замлъкна. Тогава някой попита:& ... |
|
Стефи Петкова е едно обикновено момиче на 22 години. Обича да рисува, да танцува и да се смее. Едно от най-любимите ѝ занимания е да наблюдава хората. Благодарение на това свое хоби тя има зад гърба си вече две издадени книги. В "Писма до теб" тя отново събира животите и чувствата на различни хора, които срещна през изминалата година и половина. Този път по-голямата част от разказите за хората тя пресъздава в стихове... Може би някъде сред тези редове е и твоята история! Може би някъде тук си и ти... Разгърни тези страници и потърси... Едно от нейните "писма" може би е до теб... ... |
|
В живота няма нищо по-могъщо от любовта. В най-мрачните ни мигове, през най-трудните ни дни, нейната притегателна сила ни дава увереност да продължим напред. Но с възходите идват и паденията, а тогава любовта е в състояние да постави човек на колене, опустошавайки същия този живот, който някога е обогатявала. Нестихващата всепоглъщаща болка, изпълваща празнината след изгубената любов, не прилича на никое друго чувство, въздействието ѝ е почти неописуемо. В това томче са събрани писма, които поне донякъде онагледяват сложната ни връзка с тази пленителна енергия. Тъй като писмото е най-интимната форма на общуване, ... |
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
Съставител: Александър Кьосев. ... Читатели в текста е екипно изследване, посветено на начина, по който съвременната българска литература изгражда образ на своя читател и прави опит да контролира и насочва читателското поведение на публиките. Не става дума непременно за конкретни адресати, за които авторът си е мислел съзнателно и целенасочено, нито за маркетингово определена целева група от читатели - купувачи на книги, а за казаното по-горе - онова, което литературната теория нарича имплицитен читател. ... |
|
"Да се пише поезия е лесно - "искат се деветдесет процента самоубийство и десет процента талант", твърди в своята първа книга със стихове Виктор Иванов. Животът е безкраен и изгубен като любовта ("нека наричаме смъртта с истинските ѝ имена"), но апокалиптичното слънце се издига над нощта от най-тъмния коридор - този на сърцето. Мрачен, отчаян и радикален, като автомат, опрян в слепоочието на света - поетичен дебют, който няма да ви остави равнодушни." Васил Прасков "Издигане" е дебют, чийто автор изчака думите му да достигнат онази безплътна форма на съвършена поезия, ... |
|
"Два сборника с разкази "Канелените магазини" (1934) и "Санаториум Клепсидра" (1937), няколко критически текста, есета, писма, графики, рисунки - това е почти всичко, съхранено от творчеството на Бруно Шулц (1892 - 1942), но достатъчно, за да му осигури място сред най-самобитните явления в изкуството на XX век. В първия разказ от "Санаториум Клепсидра" Бруно Шулц се връща към спомена за онази най-древна, вълшебна, изгубена книга от зората на детството. Светът растеше в нейните страници; разлистваха се хоризонти; далечината оживяваше между прехласнатите ни ръце. Свещена книга на ... |
|
Нова уникална историческа книга ви предлагат издателство „ Труд ” и авторът Пламен Петков. „Българите преди България” е посветена на величествената съдба на нашите предци преди основаването на Аспарухова България. В нея ще намерите всички известни до този момент древни текстове, които разказват за техните бит, култура, обичаи и нрави. Десетки непоказвани досега снимки и илюстрации ще помогнат на читателите да се пренесат във времето, когато се е раждал българският народ и да видят света през очите на древните българи. Изданието е специално посветено на професора по археология Рашо Рашев, който е един от най-видните ... |