| Стихове за любов и не само е единствената стихосбирка на  Анджей Сташук  (1960), един от най-успешните, награждавани и международно признати съвременни полски писатели. Издадена през 1994 г., книгата съдържа поезия, която по-късно ще отекне в прозаичните търсения на автора. Това са стихове на интимността, на сдържаната чувственост, на безименните бунтове и личните тишини. Тук Сташук е директен, но не оголен; нежен, но не сантиментален. В тези текстове се долавя духът на 90-те, преходен и непокорен, застанал между любовта и нейното отсъствие.  След тази книга Анджей Сташук се утвърждава като една от най-важните литературни  ...  | 
|  | 
| Изтокът е поредната красива и странстваща книга на  Анджей Сташук, която заслужено му спечелва Литературната награда на град Варшава и поредната номинация за Нике за 2015 г. Романът е не просто хроника на едно пътешествие през Русия, Монголия и Китай. Както винаги, литературният резултат от странстванията на Сташук представлява изненадваща комбинация от поток на съзнанието и пътешественически роман в най-добрите традиции на Джак Керуак, чийто роман По пътя е любимата му книга и едно от най-популярните заглавия на  Парадокс. И както  По пътя към Бабадаг  (за който реално получава Нике, 2005 г.), той побира и личните  ...  | 
|  | 
| Галиция - област, населявана от векове от поляци, украинци и евреи, мъчително разкъсана между Полша и Украйна след Втората световна война, е избрана от  Анджей Сташук  да приюти едно измислено от него село с ексцентрични обитатели.   Галицийските истории ни запознават с герои като:   Юзек - последният тракторист в ТКЗС-то, защото и тракторът е последен, а нови повече няма да има  Владек - с жена и дванадесет деца, който не успява да се справи с тежестта на материята, защото "когато раздавали душите станала грешка и получил никакъв прекалено духовен орган" Янек - "рус със сини очи, нискостеблен човешки вид& ...  | 
|  | 
| "По пътя за Бабадаг" е една от най-красивите и странстващи книги на  Анджей Сташук, която заслужено му спечелва престижната полска награда "Нике" през 2000 г. Заглавието на романа е свързано с малко градче в делтата на Дунав, където авторът вижда отдавна забравено минаре. Подобно на Кенет Уайт в "Синият път", Анджей Сташук пътува и философства, но по някакъв странен и сякаш обърнат наопаки начин."Като куче подуших чуждата територия и тръгнах по своя път", заявява авторът още в самото начало на книгата и в тиха еуфория си пожелава да бъде погребан на всички места, "където съм  ...  |