Книгата е част от поредицата "Златна класика" на издателство "Фама". ... "- Ах, Боже, какво да правя - викаше тя, - син ми е, а е чумав! Ах, Боже! Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща, и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя. Тогава Тиха тръгна към чумавия - Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си." Из "През ... |
|
|
"Високо над големия град, върху елегантна колона, се издигаше статуята на Щастливия принц. Фигурата му беше изцяло с фино златно покритие, очите му бяха изработени от два блестящи сапфира, а на ръкохватката на меча му грееше голям рубин. Всички му се възхищаваха безмерно." Из книгата Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
Луксозно издание на вечната класика Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков. Изданието е осъществено въз основа на последната редакция на писателя, с корекции и допълнения, въведени под негова диктовка от съпругата му Е. С. Булгакова. Включени са послепис за историята на романа, писма на Михаил Булкагов до жена му Елена - негова вдъхновителка и първообраз на Маргарита, факсимилета и други приложения. Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
Романът Бесове е публикуван за първи път в списание Руски вестник през 1871 - 1872 г. Счита се за един от четирите шедьоври, написани от Достоевски след завръщането му от сибирско изгнание, наред с Престъпление и наказание (1866), Идиот (1869) и Братя Карамазови (1880). Това издание на романа, включва като приложение главата При Тихон, отхвърляна неколкократно от цензурата. Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
"Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876 г.), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството." Захарий Стоянов Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
Книгата Фауст на великият Йохан Волфганг Гьоте е издадена от издателство Фама+ в превод на Александър Балабанов и с илюстрации от Хари Кларк."Оставих аз нивя, полета, дълбока нощ покрива тях, а тя с предчувствия в сърцето свещений буди страх. Заспали поривите груби, душа забравя гняв суров и ближният отново люби, и сеща Божия любов Стига, пудел! Не тичай тъй! Смири се! Какво току душиш около прага там? Зад печката иди, легни си, най-меката си възглавница ще ти дам. Ти ни повесели вън из нивята, тичаше, припкаше по път и по мост - Вземи сега от мене таз отплата като добър, добре дошъл ни гост. Ах, в нашата килия ... |
|
|
Романът Мадам Бовари е публикуван за първи път в подлистник през 1856 г. в Рьовю дьо Пари. През 1857 г. директорът на вестника, печатарят и авторът са подведени под съдебна отговорност за посегателство върху обществения и религиозния морал и добрите нрави. Книгата е обявена за пошла, а героинята за възмутителна. Въпреки небивало острата обвинителна реч на прокурора, продължила над два часа, присъдата е оправдателна."Жените аз разсъбличам до петите - поне в главата си. Работя плътта като творец, познавам я. Колкото до любовта, тя бе главната тема на разсъжденията ми през целия живот - а сърцето, което изучавах, бе ... |
|
|
Николо Макиавели (1469 - 1527) е италиански писател, заемал важни постове във Флоренция, преди да изпадне в немилост. Творчеството му проницателно изследва как държавниците могат да завоюват, запазят и загубят властта. Чрез изумително съвременно слово то онагледява политическия прагматизъм и похватите за управление."Добри са законите там, където са добри оръжията. На един владетел никога не липсват законни причини да се обоснове, когато не удържи на думата си. Който има добри войски, винаги има добри съюзници. Монархията лесно се изражда в тирания, аристократичното управление - в олигархия, а демократичното - в ... |
|
|
Книгата Хамлет на великият Уилям Шекспир е издадена от издателство Фама+ в превод на Гео Милев и с илюстрации от Джон Остин."Кажи ми, моля ти се, тази реч, както я произнесох пред тебе, със свободен говор. Но ако зяпнеш и се развикаш, тъй както правят някои от нашите актьори, бих желал по-добре някой продавач на улицата да говореше моите стихове. Нито пък сечи прекалено въздуха с ръцете си ето тъй - бъди във всичко умерен. Че в пороя, в бурята и - бих казал - във вихъра на страстта винаги трябва да спазвате известна умереност, която да изглажда всяка рязкост. О, разгневявам се до дъното на душата си, когато ... |
|
|
"Мислейки за Ботев ние мислим за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на ... |
|
|
"Ние, българите, не обичаме някой да ни критикува и всеки опит да изтъкнат някаква лоша черта от народопсихологията ни ни кара да се настройваме негативно към човека, който ни я отправя. Самокритиката ни е чужда. Приемаме националния си герой Бай Ганьо някак си като хумористична фигура, докато всъщност той в голяма степен е алегоричен образ на най-тъжното и неизкоренимо в нас - високото ни его, често пъти без покритие. Умните със своите проповеди и писания подготвят събитията, но обикновено лудите глави, хората без бит, професионалните революционери обръщат колата на историята." Иван Хаджийски Книгата е ... |
|
|
"Има един единствен истински сериозен философски проблем: самоубийството. Да се отсъди дали животът заслужава или не да бъде живян, означава да се отговори на основния философски въпрос. Останалото - дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или с дванайсет категории - се поставя по-нататък. Абсурдът се ражда от сблъсъка между човешкия призив и лишеното от разум безмълвие на света. Оставям Сизиф в подножието на планината. Ние винаги преоткриваме товара си. Но Сизиф учи на висшата вярност, която отрича боговете и повдига камъни. Вселената, занапред без господар, не му се струва нито ялова, нито ... |
