В ръцете си държите един уникален сборник от злободневни и остроумни, весели и мъдри, завладяващи и незабравими истории, написани от най-добрите майстори на перото в славянската литература - Алеко Константинов, Антон Чехов, Аркадий Аверченко, Бранислав Нушич, Елин Пелин, Исак Бабел, Карел Чапек, Михаил Зошченко, Ярослав Хашек. Творбите им, макар и хумористични, разкриват редица наболели проблеми на времето, в което са писани и по особен начин се преплитат с някои, които са актуални и в наши дни. Общото между всички е, че тези разкази носят в себе си огромен заряд с положителна енергия. Разказите и техните запомнящи се ... |
|
|
Психолози твърдят, че дори пет минути смехотерапия възстановяват функцията на червата, регулират кръвното налягане, помагат при стрес. Ако беше жив, Зошченко със сигурност щеше да напише по този повод великолепен разказ, с който да се надсмее над подобна теза и с това да я потвърди. Затова пък смешните му истории са все така живи и със сигурност - целителни. Така че житейският кръг се затваря, доказвайки ни за пореден път, че голямата литература предшества и поражда всички важни научни открития. Ха-ха-ха! ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Смехът е присъщ на силните духом. И е последно убежище срещу тиранията и мракобесието. Ако има руски писател от годините на СССР, който да се равнява по смехотворство на Иля Илф и Евгений Петров, то това несъмнено е Зошченко. Майсторството му да открива абсурда в делничното и смешното в трагизма е навярно ключът към неговата неугасваща и до днес литературна слава. Всеки, веднъж докоснал се до магията му, се връща към нея отново и отново, за да се зарежда с позитивна енергия и да се пречиства. ... |
|
|
Всеки сборник с разкази е добър начин да получим представа за определено литературно поколение, художествено течение или епоха. Чрез кратката форма на разказа всеки може да проследи различни вълнуващи истории, да влезе в образа на даден герой и да съпреживее неговите чувства. В този сборник сме поместили разкази от класиците на световната литература А. Чехов, А. Грин, Марк Твен, А. Конан Дойл, О. Хенри, Джером К. Джером, Лев Толстой, и редица други талантливи творци, с чиито произведения са израснали поколения читатели от цял свят. Тези разкази можете да четете навсякъде, дори докато пътувате с градския транспорт, през ... |
|
|
Антология от наградени фантастични разкази в конкурса "Агоп Мелконян" 2012 - 2016 г. ... "Понякога машината е печатала философски сериозни визии за Вселената или за модерното общество, за човека и природата, за човека и машината (както и за природата или машината без човека); понякога, като за собствено удоволствие, е писала просто заради играта. Програмистите на машината са от кръга на електронното списание "Сборище на трубадури", които от пет години (2012 - 2016) провеждат конкурси за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян - изумително многолик творец, а познат все пак най-вече като ... |
|
|
Макар най-известният образ на дявола на Михаил Булгаков да е "Воланд" от шедьовъра му "Майстора и Маргарита", пакостите на нечистите сили много преди това се появяват и в други текстове на автора. "Дяволиада" събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923 - 1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия. Текстът "Дяволиада" разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в главна централна база за кибритени материали. Коротков се ... |
|
|
В тази втора книга, руският О'Хенри, рок звездата на руската литература, писателят хулиган, достойният наследник на Зошченко и Колцов за пореден път доказва, че умее да разсмива до сълзи. Сборникът включва подборка от "Девойката, която винаги се смееше последна" - десет разказа, хумористични, сатирични, будещи всички разновидности на смеха от сдържано кискане до откровен кикот. Повестта "Идеалният Че" - абсурдната, но не и невероятна история на постнато в социалните мрежи селфи на идеален, с извинение, чеп, кръстен по-късно на Че Гевара, и на наградата, обявена за този, който си го припознае. Това ... |
|
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
"Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот. Нямаше как да протестирам срещу бетономорието, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника Стари хипари, към тях сега прибавям и нови. Нови въздишки... Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази - и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време. Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на ... |
|
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Мисълта, че човек на млади години трябва да трупа спомени, които да придадат смисъл на живота му, когато остарее, ми оказа голямо влияние в живота. Тя ми беше казана преди трийсетина години от едно момиче, според което така е разсъждавал великият Леонардо да Винчи преди пет века. Дали е така, не знам, но знам, че се разминахме с момичето и не можахме да си подарим по един спомен. То почина преди повече от десет години и от него ми остана само тази мъдра мисъл и болката от разминаването. Но съвета ѝ започнах ... |
|
|
Преди световния литературен шедьовър "Майстора и Маргарита", Михаил Булгаков пише множество разкази и фейлетони. Сред тях се откроява цикълът "Записки на младия лекар". Историите, писани между 1925 и 1926 година са вдъхновени от истински случаи в кариерата на писателя, който сам практикува лекарската професия. Разказите пренасят читателя в отдалечена провинция в Русия, в Муриевската болница, където веднага след завършването на университета постъпва героят на Булгаков - млад и неопитен лекар на 23 години. Без практика и с голяма доза униние, младият лекар приема своето назначение, което го сблъсква с ... |
