"Джон Т. Ънгър беше от семейството, добре познато в Хадес - малко градче на река Мисисипи - от няколко поколения насам. Бащата на Джон бе защитавал шампионската си титла в множество ожесточени непрофесионални турнири по голф; госпожа Ънгър беше известна сред местните като "огън жена, огън уста" заради политическите речи; а младият Джон Т. Ънгър, който току-що беше навършил шестнадесет, бе научил всички най-модерни танци от Ню Йорк още преди да започне да носи дълги панталони. А сега, за известно време щеше да отсъства от къщи. Уважението към образователните институции в щата Ню Ингланд, което е прокоба на ... |
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
Проблеми и опасности в духовния път - съветите на Учителя. ... "Живеем във време на високи скорости, на модерни технологии и електронни комуникации. Остана далече в миналото онази идилична епоха, когато майките казваха на децата си да не се събират с лоши другари, защото с какъвто се събереш, такъв ставаш. Сега те рядко мъмрят децата си по този повод. Днес най-опасните другари на децата и младежите - телевизията и видеофилмите, модерната музика и модерните танци, влязоха през широко отворените врати в домовете и все по-малко са онези, които следват примера на възпитаните деца. Остава само надеждата, че природата все ... |
|
"Балетът в Бургас е значим изследователски труд, със сериозен принос към историографията на балета в България и по-детайлно към възникването и развитието на балета в Бургас. За първи път в научната ни мисъл се проследява и анализира пътя на танцовото изкуство в Бургас от началните му любителски прояви в края на XIX век до настоящия момент, когато балетната трупа в Държавна опера - Бургас има вече над 40 годишно самостоятелно творческо развитие." Анелия Янева Д-р Росен Методиев е роден в град Бургас. Учи класически танц в школата към Дома на културата на транспортните работници, с ръководител Мария Аврамова. По- ... |
|
Одобрен със заповед № РД 09 3297 / 14.08.2017 г. ... "Добре дошли в шести клас, скъпи ученици! И тази година ви предлагаме разнообразни и интересни срещи със света на музиката. Вие вече знаете и умеете много неща, свързани с нея. Учебникът за 6. клас ще ви помогне да научите нови, ще ви приближи до богатите ѝ изразни възможности, ще направи общуването ви с нея още по-пълноценно и желано. Към песните които са ви станали любими, ще имате възможност да добавите нови. Ще се запознаете с прекрасни произведения и с техните автори и изпълнители. Ще слушате музика от български композитори и чуждестранни творци; ... |
|
За дома на литературата. ... Другата Итака е посветена на югославското литературно пространство и голяма част от есетата в нея са върху поетиката на авторите, които Людмила Миндова представя на българския читател и като преводач - Данило Киш, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Дубравка Угрешич... Защо есета? Есето е тъкмо жанрът, който напомня, че в сърцевината на литературното познание е да бъде опит... В един ироничен вариант подзаглавието на Другата Итака би могло да бъде не за дома, а за дима на литературата. Историята носи толкова дим от изгорени книги, автори и читатели, че за такава ирония има твърде ... |
|
Мода и модерност в българската литература от 20 -те и 30 -те години на XX век. ... Това е книга не за модните вещи на човека от междувоенните години, а за волята му да конструира и усъвършенства себе си, за неговите успешни или неуспешни опити да се утвърди като модерен субект чрез модния образ и жест. Разглеждат се български литературни интерпретации на Париж, кабарето, карнавала. Поставя се въпросът за художественото присъствие на денди, танцуващия човек и скучаещия човек. Изследването стъпва на широк набор от текстове, принадлежащи както на "високата", така и на популярната българска литература от 20 -те и ... |
|
Сборникът "Танцови представи и артистични предпочитания" е първи опит в компилирано издание да се изгради панорамен поглед върху основни явления в модерния и съвременен танц в Европа и Америка на базата на текстове и ключови танцови практици, теоретици и критици....Как се пише чрез танц/движения? Какво се говори чрез тях по абстрактен, конкретен, директен или индиректен начин? Драматургия на движенията. Какво се прави и защо, с ясна цел, каквато и да е тя...... Върти ми се в главата едно ново соло върху килим, купен от Истанбул, един спектакъл с балерини и балетисти - всички са нереални създания, вилиси, ... |
|
Дара и Остин се запознават в галерия в Ню Йорк и се влюбват от пръв поглед. Те вярват, че връзката им има бъдеще, и макар той да е временно в града, а тя да възнамерява да следва право, не след дълго се сгодяват. Малко по-късно Остин научава, че бившата му приятелка е бременна от него и страда от животозастрашаващо генетично заболяване. Остин признава на Дара, която отменя сватбата, без да разкрива причината дори на най-близките си, нарушавайки дългогодишната семейна традиция на откритост и споделеност. Тя е съкрушена не само от предателството, но и защото съюзът на родителите ѝ винаги е бил за пример, а баба ... |
|
Никеч. Танцът на живота е най-четената творба на мозамбикската писателка Паулина Шизиане. Романът представя историята на Рами, която след дълги години брак с висшия полицейски служител Тони открива, че съпругът ѝ води паралелен живот в същия град с други жени, с които е създал други семейства. Подтикната от разкритието, изненадващо за една възпитана в здравите католически устои жена, Рами се среща с другите съпруги, с които на свой ред създава своеобразен женски съюз в опит да се изправи срещу полигамните традиции в мозамбикското общество и тяхната перверзна употреба в съвременния живот. В хода на вълнуващата ... |
|
В тази стихосбирка безмерният американски Югозапад си дава среща с българското кръстопътие. Опънатите до счупване нерви от загубата на идентичност, родина и твърд изграждат петолинието, по което модерният човек - вечен скиталец - се изкачва, за да устои на стихиите, да търси почва за корените си, да твори смисъла на бъдещето си. В хуманния свят на Зоя Маринчева човекът е направен от светлина и карбонатни следи, но разкъсван между два дома, два езика, два бряга, той намира "третото състояние на духа" (Одисеас Елитис) - това, при което противоположностите спират да съществуват и човекът се издига отвъд представите ... |
|
"Разказваме, за да разберем. Словото не само ни свързва със света, но то е и така необходимата ни дистанция, за да можем да погледнем отстрани и отдалеч на живота, отвъд кипежа на настоящето. Единствено сред всички същества човекът е способен да се въздига в екстаз и да надскача самия себе си. Защото не само границите ни определят, но и способността ни за тяхното преодоляване и надмогване. Разказвайки обаче, ние създаваме и самите себе си. Езикът, обговаряйки света и нашето усещане за живота, се превръща в изначална форма на порива, на излизането и надскачането на собствените ни предели и предразсъдъци. Насладата ... |