"Виното се разля. Докато се пресягах, ръкавът ми закачи чашата на Остин. Голяма и заоблена, тя се обърна и по бялата покривка плъзна карминено петно. Остин скочи на мига и столът му се килна назад. Взе салфетката и я разстла върху петното. Обърнах се към бъдещата булка, дъщеря ми Дара - очите ѝ бяха широко отворени, а тънките ѝ ноздри леко потрепваха. Рич твърди, че е усвоила този навик от коня си. Дара ме погледна сепнато - знаеше, че бях посветила цял следобед във внимателно подреждане на картичките с имената и десертните лъжички. Роко се стресна в дрямката си до вратата и започна да обикаля масата с лай.
– О, не! Извинявай, Остин! - Притиснах и моята салфетка върху петното и преместих гарафата с вода и вазата, за да го скрия. Рич прогони Роко в коридора.
Остин попи вратовръзката си с кърпата, която грабнах от кухнята, и каза:
– Няма нищо, Лий, не се тревожи. - Очите му бяха особени, с цвят на речна вода, но още по-особен беше погледът му, в който сякаш се четеше изненада, че те вижда. Изненада и радост. (Мина ми странната мисъл, че се кани да ме попита: Аз те виждам, а ти?) Изплакнах чашата му в кухнята, Рич я напълни и Остин вдигна наздравица:
– За Лий, Рич и Шарлот! Щастлив съм, че съм сред вас! Благодаря ви за прекрасната вечеря, благодаря и на Люк и Амит, че дойдоха специално за нашето тържество. - След лек поклон към семейните ни приятели той добави: – Благодаря на всички! За мен е чест да се запозная с вас. Дара, моето сърце ти принадлежи!
Гостите се чукнаха силно, чашите останаха здрави и всичко беше наред, с едно изключение: салфетките подгизнаха от проклетото вино!
Има случаи, в които държа всичко да бъде съвършено. Това беше един от тях - специален празник на семейството и най-добрите ни приятели по случай предстоящата сватба на моята Дара и Остин. Тя най-сетне намери любовта след всичките безумни флиртове с кого ли не - не искам дори да се сещам за сервитьора с провисналите от големи обеци уши, за танцьора на модерни танци, който все се възстановяваше от зависимостите си, както и за твърде русия леководолаз в Кий Уест. Мама винаги се е възхищавала на жизнерадостта на внучката си, но проблемът е там, че Дара пренебрегваше последствията. Чуеше ли неодобрението ни, заявяваше: Престанете! Оставете ме на мира! Родният ми Хилстън не е Фънстън! Искам да живея! Пъстроперата ми Дара с нейните не едно и две кратки разочарования - първо стремглав полет, после сгромолясване, и най-сетне, най-сетне този чудесен шанс за прекрасно бъдеще! Както се казва в нашия край, аз бях благословена с моя незаменим Рич. Беше ред и на дъщеря ми да бъде истински щастлива.
Менюто беше избрано от Дара, а масата наредих аз. Бели ленени покривки с монограмите на мама и на нейната майка. Уотърфордските свещници от медения ми месец в Ирландия и две сребърни шампаниери (едната взета назаем от цветаря), пълни с кайсиеви рози. Всичко беше безупречно - тостът на Рич към Остин за добре дошъл в семейството, мама, слава богу, в настроение и с добро поведение, най-добрите приятели на Дара и Остин, скъпите ни съседи Фон и Чарлс, Елизабет и Ерик... Две блестящо подредени и плътно долепени дълги маси, а пролуката между тях - незабележима. Специалната вечеря на Дара, уви, с петно от вино. Първите снимки за сватбените албуми - Джери, нашият приятел фотограф, се отби за половин час, - така че младите да имат какво да разглеждат след години, когато ще съм вече на небето, а те ще се разхождат по брега, ще плащат данъци и ще разгадават чудото, наречено брак.
По изключение липсваха разгорещени политически спорове. Фон е щатски сенатор и понякога се разпалва и взима думата, а като кмет на града, Ерик често се увлича в бурни дискусии. Слава богу, нямаше досадно споделяне на лични истории, нито забавни случки от детството. Какво толкова, петното от вино не е важно, макар че Рич вероятно се е ядосал за похабената чаша хубаво Брунело.
Но защо се измъчвам от всичките тези мисли! Дара цялата сияеше - очите ѝ са с аквамаринения цвят на глъбините на ледник и са единственото, което е наследила от невротичния баща на Рич. Когато беше малка, понякога я поглеждах и се питах дали не е извънземна. Своенравният ми свекър имаше същите сини очи, но те бяха засенчени от рошави, сливащи се над носа вежди, а изострената линия на долната му челюст наподобяваше на месарски сатър, така че прекрасният аквамаринен блясък оставаше незабелязан. Тази вечер Дара излъчваше щастие и никога няма да забравя въодушевения ѝ, радостен поглед. Толкова много харесваме Остин! Син, който така и не можахме да имаме? (Мъртвороденото ни момченце, когато Дара беше на пет. Безброй пъти съм си представяла нашия малък Хоторн Уилкокс - шестгодишен на пони, десетгодишен в отбора по плуване, четиринайсетгодишен свенлив юноша с мъх по скулите. Изминаха толкова много години, но все още ме боли, когато произнасям името му.) Дали не съзирам изгубения си син в Остин и дали затова не се привързах към него от самото начало? Вероятно в него намирах единствена утеха от мъката по онова малко овално личице с бледосини венички около тънките вежди и нежните мигли. Така и не видях очите на бебето, но си представям, че са с цвета на виещите се тъмносини ивици на направената в Космоса снимка на Земята."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
