За нетърпеливата любов, дълголетието и добрите вещици."Пиша тези страници през март 2020 г., затворена вкъщи заради кризата с коронавируса..." Исабел Алиенде Ала вместо да сътвори роман ала Гарсия Маркес, под надслов "Любов по време на коронавирус", Исабел Алиенде поднася по увлекателен и забавен начин размишленията си за мястото и ролята на жените в обществото, за дълголетните им борби за равноправие и справедливост, споделя женския си възглед за феминистката революция, "може би най-важната, най-дълбоката в историята на човечеството". И за пореден път завладява с безграничния си талант ... |
|
|
"Не смейте да обичате мъж със същата любов, която изпитвате към Бетовен. Ако имате този огън, тази упоритост, това твърдоглавие и тези невероятни очи... Не, това би било катастрофа за вас." - Това каза нейният учител, професор Нойберг, на Маджиде. След като завършва Берлинската консерватория, младата жена се завръща в Турция и се омъжва за Рауф, когото семейството също одобрява, и ражда дъщеря им Перихан. Сега тя е все по-известна пианистка, съпруга и майка. Но един ден тя среща Джемил, приятел на съпруга ѝ от ученическите им години. В този момент пророческите думи на професор Нойберг се сбъдват. Маджиде ... |
|
|
Брак по любов. Развод от любов. Един мъж следва сърцето си, една жена остава с разбито сърце. Това е нейната изповед за любовта, за брака, за мечтите и рухването им, за кухнята и секса, за изневярата, развода, депресията и как тя преживява всичко това. Една история, в която любовта е навсякъде, дори когато липсва. Една история за силата да се променяш. ... |
|
|
"Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка." (Кор.13:1) Думата "любов" е станала много прозаична в устата на хората, толкова прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, обезсолява, а всичко онова, което се обезсолява, няма в себе си сила и вследствие на това в него настъпва упадък. Защото увеличава злото, доброто увеличава доброто, любовта увеличава любовта. Това са закони, които действат както в природата, така и в живота. В любовта ще се разширявате и нагоре ще се качвате, в безлюбието ще се смалявате и надолу ... |
|
|
След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „ Животът може да е чудо “ и „Ако животът не е чудо“, сега поема по път, който вълнува всеки от нас: пътя на любовта. За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър“, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате“, с които автентичното чувство се подменя с удобството. Да потърси ... |
|
|
"Писателят е нещо като момиче на 17, което си е купило нова рокля. И се разхожда за първи път с нея из града. И е на седмото небе или там някъде. Трепти от суетно вълнение. Възбуда. И изведнъж вижда, че някакво друго (съвсем обикновено, ха-ха) момиче, "някаква тъпа кифла" се носи напред-назад по улицата... със съвсем същата рокля! О, Боже! А съвсем същата ли е? О, Боже! Май, да! О, ужас - съвсем същата е! Но колко грозна изглежда... е, не е чак грозна, даже си е много хубава... но пък как изпъкват всичките ѝ недостатъци, като я носи тая! О, Боже! Вече не я искам тая гадна рокля! Всички носят същата! ... |
|
|
Любовта може да продължи вечно, ако помним, че сме различни. Мъжете и жените не само общуват по различен начин, но и мислят, усещат, възприемат, реагират, откликват, обичат, нуждаят се един от друг и преценяват постъпките си различно. Сякаш са същества от различни планети. ... |
|
|
Разкази, предания и легенди, вдъхновени от живота на българите през XIX и XX век. Автентични истории, в които авторът пресъздава свои спомени и тези на предците си. Житейски спектакъл, в който комичното, драматичното и трагичното звучат с еднаква сила. Гого Гогов е роден на 27 януари 1929 г. в родопското селце Голям извор, Хасковско. Завършва учителския институт в Кърджали и дълги години учителства из Родопите. През 1962 г. се дипломира като ветеринарен лекар. Живее в Хасково. Печатал е стихотворения и къси разкази в местния и централния печат. През 1995 г. издателство "ЖАР" публикува първата му книга със ... |
|
|
Когато овдовелият баща на седемнайсетгодишната Моли Гибсън се жени повторно, животът ѝ се преобръща с главата надолу заради суетната ѝ манипулативна мащеха. Глътка въздух за нея е идването на доведената ѝ сестра Синтия, която е блестяща, изискана и неустоима за всеки мъж, когото срещне. Двете момичета започват да се доверяват едно на друго и Моли скоро се оказва посредник в любовните връзки на Синтия, но по този начин рискува да загуби както собствената си репутация, така и мъжа, когото тайно обича. Докато расте и се влюбва, Моли се научава да съди за хората по това, което са действително, а не по това, ... |
|
|
В романа „От жената Дон Кихот не става” авторката търси отговори на общочовешки въпроси, пречупени през турската действителност в последните 30 години. С остро чувство за хумор и леко циничен език героинята Сехер Йелкен разказва за една своя седмица в Истанбул. Носталгията по миналото и разочарованието се борят в душата й. Докато мечтае да живее на тих и спокоен остров, Сехер е изправена пред различни предизвикателства и й се налага да се пребори с куп „вятърни мелници”. Опитва се да бъде човек, а не жена в мъжкия свят и това я принуждава да преосмисли миналото, майчинството и семейството си. Имало ли е живот преди ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
Никому от нас не е дадено да спре неспирния ход на часовника и да залепи обратно вече откъснатите странички от календара на бързо отминаващия ни живот. Това, което всекиму е по силите, е възможността чрез чистосърдечно разкаяние да опазим душата си за вечността и да се завърнем в Царството небесно. И тогава, тихичко прошепвайки името на нашия Отец небесен, примирайки от щастие да чуем в отговор своето собствено име! ... |
