Паднал бог, презрян от всички. Смъртна жена, готова да разкъса оковите. Бриел е свикнала да се подчинява. Целият ѝ живот е преминал в служба на манастира, където волята на игуменката е закон, а свободата е невъзможна. През деня се труди в ковачницата, а нощем изучава свещените текстове. До деня, в който намира ранен мъж в гората. Да му помогне, означава да наруши всички табута на вярата си. Да го остави да страда, означава да унищожи душата си. Решението е съдбоносно, защото мъжът не е обикновен смъртен, а Зефир, Западният вятър. Чаровен бог и смъртоносен бог, свикнал да си играе с хората и да получава онова, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Изток" на издателство "Изток-Запад". ... Гуейлан е отгледана според древните китайски традиции - майка ѝ я е научила да се подчинява на съпруга си във всичко, така, както цветето се подчинява и на слънцето, и на дъжда. Бракът ѝ е уреден още преди да се роди, но с наближаването на сватбения ден тя осъзнава, че нищо няма да е както преди. Съпругът ѝ, учил в чужбина, следва западни идеи, които са в разрез с цялото ѝ възпитание. Въпреки красивата си външност, изтънчените маниери и покорство, Гуейлин не успява да намери път към сърцето на мъжа си - ... |
|
"Прочетох стихотворенията. Те са прекрасни. Тихи и мъдри. Като тихите стъпки на паяка на времето са. Спокойни и неуловими."Калин Терзийски ... "Пулс Прага ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства - илюзия, че си потребен От старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина От недостиг на вятър се избиха прозорците противно на законите стъклата останаха вътре - да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми..."" ... |
|
Джим Симбала вярва, че Исус иска да обнови и съживи Своите хора, да ни измъкне от задънените улици, които водят единствено до апатия и хладка религия. Историята на възхода на една западаща църква в един от най-опасните квартали на Америка посочва пътя към съживяването на църквата и на собствения ви живот. Но не търсете модерни техники в тази книга - няма да ги намерите. Въпреки че "Бруклин Табернакъл" днес има членове от различни раси и световно известен хор, не мислете, че успехът ѝ се дължи на изучаване на културите, голямата численост или професионалните музиканти. Тук по-скоро ще прочетете какво ... |
|
След излизането от затвора Мия е объркана. С променено име, подстригана и с нов цвят на косата, тя е принудена да напусне страната. Пречупена и готова да се измъкне от лабиринта на живота се опитва да продължи напред. На чужда земя и с чужди хора, които ѝ подават ръка, тя започва мечтаната работа, която е свързана с любимите ѝ същества - конете. Да опази собствената си тайна обаче се оказва по-лесно, в сравнение с това да се справи с връхлетелите я чувства към един мъж, който изповядва различна религия. Водена от носталгията към България тя предприема едно опасно пътуване, чрез което затъва все повече в ... |
|
Лъскавият свят на кинозвездата Сам Мейс, макар чужд и неестествен за скромната Елена, става нейно изпитание, когато тя се потапя в него доброволно, водена от желанието си да е близо до този мъж. Какво ще остане от стария живот на българката, изведнъж попаднала в илюзията на Холивуд? Осъзнава ли сам той участието си в тази илюзия и ще се примири ли тя с неговата заблуда за значимост на това, което прави? Ще разпознае ли и той сродната си душа в своята асистентка? Елена се бори с трезвата си преценка, че връзка помежду им е невъзможна, а г-н Мейс непрекъснато я затруднява. Опознавайки личния му живот, тя се изправя пред ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
"Мога да вървя по вятъра,... когато ме прегръща..." Милена Тод. Христова ... |
|
Това е историята на живота на надарения с много таланти млад мъж на име Квоте, който се превръща в най-могъщия магьосник на света. Воден от негово име, разказът ни отвежда към детството му, прекарано с трупа пътуващи артисти, през годините като сирак, оцеляващ във враждебен и престъпен град, до обучението му в легендарно училище за магьосници и животът му на беглец след убийството на един крал. Името на вятъра е постижение без конкуренция в съвременната литература, сътворено от писател с безспорен талант на разказвач. Шедьовър, който ще изпрати читателите в тялото и мисълта на магьосника, ще го вкара дълбоко в механиката ... |
|
Стефан Гончаров е роден през 1996 година в София. Завършил е Скандинавистика и Изкуства и съвременност в Софийския университет, където в момента е докторант по Теория на литературата. През 2015 година е публикувана първата му стихосбирка - Геон (изд. АРС), а през 2019 година излиза втората - Смъртта не се чака (изд. Scribens). Има редица поетични публикации в българската литературна преса и е част от редакторския екип на списание Нова асоциална поезия. През 2016 година е отличен с първо място на Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев, а през 2019 година - с приза за поезия Ваня Константинова. Печели и ... |
|
"B лежерния следобед на летен ден полюлявам се безгрижно във въжена люлка. Приятно горещо е - наоколо природата е стихнала в сладка дрямка, но трепти в неспирно движение с всяко дихание. С освежаващи длани вятърът играе с косите ми и нашепва приказни истории. Мелодично е настроението, композирано от ефирни, галещи, непретенциозни нотки. В блаженство затварям очи. Картини изкусно дефилират, наслагвайки пореден кадър с повея на вятъра." Миглена Пешева С вятъра С повея на вятъра събуди се небето. Семената на глухарчето припнаха в полето. Да засеят мечтите на малки и големи. Да изгреят лъчите за нови поколения. ... |
|
Сцена на разказите в този сборник са места по целия свят: в Англия, Америка, Мексико, Франция и Китай. Подборът е направен така, че да представи на българските читатели различни страни от богатото му творчество. Сюжетите - невероятни истории, приличащи на сънища - са парадоксални и с широк диапазон: философски проблеми и проблеми на свръхестественото и подсъзнателното, криминални случаи, пътуване във времето, смесване на различни измерения, пагубните последствия от използването на нови технологии, опасността от неудържимото консуматорство. Ужасът в някои от разказите му е сравним със създаденото от Хичкок, звучи като ... |