Село по време на любов. В Северозапада всичко е възможно - да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов! Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село - поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада - очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав. Ала Бела е разумна, зряла ... |
|
|
Милена Неделчева е родена през 1957 г. в село Горско Албаново, Търговищко. Средното си образование получава в математическата гимназия "Баба Тонка" гр. Русе, а висше във ВИММЕСС, като машинен инженер. Трудовият ѝ път минава през различни технически служби на няколко предприятия. Към литературното творчество се ориентира доста късно. "Подаръкът на Господ" е нейната втора книга, след сборника хумористични разкази "Развод по нашенски"."Героите на Милена Неделчева имат обикновена биография, с което у нас се засилва усещането, че сме се срещали и разговаряли с тях, че ги познаваме, ... |
|
|
Гонкур за разказ 2010 ... Можех да нарека тази книга и „Любовни разминавания”. Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се ... |
|
|
В настоящото издание от поредицата Българска класика на издателство СофтПрес са включени избрани произведения от Петко Р. Славейков - български поет, публицист, фолклорист и политик. Подходяща е за ученици и кандидат-студенти. ... |
|
|
Умно село" е историята на едни хора, които живеели на едно място и видели голям зор с разни неща, които им се случвали... ... В края на 1999 г. по БНТ започна да се излъчва поредицата "Умно село". Заглавието-метафора на нашата общност (по едноименния филм на Доньо Донев, когото имаме за кръстник), се свързва с идеята да бъдат откроени "най-личните" представители на нашето "село", които обаче са и едни от нас. Много труд падна, но и много смях падна по време на заснемането на тези... да ги наречем "представления", в които героите ставаха доброволни съучастници в едно приключение: ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Библиотека за ученика" на издателство "Скорпио". ... Изданието включва: предговор от проф. д-р Николай Чернокожев; биографична справка за автора и неговото творчество; Елин Пелин в спомените на своите съвременници; фрагменти от литературни анализи за Елин Пелин; фрагменти от литературната критика за Елин Пелин; избрана библиография за ученика; мисли на Елин Пелин. "Аз се мъчих само да бъда правдив и да пиша за това, което добре познавам. Пишех за нашето село, защото ми е най-познато, защото от дете съм израсъл в него. Аз пишех за живота и за живите хора и ... |
|
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
|
Тази книга е толкова книга, колкото е и фотоалбум, пътепис, дневник със спомени и скок назад във времето, в което стартира пътешествието, променило живота ми. Без план, но с двама от най-добрите ми приятели и цяло лято пред нас сред най-затънтените кътчета на нашата родина. Това приключение, тази книга е за вас. За тези, които искат да се върнат на село, и за тези, които нямат село. За тези, които цял живот са спали на палатка, и за тези, на които предстои да им се случи. За тези, чието сърце трепва при мисълта за непознато място, и за тези, които предпочитат топъл чай вкъщи. За тези, които се питат "Че к'во ... |
|
|
Сборникът с разкази "Призрачните къщи" разказва за живота в едно българско село преди и сега с много хумор и добро чувство, които в някои разкази преминават в тъга и носталгия. Днес, когато селата ни все повече опустяват, книгата възкресява отново истинския, живия живот, който е кипял в тях. Възкресява колоритните образи на хора, които са ги населявали, припомня за мъдростта на българина, за неговата изобретателност и умение да оцелява при трудни условия. Разказите ѝ предизвикват едновременно усмивка, и карат читателя да се замисли - защо и неизбежно ли е това обезлюдяване на българското село, колко ... |
|
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
|
|
Смешни истории за внуче и куче."Започнах да съчинявам тези истории, когато се разрази пандемията и заживяхме в оскъден свят: къщата ни на село, двора, апартамента в София. Това беше. Вярно, че междувременно Тео придоби и къща на море, но още го усвоява - морето. Не е лесно. Придоби и сестричка, още по-трудна за усвояване. За малко се появиха един селски панаир, една библиотека и един университет. Иначе - сгушени в оскъдния си свят - преживявахме едни и същи преживелици, които никак не приличаха на приключения. Най-обикновени преживелици (Тео не знае, че им казват ежедневие). Затова се наложи да измислям: чудеса, ... |
