store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Туризъм    Пътеписи    Да се изгубиш нарочно - Крис Захариев
Начало   Книги    ...    Пътеписи  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Да се изгубиш нарочно


Крис Захариев

Цена:  18.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 14-07-2020 г., Сряда 15-07-2020 г. или
Четвъртък 16-07-2020 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#255061
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена26-07-2019 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници224
Размери14.60 / 21.40 / 1.10 cm
Тегло0.420 kg
EAN9786190204879
ISBN9786190204879
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Тази книга е толкова книга, колкото е и фотоалбум, пътепис, дневник със спомени и скок назад във времето, в което стартира пътешествието, променило живота ми. Без план, но с двама от най-добрите ми приятели и цяло лято пред нас сред най-затънтените кътчета на нашата родина.

Това приключение, тази книга е за вас. За тези, които искат да се върнат на село, и за тези, които нямат село. За тези, които цял живот са спали на палатка, и за тези, на които предстои да им се случи. За тези, чието сърце трепва при мисълта за непознато място, и за тези, които предпочитат топъл чай вкъщи. За тези, които се питат "Че к'во толкова може да ви се е случило?", и за тези, които знаят, че има ли неизвестно в уравнението, отговорът на задачата винаги е приключение. За оптимистите и за тези, на които просто трябва да им се напомни, че животът е хубав.

За изгубилите се и за тези, на които това не им пречи. По стръмните пътеки, в къщите на непознати баби, край изсъхналите реки и около тучните поляни в близост до недостроените хотели и преди всичко в раздрънканата ни кола винаги има още едно място. За вас. Да, колата ни едва крета, жега е и климатикът не е бил измислен, когато са я сглобявали, но в крайна сметка какво интересно има в това да стигнеш безпрепятствено от точка А до точка Б? Потегляме ли? Питате накъде? Що за въпрос? Ще разберем по пътя...

Крис Захариев е роден през 1998 година, студент по кинорежисура в НАТФИЗ и един от популярните влогъри в България с близо 75,000 абонати и 5 милиона гледания на клиповете. През 2018 година печели престижната наградата "Будител на годината" на БНР и БНТ за документалния уеб сериал "Да се изгубиш нарочно", а през 2019 година е отличен с приза "Най-изявена млада личност на България" от TOYP International.

"Да се изгубиш нарочно" е дебютната книга на Крис, в която той описва пътешествията си из България.
"Как започна всичко

7:30 сутринта. Макар и ранен час за пролетен съботен ден, навсякъде около мен имаше доволни хора с препълнени торби и находки. Е, голяма част от тях вероятно им бяха ненужни, но излизаха с усмивки от огромните заграждения на съкровищницата на София – битака. Винаги ми е било трудно да кажа къде точно започва и къде завършва битпазарът. Импровизираните сергии от опънати черги и чаршафи може да се видят по тротоарите на всички квартални улици. В онзи ден времето беше хубаво и изглеждаше, че денят е в разгара си. Помня, че влизайки през един от входовете на металното заграждение, рязко ме удари миризмата на скара и навсякъде наоколо се чуваха опитните продавачи, които викаха: "Само сега! Само тук! Всичко по левче за твоето кефче!". Макар и всичко на битака да изглежда хаотично, всъщност има определена структура. По краищата на металните огради бяха по-луксозните, но изключително ръждясали сергии, на които видни продавачи предлагат стоки "пӝ така": стари картини, кожени якета, бинокли за опера, строителни инструменти, грамофонни плочи, чорапи, бабешки очила и тук-там немски велосипеди.

В сърцето на битака обаче беше истинският екшън – стотици опънати чаршафи с всичко останало, което може да мине под категорията "стока", и множество хора наоколо, готови да се пазарят за цените.
Бях чувал легенди и слухове за хора, купили на безценица истински съкровища на тези съботни пазари. Картина на Майстора, факел от Олимпийските игри '88 от Южна Корея, мистично появил се на битака, или картички, подписани от Робърт де Ниро. Макар все да звучат невероятно, стъпвайки на отворения пазар, тези истории оживяват и те обсипват с мисли, че именно ти имаш шанса да си следващият откривател.
И така, насред тази гладиаторска битка за находки се разхождах и аз. Без идея за конкретна покупка и с джоб, който натежаваше от металните стотинки и левчета. На битак се ходи така – с дребни пари. В противен случай много често се случва продавачът да няма да ти върне ресто и да те накара да си вземеш още някой от изложените му върху чаршафа артикули. Свободно мога да споделя, че половината вещи в моята стая са именно от битака. Развален грамофон за десет лева, който брат ми оправи; диплома за завършен с отличен четвърти клас от трийсетте години на миналия век и стари театрални плакати.
Някъде извън центъра на пазарлъка аз се намирах пред купчина изсипани върху асфалта книги. Повечето от тях бяха мръсни и в много лош вид, но бяха по левче бройката, така че си заслужаваше да се поразровя. Около тяхната сергия беше сравнително спокойно, нямаше много хора. Докато се ровех из различни книги за бита, градинарството и други трудове, видях нещо, което веднага грабна вниманието ми. Съвсем запазена тъмносиня книга с красиво илюстрирана корица. В ръцете си държах "Доброволният корабокрушенец". Бях намерил своето съкровище.

След като вкъщи старателно я поизчистих, потънах в историята, написана върху страниците ѝ . Книгата представлява личният дневник на френския биолог Ален Бомбар. Той силно вярвал в теорията, че ако човек корабокрушира, може да оцелее за неопределено време, стига да се храни под режим и да пие дори солена морска вода при определен интервал от време. За жалост, той не успял да намери подкрепа и финансиране в научните среди и единственият начин Бомбар да докаже своята теория бил, ако сам се превърне в Доброволния корабокрушенец. Така и направил, преплавайки Атлантическия океан сам в своята спасителна лодка, превръщайки се в легенда в целия научен свят. Днес всяка спасителна лодка на всеки кораб съдържа пакет от запаси, стриктно избрани според неговото изследване. Тази история не вдъхнови идеята за "Да се изгубиш нарочно", която се беше родила случайно преди няколко седмици в купе на влак, но определено ме накара да запретна ръкави и да действам. Мотивира ме. Ако теорията ми бе, че в България има терен за приключения и красота както в историите на хората, така и в заобикалящата ни природа – имаше само един начин да я докажа... Трябваше да скоча в дълбокото и да се пусна срещу течението.

Въпроси

Какво трябва да правя? Откъде трябва да започна? Имах толкова много неизвестни, че може би щеше да е по-добре да стартирам с онова, което знаех. А какво беше то? Единственото, което ми беше ясно, бе какво точно искам да направя... И тук се прокрадва първият важен въпрос:

Къде?

Искам да се изгубя там.
Там, откъдето хората бягат.
Там, където са останали само десетина баби с общо шест крави.
Там, където "Москвич 408" все още е най-новият автомобил.
Там, където хляб се докарва само в сряда и петък.
Там, където обхватът се губи.
Там, където никой не вижда светло бъдеще, защото времето е спряло отдавна.
Там, където красотата на природата, на къщите и на хората е сякаш толкова обикновена, че никой не си прави труда да я забележи.
Там, където животът не се движи по течението.
Там!

Кога?

Помня, че беше есен и вече се бях впуснал в рутината на университета, едва ли октомври щеше да е най-подходящият момент за приключения. Пък и зимата се задаваше. Но лятото! Тогава щях да съм вече на деветнайсет години. Последното ми лято като тийнейджър. Е, или поне така се предполагаше… може би след това щях да се причислявам към т.нар. възрастни. Пък и кой знае накъде ще ме поведат пътеките в живота. Представях си, че вероятно с всеки следващ сезон ще ставам все по-ангажиран и по-ангажиран, както обикновено става с възрастните хора. Ами ако никога не намеря време за мечти и пътешествия? Или по-страшно... да стана зает човек... Тази мисъл ме уплаши и моментално реших. Лятото ще бъде!

С кого?

Може би най-важният въпрос от всички. Има ли смисъл да пътуваш сам, ако няма с кого да споделиш изживяното? Все пак щастието е истинско само когато е споделено. Абсолютно винаги съм вярвал в тази максима. Започнах веднага да си мисля кого мога да взема със себе си. Това не е като да идеш до Витоша уикенда. Самият аз не знаех изобщо какво предстои, но бях наясно, че при всички положения ще е екстремно за всички замесени. Знаех, че трябва да открия някого. Чудех се дали да не се опитам да мисля рационално, създавайки в главата си профил на идеалния пътешественик. Какъв човек щеше да ми трябва в дивото приключение? Някой здрав, който да служи за охрана? Или някой с богат опит в туризма, който може да посочи добрите ресторанти и хубавите гледки наоколо? Вероятно беше добра идея да взема някоя популярна личност, че да ни приютяват гражданите по-лесно?

Заживях с идеята за този суперсъпътешественик. Добре сложена знаменитост с туристически наклонности. Не, не... звучи нелепо. Замислих се дали да не повикам някой приятел от чужбина и мислите ми започнаха да летят много далеч. Бързо след това си дадох сметка, че това също е абсурдно по много причини. Друга максима, в която абсолютно вярвам до ден днешен, е, че човек винаги има всичко, от което се нуждае, за да направи първата крачка. Хората много рядко виждат, осъзнават и ценят това, което имат. Клише е, но не е ли вярно? Давид, изправяйки се в двубой срещу Голиат, използва и побеждава именно с това, което е в ръцете му – прашка и няколко камъка. Така че реших да се опитам да използвам наличното и ето че отговорът се оказа доста близко. Почти пред носа ми. Когато започвах дискретно да споделям идеята (разбира се, правех го съвсем предпазливо) на близки и приятели, се случваше да срещам неодобрение. Сякаш почти никой освен моето семейство не ми вярваше. Не знам защо. Страхуваха ли се за мен? Смятаха, че няма да мога да оцелея ли? Безразсъдно ли им се струваше? Може би наивно. Нямах ни най-малка представа на какво точно се дължат тези студени реакции. Започнах наистина да се чувствам като Доброволния корабокрушенец. Слава богу, стигнах до разговор с човек, в когото моментално повярвах, защото и той моментално повярва в мен. Ако досега бях се наслушвал на различни "Защо"-та, е, от него чух първото "Защо не?".

Не бях осъзнал, че вече е пролет. Не помня кой ден беше, но помня, че след лекциите в НАТФИЗ се озовах в близкото кафене с един от близките ми колеги там – Стас. Връщам лентата няколко месеца назад до следобедните часове на 15 септември. Първият учебен ден на първи курс. От университета бяха организирали двуседмично пътуване за всички първокурсници във факултета, за което аз, естествено, закъснявах. Връхлитайки в автобуса, точно преди да затвори врати, започнах бавно да се разхождам по пътеката между седалките на новите ми колеги. Всеки разказваше на другарчето си за себе си, докато аз се оглеждах за място, на което да седна. И там, по средата на автобуса, беше единственото свободно място – до момче, нахлузило големите слушалки – Анастас Шипков, накратко Стас. Не че искам да се оправдавам за това, че обикновено закъснявам, но вярвам, че в живота няма случайни неща. След това се оказа, че хотелските ни стаи на екскурзиона са една до друга, и третият знак дойде в момент, в който имах сериозно нараняване на крака – ударих си палеца със скейтборд, при което някои течности отидоха на места, където не са желани. Той шеговито ме попита дали искам да ми направи операция. На шегата отвърнах с шега, но се оказа, че Стас освен за оператор учи и парамедицина. Не се шегуваше. Развълнувано извади аптечка, скалпел и ръкавици и така мигом разбрах, че това запознанство ще прерасне в приятелство... Но нека се върна обратно към следобедното ни кафе.

Хрумна ми, че мога да му разкажа цялата ми идея за пътешествието. Ей така, съвсем между другото. Изглеждаше заинтересован. Каза, че ще помогне с каквото може. Учудих се. За какво помагане става въпрос? Нима не мога сам да се справя с организацията на такова нестандартно пътуване? Не знам дали имах нужда от помощ, но все още имах сериозна нужда от спътник! Стас винаги ми се е виждал изключително сериозен, отговорен и добър. Опознавайки го, научих, че от малък има опит да се справя сам, обича природата, може да се ориентира по звездите и общо взето има всички необходими качества, които трябва да притежава идеалният приключенец. Той беше пътувал къде ли не по земното кълбо, но виждаше нещо много чисто в това да отдели лятото, за да опознае преди всичко своята родина. И така на борда се качи Стас – нашият оператор, фотограф, доктор и катерач! Един от хората, без които пътешествието ни нямаше да бъде това, в което се превърна. Е, вече на борда бяхме двама, но ми се искаше да вземем още някого. Разбира се, историята с третия член също е особена и напълно (не)случайна. С Ясен се срещнахме по модерния начин. Беше ми изпратил съобщение някъде из социалните мрежи, в което споделяше колко харесва проектите, в които участвам. Макар и да звучи малко нескромно, трябва да призная, че на ден четях по много такива коментари за себе си и както винаги бях радостен да го чуя.

Той обаче искаше да се срещнем и да обсъдим някои взаимни проекти, при което аз все отлагах, защото не го познавах. Докато един ден... не се срещнахме случайно в центъра на София. Е, поне се надявам да е било случайно, а не да ме е преследвал. Магазинът, от който излизах, се оказа залепен до входната му врата. Имах някакво време, така че веднага започнахме да си говорим за всичко, което ни вълнува. Ясен сам започна да ми споделя колко много харесва малките кътчета в България. Онези, които хората пренебрегват. С искреност говореше за българското село и неговата красота, без въобще да съм му разказал за пътешествието, което планувах. Лампата в ума ми светна на секундата и остана просто да го попитам дали има шофьорска книжка и дали е свободен лятото. Защо се спрях на него ли? Защото трудно може да имаме сериозен разговор. Истински забавен и душата на компанията. Макар да не е виден пътешественик, е готов на приключения и не се страхува да излезе от комфортната си зона. Определено и до днес не мога да си представя приключението без него. Екипажът е събран."
Из книгата
Страници от тази книга






Съдържание
Изгубихме ли способността да се изгубваме?
Как започна всичко?
(Фал)старт
  • 7 август, голямото потегляне (евентуално)
  • 8 август, голямото потегляне 2 (евентуално)
  • Красиви залези и паднали зъби (Лакатник - село Връв)
  • "... Да има какво да си спомняш!" (село Връв - село Динково)
  • Счупена ни е работата! (село Динково - село Лиляче)
  • Малки срещу големи (село Лиляче - село Глогово)
  • Страшният дървар и на косъм от боя (село Глогово - крепостта над Ловеч)
  • Дядо Димо (крепостта над Ловеч - Свищов)
  • Доставка на калъфчета (Свищов - язовир "Фисека")
  • С кану срещу течението (язовир "Фисека" - село Сребърна)
  • Фризурата на Минка и непланираното излитане (село Сребърна - село Средище)
  • Милош Близнака, филии с мед и влакът, който минава точно в 8:30 (село Средище - Дуранкулак)
  • Ловци на залези (Дуранкулак - село Топола)
  • Трябва да се изгубим отново (село Топола - устието на река Камчия)
  • Дървари на повикване (устието на река Камчия - село Шкорпиловци)
  • Финансови проблеми и стогодишна лимонада (село Шкорпиловци - къмпинг Градина)
  • Морски вирус (къмпинг Градина - къмпинг Силистар)
  • Хората от Странджа. До скоро, Ясен! (къмпинг Силистар - село Българи)
  • Селото зад границата (село Българи - хижа "Старият мост")
  • Закъсняхме за сватбата! (хижа "Старият мост" - Хасково)
  • Край реката (Хасково - Маджарово)
  • През оранжевото село (Маджарово - село Меден бук)
  • На лов за джанки и недостроеният хотел на бай Салим (село Меден бук - село Токача)
  • Вейките, лисиците и баклавите (село Токача - село Ленище)
  • Остави ми само мустаците, моля! (село Ленище - село Киселчово)
  • Има време за всичко (село Киселчово)
  • Ти някога беше толкова мъничък... (село Киселчово - Чатъма, язовир "Голям Беглик")
  • Буркани, пълни с любов, и 60-градусовата ракия (Чатъма, язовир "Голям Беглик" - село Орцево)
  • Двубой с гатанки (село Орцево - село Добротино)
  • Песента на баба Петра (село Добротино - село Горно Лешко)
  • Преминаването забранено (село Горно Лешко - село Полска Скакавица)
  • Екипажът е събран отново (село Полска Скакавица - Самоков)
  • Последна отсечка (Самоков - заслон Ледено езеро - 2715 м. н. в.)
  • Обратно у дома (Мусала - София)
Благодарности
Рейтинг
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Да се изгубиш нарочно", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
В България след Съединението - Джузепе Модрич - книга

В България след Съединението


Джузепе Модрич

Колибри
Цена:  10.00 лв.
Посветената на България книга е от ранните в тази поредица (1889г.) и съдържа щрихи от творческия портрет на своя автор, но също и автентични свидетелства за политическата и социалната обстановка в страната, както и коментари относно външните ѝ отношения и техните перспективи. "В България след Съединението" е очерк, в който се смесват елементи на пътепис и репортаж. С набито око за детайла и добронамерена обективност авторът разказва за пътуването си с железница до София, за инфраструктурата на столицата, за краткото посещение в Пловдив при "балканските неаполитанци", за разговорите си с княз ...
101 отбивки. Идеи за пътешествия до малко познати места в България - Иван Михалев, Елина Цанкова - книга

101 отбивки. Идеи за пътешествия до малко познати места в България


Иван Михалев, Елина Цанкова

Сиела
Цена:  16.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Ако обичаш да пътуваш, ако си любопитен да откриваш нови места, ако често избираш страничните пътища, вместо да караш по магистралата, то тази книга е за теб. В нея ще намериш информация за 101 от най-колоритните места в България. За някои си чувал от приятели, други си виждал на снимки в Интернет, а трети са ти напълно непознати. Местата в "101 отбивки" са от последния вид. Повечето от тях не попадат в туристическите справочници - но трябва да бъдат включени в личния ти списък за бягство през уикенда. Планински върхове, пещери, водопади, плодове, вино, мястото с най-хубавата гледка - няма значение, отбивките от ...
По пътя към върха. Историята на Христо Проданов - Димитър Димитров - книга

По пътя към върха. Историята на Христо Проданов


Димитър Димитров

Сдружение "Българска история"
Цена:  16.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
22 април 1984 година е паметна дата в българската история. Броени часове, след като става първият българин, стъпил на Еверест, Христо Проданов загива. Самостоятелното му безкислородно изкачване по Западния хребет превръща алпиниста в легенда и олицетворява целия му жизнен път. Книгата на Димитър Димитров не е просто поредната биография на знаменития български алпинист. В "По пътя към върха" читателят може да проследи нелеката житейска съдба на Проданов - от порутената родна къща в Карлово до перлата на Хималайската корона. Преките свидетелства на близки и колеги разкриват чисто човешките му качества, сред ...
Еверест - Александра Стюарт - книга

Еверест


Александра Стюарт

Таралеж
Цена:  16.99 лв.
Забележителната история на Едмънд Хилъри и Тенсинг Норгей. ... В късната сутрин на 29 май 1953 г. слънцето бавно огрява "Покрива на света", духа лек ветрец, а двама мъже стоят изправени пред величествената гледка. Имената им са Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей, "Покривът на света" е Еверест. Това е спиращата дъха история за това как двама много различни, но еднакви в своята решителност мъже преодоляват смразяващите температури, мощните ветрове и преминават ледопади, за да се изкачат до най-високата точка на света. Станете свидетели на историята на двама малко познати герои и тяхното невероятно ...
География на мъдростта или Експрес Сократ - Ерик Уайнър - книга

География на мъдростта или Експрес Сократ


Ерик Уайнър

Фабер
Цена:  20.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Авторът на бестселъра на "Ню Йорк Таймс" "География на блаженството" се впуска в едно забавно интелектуално пътешествие, следвайки стъпките на най-големите мислители в човешката историята и ни показва как всеки от тях - от Епикур до Ницше, от Торо до Ганди ни предлага духовни и практически уроци за днешните неспокойни времена. Обръщаме се към философията по същите причини, по които пътуваме: да видим света от различна гледна точка, да открием скритата красота и да намерим нов начин на живот. Искаме да се научим как да приемем чудото, как да се изправим срещу съжаленията и как да задържим надеждата. ...
Чудодейните места в България - Борислав Радославов - книга

Чудодейните места в България


Борислав Радославов

Труд
Цена:  21.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
В книгата "Чудодейните места в България" авторът Борислав Радославов разказва за двайсет и четири от светите места в България, където се случват чудеса. Сред тях са Кръстова гора, Кабиленският манастир, "Богородица Троеручица" в Соколския манастир, манастирът "Свети Георги", Бачковският манастир и много други. Ще прочетете историята на всяко от чудодейните места - къде се намира, кога е открито, какво лекува и как по най-лесен маршрут да стигнете до там. Книгата съдържа и притчи и молитви. ...
Моите планини - Валтер Бонати - книга

Моите планини


Валтер Бонати

Вакон
Цена:  16.00 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Предговор от Сандро Филипини. ... Вдъхновяващ разказ за някои от най-големите успехи в алпинизма през XX век. Животът на Валтер Бонати е изпълнен с предизвикателства и упорство, радости и дълбока печал, разочарования, дързост и победи и преди всичко - с любов към планината. В тази изключителна книга като на филмова лента се редуват образи от миналото и настоящето и отекват множество гласове, които улавят неугасващата светлина на една от най-ярките фигури в световния алпинизъм. С книгата си "Моите планини" Бонати ни отвежда в живия и опасен свят на високите планини - от непознатата Патагония през ...
Пеша из Хималаите - Левисън Уд - книга

Пеша из Хималаите


Левисън Уд

Вакон
Цена:  21.00 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Най-добър пътепис за 2016 г. ... Следвайки стъпките на великите изследователи, книгата "Пеша из Хималаите" от поредицата "Пътешествия и приключения" на Левисън Уд увлекателно разказва за пресичането на Хималаите. Вие държите в ръцете си разказът на един от най-добрите съвременни пътешественици и приключенци създаден в стила на класическия пътепис. Това е изследователско пътешествие по древния път на коприната към забравеното кралство Бутан, което отвежда Левисън Уд отвъд безопасните туристически маршрути. Защото точно там е скрит истинският свят на Хималаите. По време на своето петмесечно ...
Изкуството да живеем по японски - книга

Изкуството да живеем по японски


Книгомания
Цена:  28.00 лв.
Занимателно пътешествие през пейзажи, звуци, чудатости и мъдрости, които предлага Япония. Книгата "Изкуството да живеем по японски" от издателство "Книгомания" e пътешествие през Страната на изгряващото слънце, за да покаже колко много неща бихме могли да правим по-добре, като японците. Това необикновено пътуване ще ви отведе в градове, огрени от неонови светлини, както и на брулени от ветровете острови, ще ви разкаже за стародавни традиции и за последните проявления на модерността, ще ви срещне с уникалността на японската култура. Потопете се в атмосферата на тези срещи, за да преживеете ...
Кралицата на пустинята - Гертруд Бел - книга

Кралицата на пустинята


Гертруд Бел

Вакон
Цена:  19.00 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Откъси от две от най-завладяващите произведения на Бел "Картини от Персия" и "Сирия: пустинята и засетите земи". ... Историята на Гертруд Бел е една от най-вълнуващите истории за жените пътешественички през XIX век. Тя е личност, изпреварила времето си, пример за приключенски дух в свят, в който всички привилегии са достъпни за мъжете. Бел учи нова история в Оксфорд в епоха, когато за жените това е било невъзможно. Дипломира се с отличие и проявява жив интерес към политиката. Тя е запален пътешественик и изследовател и пътуванията ѝ я отвеждат в Персия, Сирия, Ирак и по-надалеч. Бел ...
Ожадняла река - Румен Стоичков - книга

Ожадняла река


Румен Стоичков

Изток - Запад
Цена:  23.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Румен Стоичков е завършил специалностите "Българска филология" и "История" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а 30-годишната му професионална кариера като журналист преминава в БНР. За различните програми и предавания, предимно в "Хоризонт", е автор на над 2000 репортажа, правени предимно в малки населени места, чиято история и съдба винаги го е вълнувала, защото тя е не само регионална, но е и част от националната памет, както самият той твърди. Затова в тази, а и в предишните му четири книги, ще срещнете спомени за Левски, за Ботев, за герои от Априлското въстание, за ...
Пътеписи за душата на България - Ивинела Самуилова - книга

Пътеписи за душата на България


Ивинела Самуилова

Хермес
Цена:  15.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
След възторжения прием на романа "Бабо, разкажи ми спомен", избран от читателите за любима книга на България за 2016 г., Ивинела Самуилова ни предлага различно по жанр, но не по-малко вълнуващо осмисляне на темата за родното. "Пътеписи за душата на България" не е просто пътеводител. Всеки разказ за пътешествията на авторката до различни кътчета на страната носи дълбоко послание. Неочакваните срещи по пътя, поетичното преживяване на природата, провокативният поглед към историята, задълбоченото вникване в традицията, споделените съкровени мисли и искрената емоция ни повеждат към дълбините на душата на ...

Да се изгубиш нарочно


Крис Захариев

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  18.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 14-07-2020 г., Сряда 15-07-2020 г. или
Четвъртък 16-07-2020 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#255061
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена26-07-2019 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници224
Размери14.60 / 21.40 / 1.10 cm
Тегло0.420 kg
EAN9786190204879
ISBN9786190204879
Описание
Тази книга е толкова книга, колкото е и фотоалбум, пътепис, дневник със спомени и скок назад във времето, в което стартира пътешествието, променило живота ми. Без план, но с двама от най-добрите ми приятели и цяло лято пред нас сред най-затънтените кътчета на нашата родина.

Това приключение, тази книга е за вас. За тези, които искат да се върнат на село, и за тези, които нямат село. За тези, които цял живот са спали на палатка, и за тези, на които предстои да им се случи. За тези, чието сърце трепва при мисълта за непознато място, и за тези, които предпочитат топъл чай вкъщи. За тези, които се питат "Че к'во толкова може да ви се е случило?", и за тези, които знаят, че има ли неизвестно в уравнението, отговорът на задачата винаги е приключение. За оптимистите и за тези, на които просто трябва да им се напомни, че животът е хубав.

За изгубилите се и за тези, на които това не им пречи. По стръмните пътеки, в къщите на непознати баби, край изсъхналите реки и около тучните поляни в близост до недостроените хотели и преди всичко в раздрънканата ни кола винаги има още едно място. За вас. Да, колата ни едва крета, жега е и климатикът не е бил измислен, когато са я сглобявали, но в крайна сметка какво интересно има в това да стигнеш безпрепятствено от точка А до точка Б? Потегляме ли? Питате накъде? Що за въпрос? Ще разберем по пътя...

Крис Захариев е роден през 1998 година, студент по кинорежисура в НАТФИЗ и един от популярните влогъри в България с близо 75,000 абонати и 5 милиона гледания на клиповете. През 2018 година печели престижната наградата "Будител на годината" на БНР и БНТ за документалния уеб сериал "Да се изгубиш нарочно", а през 2019 година е отличен с приза "Най-изявена млада личност на България" от TOYP International.

"Да се изгубиш нарочно" е дебютната книга на Крис, в която той описва пътешествията си из България.
Откъс от книгата
"Как започна всичко

7:30 сутринта. Макар и ранен час за пролетен съботен ден, навсякъде около мен имаше доволни хора с препълнени торби и находки. Е, голяма част от тях вероятно им бяха ненужни, но излизаха с усмивки от огромните заграждения на съкровищницата на София – битака. Винаги ми е било трудно да кажа къде точно започва и къде завършва битпазарът. Импровизираните сергии от опънати черги и чаршафи може да се видят по тротоарите на всички квартални улици. В онзи ден времето беше хубаво и изглеждаше, че денят е в разгара си. Помня, че влизайки през един от входовете на металното заграждение, рязко ме удари миризмата на скара и навсякъде наоколо се чуваха опитните продавачи, които викаха: "Само сега! Само тук! Всичко по левче за твоето кефче!". Макар и всичко на битака да изглежда хаотично, всъщност има определена структура. По краищата на металните огради бяха по-луксозните, но изключително ръждясали сергии, на които видни продавачи предлагат стоки "пӝ така": стари картини, кожени якета, бинокли за опера, строителни инструменти, грамофонни плочи, чорапи, бабешки очила и тук-там немски велосипеди.

В сърцето на битака обаче беше истинският екшън – стотици опънати чаршафи с всичко останало, което може да мине под категорията "стока", и множество хора наоколо, готови да се пазарят за цените.
Бях чувал легенди и слухове за хора, купили на безценица истински съкровища на тези съботни пазари. Картина на Майстора, факел от Олимпийските игри '88 от Южна Корея, мистично появил се на битака, или картички, подписани от Робърт де Ниро. Макар все да звучат невероятно, стъпвайки на отворения пазар, тези истории оживяват и те обсипват с мисли, че именно ти имаш шанса да си следващият откривател.
И така, насред тази гладиаторска битка за находки се разхождах и аз. Без идея за конкретна покупка и с джоб, който натежаваше от металните стотинки и левчета. На битак се ходи така – с дребни пари. В противен случай много често се случва продавачът да няма да ти върне ресто и да те накара да си вземеш още някой от изложените му върху чаршафа артикули. Свободно мога да споделя, че половината вещи в моята стая са именно от битака. Развален грамофон за десет лева, който брат ми оправи; диплома за завършен с отличен четвърти клас от трийсетте години на миналия век и стари театрални плакати.
Някъде извън центъра на пазарлъка аз се намирах пред купчина изсипани върху асфалта книги. Повечето от тях бяха мръсни и в много лош вид, но бяха по левче бройката, така че си заслужаваше да се поразровя. Около тяхната сергия беше сравнително спокойно, нямаше много хора. Докато се ровех из различни книги за бита, градинарството и други трудове, видях нещо, което веднага грабна вниманието ми. Съвсем запазена тъмносиня книга с красиво илюстрирана корица. В ръцете си държах "Доброволният корабокрушенец". Бях намерил своето съкровище.

След като вкъщи старателно я поизчистих, потънах в историята, написана върху страниците ѝ . Книгата представлява личният дневник на френския биолог Ален Бомбар. Той силно вярвал в теорията, че ако човек корабокрушира, може да оцелее за неопределено време, стига да се храни под режим и да пие дори солена морска вода при определен интервал от време. За жалост, той не успял да намери подкрепа и финансиране в научните среди и единственият начин Бомбар да докаже своята теория бил, ако сам се превърне в Доброволния корабокрушенец. Така и направил, преплавайки Атлантическия океан сам в своята спасителна лодка, превръщайки се в легенда в целия научен свят. Днес всяка спасителна лодка на всеки кораб съдържа пакет от запаси, стриктно избрани според неговото изследване. Тази история не вдъхнови идеята за "Да се изгубиш нарочно", която се беше родила случайно преди няколко седмици в купе на влак, но определено ме накара да запретна ръкави и да действам. Мотивира ме. Ако теорията ми бе, че в България има терен за приключения и красота както в историите на хората, така и в заобикалящата ни природа – имаше само един начин да я докажа... Трябваше да скоча в дълбокото и да се пусна срещу течението.

Въпроси

Какво трябва да правя? Откъде трябва да започна? Имах толкова много неизвестни, че може би щеше да е по-добре да стартирам с онова, което знаех. А какво беше то? Единственото, което ми беше ясно, бе какво точно искам да направя... И тук се прокрадва първият важен въпрос:

Къде?

Искам да се изгубя там.
Там, откъдето хората бягат.
Там, където са останали само десетина баби с общо шест крави.
Там, където "Москвич 408" все още е най-новият автомобил.
Там, където хляб се докарва само в сряда и петък.
Там, където обхватът се губи.
Там, където никой не вижда светло бъдеще, защото времето е спряло отдавна.
Там, където красотата на природата, на къщите и на хората е сякаш толкова обикновена, че никой не си прави труда да я забележи.
Там, където животът не се движи по течението.
Там!

Кога?

Помня, че беше есен и вече се бях впуснал в рутината на университета, едва ли октомври щеше да е най-подходящият момент за приключения. Пък и зимата се задаваше. Но лятото! Тогава щях да съм вече на деветнайсет години. Последното ми лято като тийнейджър. Е, или поне така се предполагаше… може би след това щях да се причислявам към т.нар. възрастни. Пък и кой знае накъде ще ме поведат пътеките в живота. Представях си, че вероятно с всеки следващ сезон ще ставам все по-ангажиран и по-ангажиран, както обикновено става с възрастните хора. Ами ако никога не намеря време за мечти и пътешествия? Или по-страшно... да стана зает човек... Тази мисъл ме уплаши и моментално реших. Лятото ще бъде!

С кого?

Може би най-важният въпрос от всички. Има ли смисъл да пътуваш сам, ако няма с кого да споделиш изживяното? Все пак щастието е истинско само когато е споделено. Абсолютно винаги съм вярвал в тази максима. Започнах веднага да си мисля кого мога да взема със себе си. Това не е като да идеш до Витоша уикенда. Самият аз не знаех изобщо какво предстои, но бях наясно, че при всички положения ще е екстремно за всички замесени. Знаех, че трябва да открия някого. Чудех се дали да не се опитам да мисля рационално, създавайки в главата си профил на идеалния пътешественик. Какъв човек щеше да ми трябва в дивото приключение? Някой здрав, който да служи за охрана? Или някой с богат опит в туризма, който може да посочи добрите ресторанти и хубавите гледки наоколо? Вероятно беше добра идея да взема някоя популярна личност, че да ни приютяват гражданите по-лесно?

Заживях с идеята за този суперсъпътешественик. Добре сложена знаменитост с туристически наклонности. Не, не... звучи нелепо. Замислих се дали да не повикам някой приятел от чужбина и мислите ми започнаха да летят много далеч. Бързо след това си дадох сметка, че това също е абсурдно по много причини. Друга максима, в която абсолютно вярвам до ден днешен, е, че човек винаги има всичко, от което се нуждае, за да направи първата крачка. Хората много рядко виждат, осъзнават и ценят това, което имат. Клише е, но не е ли вярно? Давид, изправяйки се в двубой срещу Голиат, използва и побеждава именно с това, което е в ръцете му – прашка и няколко камъка. Така че реших да се опитам да използвам наличното и ето че отговорът се оказа доста близко. Почти пред носа ми. Когато започвах дискретно да споделям идеята (разбира се, правех го съвсем предпазливо) на близки и приятели, се случваше да срещам неодобрение. Сякаш почти никой освен моето семейство не ми вярваше. Не знам защо. Страхуваха ли се за мен? Смятаха, че няма да мога да оцелея ли? Безразсъдно ли им се струваше? Може би наивно. Нямах ни най-малка представа на какво точно се дължат тези студени реакции. Започнах наистина да се чувствам като Доброволния корабокрушенец. Слава богу, стигнах до разговор с човек, в когото моментално повярвах, защото и той моментално повярва в мен. Ако досега бях се наслушвал на различни "Защо"-та, е, от него чух първото "Защо не?".

Не бях осъзнал, че вече е пролет. Не помня кой ден беше, но помня, че след лекциите в НАТФИЗ се озовах в близкото кафене с един от близките ми колеги там – Стас. Връщам лентата няколко месеца назад до следобедните часове на 15 септември. Първият учебен ден на първи курс. От университета бяха организирали двуседмично пътуване за всички първокурсници във факултета, за което аз, естествено, закъснявах. Връхлитайки в автобуса, точно преди да затвори врати, започнах бавно да се разхождам по пътеката между седалките на новите ми колеги. Всеки разказваше на другарчето си за себе си, докато аз се оглеждах за място, на което да седна. И там, по средата на автобуса, беше единственото свободно място – до момче, нахлузило големите слушалки – Анастас Шипков, накратко Стас. Не че искам да се оправдавам за това, че обикновено закъснявам, но вярвам, че в живота няма случайни неща. След това се оказа, че хотелските ни стаи на екскурзиона са една до друга, и третият знак дойде в момент, в който имах сериозно нараняване на крака – ударих си палеца със скейтборд, при което някои течности отидоха на места, където не са желани. Той шеговито ме попита дали искам да ми направи операция. На шегата отвърнах с шега, но се оказа, че Стас освен за оператор учи и парамедицина. Не се шегуваше. Развълнувано извади аптечка, скалпел и ръкавици и така мигом разбрах, че това запознанство ще прерасне в приятелство... Но нека се върна обратно към следобедното ни кафе.

Хрумна ми, че мога да му разкажа цялата ми идея за пътешествието. Ей така, съвсем между другото. Изглеждаше заинтересован. Каза, че ще помогне с каквото може. Учудих се. За какво помагане става въпрос? Нима не мога сам да се справя с организацията на такова нестандартно пътуване? Не знам дали имах нужда от помощ, но все още имах сериозна нужда от спътник! Стас винаги ми се е виждал изключително сериозен, отговорен и добър. Опознавайки го, научих, че от малък има опит да се справя сам, обича природата, може да се ориентира по звездите и общо взето има всички необходими качества, които трябва да притежава идеалният приключенец. Той беше пътувал къде ли не по земното кълбо, но виждаше нещо много чисто в това да отдели лятото, за да опознае преди всичко своята родина. И така на борда се качи Стас – нашият оператор, фотограф, доктор и катерач! Един от хората, без които пътешествието ни нямаше да бъде това, в което се превърна. Е, вече на борда бяхме двама, но ми се искаше да вземем още някого. Разбира се, историята с третия член също е особена и напълно (не)случайна. С Ясен се срещнахме по модерния начин. Беше ми изпратил съобщение някъде из социалните мрежи, в което споделяше колко харесва проектите, в които участвам. Макар и да звучи малко нескромно, трябва да призная, че на ден четях по много такива коментари за себе си и както винаги бях радостен да го чуя.

Той обаче искаше да се срещнем и да обсъдим някои взаимни проекти, при което аз все отлагах, защото не го познавах. Докато един ден... не се срещнахме случайно в центъра на София. Е, поне се надявам да е било случайно, а не да ме е преследвал. Магазинът, от който излизах, се оказа залепен до входната му врата. Имах някакво време, така че веднага започнахме да си говорим за всичко, което ни вълнува. Ясен сам започна да ми споделя колко много харесва малките кътчета в България. Онези, които хората пренебрегват. С искреност говореше за българското село и неговата красота, без въобще да съм му разказал за пътешествието, което планувах. Лампата в ума ми светна на секундата и остана просто да го попитам дали има шофьорска книжка и дали е свободен лятото. Защо се спрях на него ли? Защото трудно може да имаме сериозен разговор. Истински забавен и душата на компанията. Макар да не е виден пътешественик, е готов на приключения и не се страхува да излезе от комфортната си зона. Определено и до днес не мога да си представя приключението без него. Екипажът е събран."
Из книгата
Страници от тази книга
Съдържание
Изгубихме ли способността да се изгубваме?
Как започна всичко?
(Фал)старт
  • 7 август, голямото потегляне (евентуално)
  • 8 август, голямото потегляне 2 (евентуално)
  • Красиви залези и паднали зъби (Лакатник - село Връв)
  • "... Да има какво да си спомняш!" (село Връв - село Динково)
  • Счупена ни е работата! (село Динково - село Лиляче)
  • Малки срещу големи (село Лиляче - село Глогово)
  • Страшният дървар и на косъм от боя (село Глогово - крепостта над Ловеч)
  • Дядо Димо (крепостта над Ловеч - Свищов)
  • Доставка на калъфчета (Свищов - язовир "Фисека")
  • С кану срещу течението (язовир "Фисека" - село Сребърна)
  • Фризурата на Минка и непланираното излитане (село Сребърна - село Средище)
  • Милош Близнака, филии с мед и влакът, който минава точно в 8:30 (село Средище - Дуранкулак)
  • Ловци на залези (Дуранкулак - село Топола)
  • Трябва да се изгубим отново (село Топола - устието на река Камчия)
  • Дървари на повикване (устието на река Камчия - село Шкорпиловци)
  • Финансови проблеми и стогодишна лимонада (село Шкорпиловци - къмпинг Градина)
  • Морски вирус (къмпинг Градина - къмпинг Силистар)
  • Хората от Странджа. До скоро, Ясен! (къмпинг Силистар - село Българи)
  • Селото зад границата (село Българи - хижа "Старият мост")
  • Закъсняхме за сватбата! (хижа "Старият мост" - Хасково)
  • Край реката (Хасково - Маджарово)
  • През оранжевото село (Маджарово - село Меден бук)
  • На лов за джанки и недостроеният хотел на бай Салим (село Меден бук - село Токача)
  • Вейките, лисиците и баклавите (село Токача - село Ленище)
  • Остави ми само мустаците, моля! (село Ленище - село Киселчово)
  • Има време за всичко (село Киселчово)
  • Ти някога беше толкова мъничък... (село Киселчово - Чатъма, язовир "Голям Беглик")
  • Буркани, пълни с любов, и 60-градусовата ракия (Чатъма, язовир "Голям Беглик" - село Орцево)
  • Двубой с гатанки (село Орцево - село Добротино)
  • Песента на баба Петра (село Добротино - село Горно Лешко)
  • Преминаването забранено (село Горно Лешко - село Полска Скакавица)
  • Екипажът е събран отново (село Полска Скакавица - Самоков)
  • Последна отсечка (Самоков - заслон Ледено езеро - 2715 м. н. в.)
  • Обратно у дома (Мусала - София)
Благодарности
Други интересни предложения
В България след Съединението
Джузепе Модрич
Цена:  10.00 лв.
Ожадняла река
Румен Стоичков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  23.00 лв.
Пътеписи за душата на България
Ивинела Самуилова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.95 лв.
Пътека през огън и лед
Петър Ванев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Изгубеното сърце на Азия
Колин Таброн
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  22.00 лв.
Дамите от Ориента
Кристина Морато
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  25.00 лв.
Около Ирландия с хладилник
Тони Хоукс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  15.00 лв.
Омагьосаните острови
Симеон Идакиев
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Садху и дяволската стена. Пътешествие из мистичната Индия
Илия Троянов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Колосът от Маруси
Хенри Милър
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Назад към "Пътеписи"
Чимаманда Нгози Адичи
Леда Милева, Любомир Николов
За да я има книгата и да пребъде. Включи се сега!
Очаквайте продължение на историческия роман "Задругата".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги