От тук до края на сърцето е първата самостоятелна стихосбирка на авторката Цвета Тодорова. Нейният неподправен стил предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи. Цвета започва да пише преди 12 години, като често казва, че не знае дали тя е намерила поезията, или поезията нея. Умелата игра с думи, която е характерна за нейната поезия, дава "храна" за размисъл и разчувства всеки, прочел стиховете ѝ. ... |
|
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
|
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
|
"Лоръл Лейк е идилично малко градче, в което намирам убежище, когато имам нужда да избягам от Ню Йорк. Но когато пристигам, не ме приемат много приветливо. Посреща ме Фокс Касиди - моят висок, тъмнокос, мускулест съсед, който изсумтява, вместо да ме поздрави. Добре де, може и да съм блъснала колата си в пощенската му кутия при първата ни среща. И може би е трябвало да ми помогне да вляза с взлом, след като ключът ми се счупи в ключалката. Но Фокс можеше и да не е толкова кисел... Дойдох в Лоръл Лейк да избягам от проблемите си, а не да си създавам нови. Ако се замеся с мъж като него, ще се вкарам в огромна беля. ... |
|
|
"Вие сте тук" е нещо, което виждаме в картите на големите градове. Заставате и там пише "Вие сте тук" и вие знаете откъде да тръгнете и къде да се върнете. И тук аз вложих именно този смисъл: "Това са пътищата, които започват и тръгват от тази свещена точка. И в края на краищата има и нещо преносно, разбира се. "Вие сте тук" означава, че хората, който прочетат тази книга, очевидно остават тук - при мен, в моето сърце." Петър Пунчев "Петър Пунчев предлага на читателя рядка по своята жанрова специфика книга. В нея ще видим органично преплетени елементи на пътеписа, есето, ... |
|
|
Съвременна руска проза. "В Долина растяха гъсти шипкови храсти. Те разпъпваха с нежни полупрозрачни розови цветчета, а после в сърцевината на цветчето твърдееше червен плод, който можеше да се превърти в устата с език. Храстите се раззеленяваха направо над ямата, в която изхвърляха от вкъщи да гният под дъжда и се покрият с мъх всякакви вехтории - счупени столове, нащърбени чаши, ненужни никому парцали. Аз и братята ми обичахме да се правим на археолози в културните пластове на тази яма. Разказват, че тук са намерили забрава медалите на брата на баба - Павел, който воювал във Великата Отечествена. Изхвърлили медалите. ... |
|
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |
|
|
Калина Александрова е автор на Сезоните на нашите кризи и стихосбирката Аз избирам. В новата ѝ стихосбирка Аз съм преобладават темите житейска философия и екзистенциална лирика. Тя впечатлява с дълбочината на замисъла, систематичната последователност на стихотворенията и художествените си достойнства. Илюстрациите на художника Георги Мишков са графики в специфичен стил, които също изпъкват със своята символика и естетика. "Детето в теб изпълнено с Вяра, че този сят е щедър, благодатен и вярва във Човека с пълна мяра, че той е силен и могъщ, и знатен. Детето в тебе вярва в теб самия. Към Истинската Вяра се ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
От автора на "Планината помежду ни". Чарли Фин ще трябва да порасне без време. Отредено му е още шестанайсетгодишен да остане съвсем сам. Благодарение на интелектуалната си надареност той печели стипендия в Харвард, която променя живота му. Сега трябва да се научи как да оцелява в периферията на привилегированото общество. Тези качества му помагат да направи кариера в кръвожадния бизнес свят, както и в по-примамливи, но опасни авантюри, в които се впуска по крайбрежието на Маями. Но когато неговият уличен бизнес води до пагубни последици за близките му и за една далечна майка и нейното дете, дали едно пътуване ... |
