Тази книга не е хронологично изреждане и описание на случки от живота на дипломата Воденски. Тя не е просто автобиографична книга, макар че тя на пръв поглед изглежда такава. Защото през автобиографичната форма всъщност тя ни говори за професия, за морал, за политика, за история, за хора, в крайна сметка - за времето, в което ние живеем и работим. Тя повдига завесата и зад лъскавата външност на дипломатическия живот ни разкрива истинската професионална работа, която никой не трябва да вижда."Първи от чуждите разузнавания ми направи предложение за работа британският ми колега, дипломат в тяхното посолство. В типичен ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Посвещава се на 100-годишнината от рождението на Петър Слабаков. Вечните времена е книга за огромния талант и отдаденост на изкуството, природата и хората Петър Слабаков. Точно такъв, какъвто повече няма как да се повтори, защото той се беше сраснал с времето, когато живя. Кой е Петър Слабаков и какво ни казват за него режисьори, артисти и близки хора? Какво ни разказва самият той? В това второ издание на книгата (след няколко допечатки на първото издание Петър Слабаков, който знае 3 и 300 през 2004 - 2005 г.), различното е, че го няма Петър Слабаков, няма ги сред нас и повечето от останалите герои в книгата. ... |
|
|
По коридорите на Външно министерство с топ дипломати е сборник с анализи на личността и дейността на едни от най-добрите български дипломати от средата на миналия век до наши дни."Вече бях изкарал две години в София и идваше време отново да замина на задграничен мандат. Ориентацията беше да отида като втори човек в Истанбул или в Анкара, което отговаряше и на моите очаквания. Но зам.-началникът на отдела, Чавдар Младенов, който беше определен да замине като Генерален консул в Истанбул, отказа това назначение, по свои съображения (няма да навлизам в подробности, но мотивите му бяха наистина сериозни). И като опитен ... |
|
|
След трагичния край на Битката при Велбъжд през 1330 г. на българския престол се възкачва невръстният Иван Стефан, от чието име управляват майка му Анна Неда и чичо му Белаур. Само година по-късно детето цар е детронирано и заедно с майка си - принудено да замине в изгнание. Така Иван Стефан излиза от учебниците по история, но животът му продължава. Докато прави планове как да си върне бащината корона, бившият български владетел ще организира собственото си погребение на един адриатически остров и ще открадне самоличността на сина на виден дубровнишки търговец. Ще сключи брак с незаконната дъщеря на Филипо д'Анжу, ... |
|
|
„Става дума за една личност, която всички в България знаят, но която почти никой не познава... За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри; да включи в речника си и да мисли чрез духовния учител Петър Дънов, чрез художници като Кристо и Паскен, писатели като Канети, индустриалци като Добри Желязков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимски, общественици като Георги Миркович - нашата тежка артилерия!..." Книгата предлага богата, ... |
|
|
Три часа интервю с журналистката Магдалена Асенова. Второ допълнено издание. ... "Големият интерес у читателите предизвика това второ допълнено издание. Тази идея беше настойчиво внушавана и от получаваните писма, от пуснатите в електронната мрежа имейли, от разговорите с колеги, близки и приятели. Всички бяха категорични: Името на Петър Димков, този голям българин и природолечител, този неуморен радетел за истина, справедливост, историческа правда и човешко достойнство не бива да тъне в забвение! Посланията, които ни завеща са толкова насъщни днес. Особено днес - за да държим будна нашата съвест и отговорност пред ... |
|
|
Откъдето и да идва Забравено стихотворение, написано отдавна, открих случайно. Изплашен едва го мярнах и не го прочетох. Мимолетното безследно трябваше да е преминало. Политна черен лист, но в паметта ми осветеност е останала. Скриването как разкрива. От този образ все примирам. В неповторимото не би могло отново да повярвам. Животът мой в предишния живот започнал е да се съмнява. Петър Първанов ... |
|
|
100 години от рождението на Петър Слабаков."Роден под щастлива звезда, той донесе на сцената присъствието на живот. Един живот, в който се смесваха, взаимно обогатявайки се, множество гласове. В него напираше буйният вятър, стремително литнал над браздите на обширното добруджанско поле, които самият беше изтеглял, като тракторист от Държавното земеделско стопанство в село Стефан Караджа, Балчишко през 1945 г. Затова целият го виждахме такъв неукротим и вътрешно устремен. В него бучеше яркостният вой на черноморските вълни, блъскащи се в скалистите брегове на северните носове. Затова гласът му звучеше пресипнало ... |
|
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
|
Към светската биография на Петър Дънов. ... Както пее битълсът Харисън: "Изгрява слънцето... Добре е!". И разбира се Джон Ленън: "Всичко, което ни трябва е любовта!" Или може би песента на Харисън: "The sun is rising... It is going to be all right!" да е своего рода далечен, странен превод на братската песен:"Изгрява слънцето... пръска светлина..."Едва ли! Вероятно това е просто учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да ... |
|
|
Животът и дейността на Иван Стоянович - Аджелето през историята на модерна България (1862 - 1947). ... Животът на Иван Стоянович, по прякор Аджелето, е история на съзиданието на свободна България след 1878 г. Периодът, в който се ражда и утвърждава модерната държава след петстотингодишно робство. Строежът на всичкото от нищото. Поколения, през които нихилизмът се плаши от националното опиянение; когато котерийната борба все пак не смогва да засенчи морала и мярката; овчедушието и цинизмът не са пуснали метастази във всеки орган на държавното и общественото; и когато, най-сетне, общият стремеж е обединен около националния ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
